Решение № 60118 от 26.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2021 г.

Решение № 60118 от 26.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 14951 от 2.12.2020 г., подадена от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на Бургаска област, представляван от главния юрисконсулт М. Д., срещу въззивното решение № 1256 от 20.10.2020 г. по гр. д. № 2080/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с оплаквания за неправилност и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по касационната жалба – Р. Щ. С., Щ. А. М. и Р. А. М., чрез адв. М. О., считат жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., като прецени данните по делото във връзка с доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 1016 от 10.04.2020 г. по гр. д. № 1877/2019 г. на Бургаския районен съд, с което е прието за установено по отношение на държавата и община Бургас, че Р. Щ. С., Щ. А. М. и Р. А. М. са собственици на 1/2 ид. ч. от реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], с площ 365 кв. м., попадаща извън регулационните граници на селото, при граници на реално определената част: от запад – ПИ ***, от север - ПИ ***, изток - ПИ *** и юг - ПИ ***, която част е отразена в кариран щрих на комбинираната скица на вещото лице М. М. по приложение № 7 към заключението на техническата експертиза, както и е прието за установено между същите страни, че държавата и община Бургас не са собственици на другата 1/2 ид. ч. от същия имот. С определение № 235 от 31.05.2021 г. е допуснато касационно обжалване за проверка валидността на въззивното решение с оглед данните по делото при извършената служебна проверка съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 269, предл. 1 ГПК – решението е постановено от съдебен състав, различен от участвалия такъв в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото /чл. 235, ал. 1 ГПК/. Видно от протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 7.10.2020 г., в което е завършило разглеждането на делото пред въззивния съд и същото е обявено за решаване, въззивният съд е заседавал в състав: председател М. Карастанчева, и членове - П. В. и Д. Д.. Обжалваното въззивно решение е постановено от различен състав: председател М. Г. К. и членове – П. К. Г. и В.. Налице е нарушение на чл. 235, ал. 1 ГПК, тъй като въззивното решение не е постановено от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането му. Дори и да се приеме, че като член в състава при постановяване на решението е участвала съдията П. В., то такъв извод не може да се направи за съдията Д. Д., която е участвала в съдебното заседание, в което е завършило разглеждането на делото, но не е участвала в постановяването на въззивното решение. Друг извод не може да се направи въз основа на представеното по делото съдебно удостоверение за участвалите в съдебния състав съдии при постановяване на обжалваното решение, нито представените преписи от него, тъй като проверката касае валидността на властническото волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което е разрешен спора пред въззивния съд, въз основа на данните за постановения съдебен акт по делото, а не се касае за оспорване на доказателствената сила на документ. Не е налице и очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, поправката на която е обусловена от други предпоставки. Законът не определя в нарочна разпоредба кое съдебно решение е нищожно, макар и това да е най-тежкия негов порок. За горното нарушение на процесуалния закон в съдебната практика трайно се приема, че решението е нищожно като постановено от незаконен състав – напр. решение № 263 от 9.10.2014 г. по гр. д. № 1262/2014 г., І г. о. на ВКС, посочените в него решение № 668 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 1790/2009 г. І г. о., решение № 182 от 1.07.2014 г. по гр. д. № 1535/2014 г. на І г. о., така и в мотивите на ТР № 1 от 10.02.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС сред посочените хипотези на нищожно съдебно решение е посочено и решение, постановено в ненадлежен състав. С оглед на горните констатации следва извод, че обжалваното въззивно решение е нищожно като постановено от незаконен състав и нищожността му следва да бъде прогласена с настоящето решение, без произнасяне по релевираните от касатора оплаквания в касационната му жалба. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, водим от което и на основание чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.