Решение № 9052 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14754/2013 г.

Решение № 9052 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14754/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Енормъс" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж. к. "И.", бл. ..., ет. ..., ап. ..., подадена чрез управителя и представляващ дружеството Й. Х. Т., против решение № 1690/12.09.2013 г. на Административен съд - Б., постановено по адм. д. № 1439/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 021101674/09.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Б., поправен с РАПРА № 021101674/27.03.2012 г., потвърден с решение № 209/04.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Б. при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/. Изводите му са в противоречие със събраните по делото писмени доказателства, установяващи предаване и приемане на стоката, както и използването й за облагаемите доставки, които дружеството осъществява. Претендира се отмяна на решението изцяло, вкл. в частта му за разноските, и присъждане на разноски за първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -Б. при ЦУ на НАП- не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № 021101674/09.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Б., поправен с РАПРА № 021101674/27.03.2012 г., потвърден с решение № 209/04.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Б. при ЦУ на НАП. Със същия е отказано на ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 40 296 лв. на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Определени са задължения за внасяне на ДДС в посочения размер и лихви в размер на 2 364.41 лв. Правото на данъчен кредит е отказано за следните данъчни периоди и по следните фактури: за данъчния период м. юни 2010 г. в размер на 13 596 лв. по фактура № 536/28.06.2010 г. и по фактура № 539/30.06.2010 г., издадени от "Трайстар" ЕООД; за данъчния период м. май 2011 г. в размер на 19 200 лв. по фактура № 1000000116/02.05.2011 г., издадена от "Ремонтстрой ютилити" ЕООД; за данъчния период м. август 2011 г. в размер на 7 500 лв. по фактура № 82/08.06.2011 г., издадена от "Елинор 2000" ООД. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактура № 1000000116/02.05.2011 г., издадена от "Ремонтстрой ютилити" ЕООД, правилно и законосъобразно административният съд е потвърдил РА. Видно от представения от доставчика договор от 03.04.2011 г., сключен между него и Е. А. Ж., с адрес: гр. В., ул. "Й. Б." .№... в качеството му на производител, "Ремонтстрой ютилити" ЕООД възлага на Живков да произведе по предоставените му чертежи и материали /стомана/ ножодържачи за сменяема пластина L 350-500 борщанга /ляв, прав и десен по 250 броя от всеки вид/. При извършената в хода на ревизията проверка на Е. А. Ж. от лицето е подписана саморъчно написана декларация, в която е посочено, че то е пенсионер и не извършва производствена дейност. Не е сключвало договор с "Ремонтстрой ютилити" ЕООД от 03.04.2011 г. и не е подписвало приемо-предавателните протоколи. Поради очевидните различия в почерка на декларацията и подписа на лицето и подписа в договора и приемо-предавателните протоколи, автентичността на последните е оспорена и по делото не е доказано, че подписите в договора и приемо-предавтелните протоколи са положени от Е. А. Ж.. Нещо повече, видно от изложеното в касационната жалба, касаторът не оспорва установеното в хода на ревизията, че ножодържачите не са изработени от Е. А. Ж., но счита, че това не е основание да не му се признае правото на данъчен кредит. По делото от страна на жалбоподателя са представени две товарителници с дати 31.05.2011 г. и 01.06.2011 г., съставени от него в качеството му едновременно на превозвач и получател, според които стоката /ножодържачи/ е натоварена в гр. В. от адреса на Е. А. Ж. ул. "Й. Б." .№..., т. е. получена от производителя. Това обстоятелство се твърди и в дадените писмени обяснения. Доколкото е установено по безспорен начин, че ножодържачите не са произведени от Е. А. Ж. и няма как да са получени от жалбоподателя от него на неговия адрес в гр. В., правилно е прието от съда, че не се доказва да е осъществена доставка, поради което правото на данъчен кредит не следва да се признава. С оглед твърденията на жалбоподателя, следва да се приеме, че няма как същият да не е знаел, че стоката не му е доставена от посочения във фактурата доставчик. Писмените доказателства, установяващи осъществяването на вътрешнообщностни доставки за Гърция, налагат извод, че жалбоподателят е разполагал със стока от посочения вид и в посочените количества, но след като не се доказва получаването й именно от доставчика, издал фактурата, не са налице предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит. Спорът във връзка с фактура № 82/08.06.2011 г., издадена от "Елинор 2000" ООД, отново се свежда до това дали доставчикът е изработил ножодържачи със сменяема пластина /борщанга/ - режещ инструмент борверг хобел - 300 броя в изпълнение на сключения с жалбоподателя договор за изработка от 05.05.2011 г. Първоинстанционният съд е приел, че не е ясно как са изработени ножодържачите след като жалбоподателят не доказва предоставянето на чертежи на изпълнителя. Не е ясно дали изпълнителят е разполагал с необходимите материали. Представени са фактури за закупени винкел, тръбни профили и стомана в количество много по-голямо от необходимото. Не е ясно дали доставчикът разполага с необходимите машини и оборудване. Недоказано е и твърдението му за обезпеченост с персонал. Представен е трудов договор на един работник тръбар корабен и двама работници на длъжност корпусник корабостроене и кораборемонт. Не са представени доказателства, че посочените трима работници са в състояние да изработят без чертежи 300 броя ножодържачи за времето от 27.05.2011 г., когато е подадено искане за изписване на стомана 600 кг., до 08.06.2011 г., датата на складовата разписка и на издаването на фактурата. Според настоящия касационен състав в тази част решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Установено е по делото, че доставчикът е осъществявал дейността си в нает цех за корпусно-шлосерски и стругарски услуги. Представени са фактури за закупуване на струг и фреза, плосък шлайф и отрезна ножовка. Представени са фактури за закупуване на стомана, винкел и ламарина. На 27.05.2011 г. са изписани 600 кг. стомана с оглед производството на 300 броя ножодържачи. Представени са трудови договори на посочените по-горе работници. При тези доказателства, за да се направи извод, че тримата работници, заемащи длъжностите тръбар корабен и корпусник корабостроене и кораборемонт не са в състояние да изработят без чертежи за времето от 27.05.2011 г. до 08.06.2011 г. 300 броя ножодържачи чрез влагането в производството на 600 кг. стомана и при наличието на изброените по-горе машини, са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага. Посочените обстоятелства е следвало да бъдат изяснени чрез назначаването на съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на спорните въпроси. Съгласно чл. 171, ал. 2 АПК вр. § 2 от ПЗР на ДОПК вещи лица съдът може да назначава служебно. С оглед на изложеното решението в тази част на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Бургаският административен съд е приел, че и по двете фактури, издадени от "Трайстар" ЕООД, събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената ССЕ не доказват реално предаване и приемане на стоките - ел. материали и ел. кабели. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че в приемо-предавателния протокол стоките не са индивидуализирани по позиции така, както е направено в самите фактури. От представеното по делото извлечение от главна книга - сметка 3041 на доставчика не се установява, че негов предходен доставчик е "Сим груп 09" ЕООД. В него е посочен друг доставчик - "Бета алфа" ЕООД. През юни 2010 г. в оборотната ведомост на доставчика по сметка 304 "Стоки" е отразено само дебитно салдо, но кредитно липсва, което означава, че не е извършено изписване на стоки във връзка с доставките на жалбоподателя. Относно транспорта е налице противоречие в обясненията на управителя на дружеството жалбоподател Й. Т., според които той лично е управлявал автомобила, а в представения пътен лист е посочено, че той е управляван от управителя на "Овърпак" ЕООД, с което дружество е налице сключен договор за транспортни услуги. Налице са противоречия и във връзка с издадената фактура на "BIS-1 EPE", Гърция за осъществен ВОД - № 20/01.12.2010 г. за кабел СВТ 3х16 - доставени 1800 м., а са получени 1 200 м. При положение, че стоките са подробно описани във фактурите и страните /доставчик и получател/ не оспорват осъществяването на доставките, напротив вещото лице, което е извършило проверка както в счетоводството на жалбоподателя, така и в счетоводството на доставчика, е констатирало надлежно счетоводно отразяване на фактурите, обстоятелството, че в приемо-предавателния протокол са описани по-обща като количество и стойност, не означава, че не е доказано предаването и приемането им. Неправилен е изводът на съда, че от представеното по делото извлечение от главна книга - сметка 3041 на доставчика не се установява, че негов предходен доставчик е "Сим груп 09" ЕООД, тъй като е вписан друг доставчик - "Бета алфа" ЕООД. "Бета алфа" ЕООД е посочено като доставчик на "Трайстар" ЕООД в данъчния период м. юни 2010 г., а доставките от "Сим груп 09" ЕООД по представените 6 броя фактури са от м. март 2010 г. Вещото лице в открито с. з. е потвърдило констатациите си, че стоките по фактурите, издадени от "Сим груп 09" ЕООД, са отразени при доставчика по сметка 304 "Стоки", отразена е и продажбата им на жалбоподателя, като количествено и по видове получените от доставчика и продадените от него на жалбоподателя стоки съвпадат. Във връзка с транспорта са представени 2 броя товарителници с превозвач "Овърпак" ЕООД, изпращач "Трайстар" ЕООД и получател "Енормъс" ЕООД, както и договор за транспортни услуги между "Овърпак" ЕООД и "Енормъс" ЕООД. Видно от товарителниците, стоките са натоварени в С. и доставени в склад на жалбоподателя в Асеновград. Ревизиращият екип не е оспорил извършените ВОД на същите стоки към Гърция, според представените фактури, международни товарителници и потвърждения за получаването. Вещото лице потвърждава идентичността между получените по фактурите от "Трайстар" ЕООД стоки и тези, предмет на фактурите, издадени от жалбоподателя на гръцката фирма. Посоченото несъответствие в количеството /изнесено в повече от полученото от "Трайстар" ЕООД/ не е основание да се приеме, че не е доказано осъществяването на последващи доставки. В пътния лист действително е посочено, че водач на автомобила е управителят на дружеството-превозвач. Доколкото по делото е представен и договор за наем на същия автомобил, сключен с "Овърпак" ЕООД, обяснима е грешката в дадените писмени обяснения относно това кой е шофирал автомобила при осъществения транспорт от С. до Асеновград. Вещото лице по назначената ССЕ дава заключение, че е налице изписване на стоките при доставчика при извършените доставки на жалбоподателя във връзка издадените две фактури. Липсата на запис в оборотната ведомост за м. юни 2010 г. е въпрос, свързан с водената счетоводна отчетност от доставчика, който не следва да лишава получателя от правото на приспадане на данъчен кредит. С оглед на изложеното, решението на Бургаския административен съд в тази част следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно и чл. 222, ал. 1 АПК като постановено при неправилно приложение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА относно отказано право на данъчен кредит в размер на 13 596 лв. по фактура № 536/28.06.2010 г. и по фактура № 539/30.06.2010 г., издадени от "Трайстар" ЕООД. При този изход на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство, определени съобразно уважената част от жалбата, в размер на 205.65 лв. В тази част, в която делото се връща за ново разглеждане, компетентен да се произнесе по исканията на страните за разноски е първоинстанционният съд, който ще разгледа делото повторно. На ответника за първоинстанционното производство се дължи юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно отхвърлената част от жалбата по реда на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 834.20 лв. По компенсация жалбоподателят дължи на ответника разноски в размер на 628.55 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение