Решение № 14388 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1231/2011 г.
ВАСVIII отделение07.11.2011 г.докладчик т Мирослав Мирчев
Диспозитив
Оставя в сила изцяло решение № 484/12.11.2010 г., постановено по адм. дело № 174/2010 г. по описа на Благоевградския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14388 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1231/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на началника на Митница - Югозападна, подадена чрез юрк. Трайкова и на "Сенсо Мода" ЕООД - гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Мариана Айдарова срещу решение № 484/12.11.2010 г., постановено по адм. дело № 174/2010 г. по описа на Благоевградския административен съд. Началникът на Митница - Югозападна обжалва съдебното решение в частта, в която е отменено решение № 1000-0112/23.11.2009 г. на началника на Митница Кулата с правоприемник касатора за размера над 1147,38 лв. ДДС, ведно със законната лихва върху сумата над този размер. Релевират се всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Касаторът изразява несъгласие с приетото от съда, че новопредставените фактури в съдебното производство, описани и в заключението на съдебно-счетоводната експертиза представляват доказателства, които имат значение за делото на основание чл. 142, ал. 2 АПК. Тези фактури според касатора са били издадени във връзка с проформа фактурите, като в резултат на това съдът е редуцирал размера на задължението. Неправилно според касатора съдът е кредитирал заключението на вещото лице и не се е съобразил с разпоредбата на чл. 84и, ал. 1, респ. чл. 84г и чл. 84д ЗМ, както и че всички новопредставени фактури са представени след срока в чл. 50, ал. 1 ППЗДДС (неправилно първоинстанционният съд е цитирал чл. 50, ал. 1 ППЗМ) която разпоредба препраща към чл. 54 ЗДДС. Излага доводи, че митническото решение е издадено изцяло въз основа на констатации, отразени в докладна записка № 98/12 от 21.08.2008 г. на дирекция "Последващ контрол", като е извършена проверка в рамките на този контрол по чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. и чл. 84а, ал. 1 ЗМ. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на "Сенсо Мода" ЕООД. Ответникът по тази касационна жалба "Сенсо Мода" ЕООД - гр. София не е взел становище по нея. "Сенсо Мода" ЕООД - гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Мариана Айдарова, обжалва решението на съда в отхвърлената част на жалбата срещу решението на митническия орган № 1000-0112/23.11.2009 г.. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, която в голямата си част представлява повторение на първоинстанционната жалба срещу индивидуалния административен акт на митническия орган - началника на Митница Кулата, чийто правоприемник е Митница Югозападна. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че митническото решение е мотивирано, а със съдебното решение се въвеждали нови фактически основания, като това според касатора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага оплаквания за неправилност на решението и в частта, в която съдът е възприел изводите на вещото лице относно издадените кредитни известия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба - началникът на Митница Югозападна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби, в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Пред Благоевградският административен съд "Сенсо Мода" ЕООД е обжалвало посоченото решение на началника на Митница Кулата за определен размер на ДДС за внос на дамски блузи от Македония по ЕАД 08BG005400Н0005032/Н-503/20080318 с допуснат едновременно режим свободно обръщение и крайна употреба
в размер на 1 266,97 лв. ДДС относно внесени стоки, за които не са налице необходимите по чл. 45, ал. 1, т. 1 ППЗДДС документи и неиздаването от дружеството на протокол по чл. 50, ал. 1 ППЗДДС във връзка с чл. 57, ал. 4 ЗДДС и приложения № 3 и 6 от Докладна записка на директора на дирекция "Последващ контрол". Първоинстанционният съд е приел, че с горепосочения ЕАД "Сенсо Мода" ЕООД е внесло от Македония дамски блузи от синтетика 4909 бр. и дамски ризи от памук 3378 бр. при допуснат митнически режим свободно обръщение и крайна употреба, предмет на освободени от ДДС доставки, тъй като след вноса им от Македония те са въведени в държава-членка на ЕС. За безспорно обстоятелство съдът е възприел, че от приложената по делото ЧМР товарителници е установено получаване на стоката в Германия от получателя - разтоварен пункт Teхtilvertrieb und Produktion Jurgen Fries Deutschland. Съдът се е позовал на заключението на ССЕ, че са фактурирани 1180 бр. артикули по-малко от дамската конфекция. Потвърдил е констатациите на митническите органи, че за 7107 бр. конфекция са издадени шест фактури, а за останалите 1180 бр. липсва документ по смисъла на чл. 45, т. 1 от ППЗДДС, тъй като представената проформа фактура № 546/15.03.2008 г. не представлява такъв документ. Относно издадените от "Сенсо Мода" ЕООД, кредитни известия първоинстанционният съд е възприел заключението на вещото лице, че са издадени 6 бр. фактури от "Сенсо Мода" ЕООД - № 438-444/15.03.2008 г. към клиенти от Германия и по тези фактури според съда стоките са пристигнали в Германия. В последствие са издадени кредитните известия № № 191, 192, 193 и 202. По тези известия митническите органи са определили дължим ДДС в размер на 119,59 лв. общо. От заключението на вещото лице е установено, че КИ № 192 и № 193 са издадени за рекламация на стоки по фактура № 407/25.02.2008 г., която не е относима към вноса по ЕАД Н-503/20080318. Поради това е прието от съда, че липсва основание за начисляване на ДДС върху стойността на стоката по кредитни известия № 192 и № 193. По отношение на другите две кредитни известия - № 191 и № 202 при съпоставката им с фактурите за продажба към краен потребител № 438, № 439, № 440, № 441, № 442 и № 444 съдът е констатирал, че е налице само съответствие по отношение описанието на артикулите, докато по отношение тяхната стойност е налице съществена разлика. С оглед горното, съдът е посочил в решението си, че са неправилни изводите на митническия орган за начисляване на ДДС за стоките по вноса, за които са издадени 4 бр. кредитни известия. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно постановено. По оплакванията в касационната жалба на "Сенсо Мода" ЕООД, че обжалваният административен акт не съдържа фактически основания за издаването му, следва да се отбележи, че те са неоснователни. Практиката на ВАС е категорична, че административният акт е мотивиран и когато тези мотиви се съдържат в придружаващите административната преписка документи, тоест правилно съдът е приел, че в процесния случай това е Докладна записка на Директорът на Дирекция "Последващ контрол", обобщаваща констатациите от извършена проверка, отразена в Доклад № 12 и № 12а. Установено е по безспорен начин по делото, че за част от стоките е осъществена вътреобщностна доставка (ВОД) за Германия, което се установява от данъчни фактури и ЧМР товарителници, представени по делото. Относно кредитните известия законосъобразни са изводите на съда, че не отговарят на изискванията на чл. 115, ал. 1 ЗДДС. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил и приложил относимите материалноправни разпоредби за ВОД съгласно ЗДДС и ППЗДДС. Законосъобразни са изводите на решаващия съд досежно стоките от внос от Македония, за които са представени документи за осъществен впоследствие ВОД към Германия и в тази връзка съдът правилно е обсъдил приложените по делото доказателства във връзка с тази доставка - ЧМР товарителници, документи по чл. 45 ППЗДДС и др. Относно представените ревизионен доклад и ревизионен акт, същите са неотносими към спора, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 56 ЗДДС начисляването при внос на ДДС се извършва от митническите органи, а не от приходните. В касационната жалба на началника на Митница Югозападна в голямата й част оплакванията са свързани с кредитираното от съда заключение на вещото лице. Този касатор в първоинстанционното производство е имал възможност да го оспори и да поиска назначаване на тройна експертиза или поставяне на допълнителни задачи на първоначалната, но това не е направено. В касационното производство оспорване на заключението на вещото лице е недопустимо, поради което оплакванията на касатора в тази насока са неоснователни. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение и в двете му части е правилно постановено и като такова следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По идентични казуси на "Сенсо Мода" ЕООД са постановени решения по адм. дела № 16081/2010 г., № 216/2011 г., № 11359/2010 г. и др. на ВАС.