Решение № 4432 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5879/2010 г.

Решение № 4432 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5879/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на "Балканстрой Проджектс" - ЕАД - София, против решение № 172 на МС от 26.03.2010 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга", участък от км 42 + 800 (пътен възел "Младост") до км 44 + 720 (край на участъка в строителство), в частта му относно определено обезщетение от 532 588 лв. за отчуждаване на 2 491 кв. м от неурегулиран поземлен имот, представляващ имот с пл. сн. № 1367. Жалбоподателят намира обезщетението за занижено и неотговарящо на пазарната цена по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите, Агенция "Пътна инфраструктура", намират жалбата за неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните намира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: В производство по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б от ЗДС, с Решение № 172 на МС от 26.03.2010 г. е отчуждена част от 2 491 м2, от неурегулиран поземлен имот, представляващ имот с пл. сн. № 1367, нанесен в кадастрални листове 703, 704, 721, 722 от неодобрения кадастрален план на град София, "Южна градска територия - III-та част", с площ от 31 933 кв. м. Определеното от административния орган обезщетение е в размер на 532 588 лв, като тази стойност е приета въз основа на оценка, изготвена по реда на чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС на 8.12.2009 г. Паричното обезщетение е определено при използване на следните свидетелства: решения на Столична община от 22.05.2008 и 8.10.2007 г., сделка от 18.05.2009 г. и две предложения за продажна цена от сайта "imoti.bg". С определение съдът е назначил съдебно-оценителна експертиза със задача да се определи "пазарната цена" на отчуждавания имот като вещото лице се съобрази с данните по делото. С молба от 13.08.2010 г., подадено от пълномощник на министъра на регионалното развитие и благоустройството, към делото са представени шест броя пазарни свидетелства - н. а. № 152, том. I, рег. № 9438, дело № 137/2009 г.; н. а. № 73, том I, рег. № 4649, дело № 66/2009 г.; н. а. № 139, том I, рег. № 506, дело № 138/2009 г.; н. а. № 66, том. I, рег. № 4551, дело № 59/2009 г.; н. а. № 50, том II, рег. № 07498, дело № 240 от 2009 г.; н. а. № 141, том. 01, рег. №, дело № 136/2009 г. С молба от 22.10.2010 г. представителят на МРРБ представя още три нот. акт № 70, т. IV, н. дело № 0574 от 2009 г. и нот. акт № 55, т. I, н. дело. № 1001 от 2009 г. и № 116, том I, рег. № 1081, дело № 112/2009 г. С молба от 23.11.2009 г. и дружеството жалбоподател е представило три броя нотариални актове № 35, т. III, рег. № 8184, д. 399/2008 г.; № 82, т. III, рег. № 4936, д. № 444/2008 г. и № 95, т. ХIII, рег. 29663, д. 2346/2008 г. На 20.09.2010 г. е представено основно заключение, а на 14.02.2011 г. по делото е представена допуснатата допълнителна съдебно-оценителна експертиза, с които вещото лице инж. Теодора Дачева определя обезщетение от 318,66 лв. на кв. м или 793 782 лева . за отчуждените 2 491 м2. Това заключение е изготвено въз основа само на два от представените по делото нотариални акта - 116/2009 и 70/2009 г. и при спазване правилата на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, б. "а" от ДР на ЗДС. Съдебният експерт обяснява, че останалите нотариални актове са неотносими - част от тях са извън едногодишния срок, касаят имоти в други райони и за урегулирани поземлени имоти, а не за неурегулирани, какъвто е процесният. Заключението на вещото лице е прието от съда. При така установените факти, съдът намира, че жалбата е основателна. Определеното от административния орган обезщетение не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 1 от ЗДС и не е равностойно. Административният орган се е обосновал с пазарни аналози, неотговарящи на изискванията на закона и съставени извън срока по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. В административното производство са ползвани данни от сделки, извършени през 2007 г. и през май 2008 г, което е в нарушение на закона. Незаконосъобразно е ползването и на ценови предложения за продажба на недвижими имоти. Това противоречи на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, който изисква реално сключени сделки, вписани в службата по вписванията. Съдът възприема допълнителното заключение на вещото лице за обезщетение в размер на 793 782 лв. При изготвянето му са използвани две възмездни сделки, които отговарят на изискването на § 1а, т. 1а и т. 4 от ДР на ЗДС, сключени са между страни, една от които е търговец в 12-месечния период и имат за предмет имоти с подобни характеристики на отчуждения . С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, следва да бъде уважено направеното с жалбата искане от жалбоподателя да му бъдат присъдени направените по делото разноски, за които има доказателства, че са разходвани и са в размер на 400 лв. възнаграждение за експерта. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 1 от АПК ,