Решение № 29 от 24.1.2025 г. на ВКС по т.д. № 20248002900820/2024 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба, подадена от АРГО 3 ЕООД, чрез процесуален пълномощник, за отмяна на основА.е чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 1308/06.03.2024 г. по в. гр. д. № 6760/2023 г. на Софийския градски съд, с което, след отмяна на решение № 3773 от 13.03.2023 г. по гр. д. № 51383/2021 г. по описа на Софийския районен съд, молителят е осъден да заплати на ЕТ ВАСИЛ ИВАНОВ КОСТОВ на основА.е чл. 55 ал.1, предл. 3 ЗЗД сумата от 20 000 лв. – получен на отпаднало основА.е аванс по развален от ищеца договор за проектиране от 08.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба - 02.09.2021 г. Молбата за отмяна се основава на твърдения за новооткрито писмено доказателство от съществено значение за изхода на приключилото дело, с което ответникът АРГО 3 ЕООД не е можел да се снабди своевременно, а именно – Виза за проектиране от 22.10.2018 г. Според молителя наличието на виза винаги предхожда извършването на проектирането, като такава е следвало да осигури ищецът – възложител по договора. Тъй като същата е била издадена 8 месеца след изтичането на срока на договора, то е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, респ. не е налице виновно неизпълнение, което да е основА.е за развалянето на договора и за връщане на получения от изпълнителя аванс. Ответникът по молбата ЕТ ВАСИЛ ИВАНОВ КОСТОВ, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на искането. Счита, че представената с молбата за отмяна виза за проектиране е била известна на молителя в хода на процеса и той е можел да се снабди своевременно с нея, включително със съдействието на съда. В проведеното по делото публично съдебно заседА.е стрА.те, чрез процесуалните си пълномощници, поддържат и развиват така изразените становища, като молителят представя и подробна писмена защита. По допустимостта и редовността на молбата за отмяна съдът се е произнесъл с акта си по чл. 307, ал. 1 ГПК, а по съществото й, като обсъди доводите на стрА.те и прецени данните по делото, намира следното: Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато са налице новооткрити или новосъздадени документи относно факти от съществено значение за делото, които са били твърдени по време на висящността на исковото производство, но не са могли да бъдат доказА. поради липсата на тези документи. Хипотезата обхваща и случаите, когато страната, срещу която решението е постановено, не е била в състояние да се снабди с тези документи по обективни причини, без незнА.ето или непредставянето им да се дължат на липсата на нормално положена грижа за доброто водене на делото или на процесуално нарушение на съда. В случая част от защитната теза на молителя като ответник в производството по т. д. № 51383/2021 г. по описа на Софийския районен съд е била, че ищецът – възложител по сключения договор, не му е предоставил необходимата за изпълнението на договора виза за проучване и проектиране – наличната такава е била за пристройка към търговска сграда, а проектирането е било възложено за обект - Преустройство и пристрояване на съществуваща сграда за „Хоспис“. С постановеното решение, предмет на молбата на отмяна, съставът на въззивния съд е намерил за неправилен извода на първоинстанционния съд, че ищецът не е оказал необходимото съдействие за снабдяване с актуална виза за проектиране и други изходни данни, без които ответникът не би могъл да изпълни задълженията си по договора и да изготви в срок проекта. Въззивният съд е кредитирал изцяло заключението по назначената СТЕ като обективно и компетентно изготвено (а същото не е било и оспорено от ответника), според което проектът е можело да бъде изработен и при съществуващата виза за проектиране от 16.10.2013 г., издадена за пристройка и преустройство на съществуваща обществена сграда, тъй като хосписът се включва в понятието „сграда за обществено обслужване“, като според вещото лице промяната в предназначението на проектираната сграда от търговска сграда в хоспис е можело да се извърши директно с проекта за пристройка и преустройство и нова виза не е била необходима. В същото заключение изрично е отразено и обстоятелството, надлежно удостоверено от главния архитект на район Витоша, че на 22.10.2018 г. е била издадена виза за проучване и проектиране за пристройка с Нкк=10 м. и смяна на предназначението на търговска сграда в хоспис (т. е. представената с молбата за отмяна). С оглед горните данни съдебният състав намира, че представеното в настоящото производство доказателство не може да обуслови исканата от АРГО 3 ЕООД отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като няма твърдяното съществено за делото значение. Съществуването на това доказателство е било известно на стрА.те и на съда, видно от изнесеното от вещото лице, но от една страна никой не е направил искане за неговото приобщаване към доказателствения материал, а от друга страна - съдът е намерил, че същото не се отразява върху решаването на материалноправния спор, доколкото при кредитиране на експертното заключение е приел, противно на доводите на молителя, че издадената на 22.10.2018 г. виза за проучване и проектиране не е представлявала условие за извършване на проектирането по договора. Съдът е приел за доказан наведения с отговора на исковата молба факт, че на изпълнителя по договора за проектиране не е била предоставена актуална виза за проучване и проектиране, обсъдил го е, но го е счел за ирелевантен за разрешаването на спора по същество, за което е изложил съответни съображения. Следователно не се установява изискуемата от чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК непълнота на доказателствата, която би повлияла на изхода по делото. С предявяването на молбата за отмяна молителят всъщност цели промяна на резултата, постановен с влезлия в сила съдебен акт, по начин, характерен за инстанционната ревизия на решенията, поради несъгласието му с формирА.те от съда изводи относно значението на визата за проектиране от 22.10.2018 г., а не пререшаване на спора с оглед новооткрито писмено доказателство. По тези съображения молбата за отмяна се преценява като неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а в полза на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят сторените за защитата му разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. С оглед основателността на направеното възражение за прекомерност на възнаграждението, същото следва да бъде присъдено в намален размер от 1 000 лв., който е съответен на фактическата и правна сложност на делото съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК и се преценява като справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36 ЗАдв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение