Решение № 3132 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10207/2011 г.

Решение № 3132 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10207/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от кмета на Община - Варна, чрез процесуалния му представител мл. юрисконсулт Христо Якимов против решение № 1640 от 4.07.2011 г. по адм. дело № 1612/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен отказът на заместник-кмета на Община - Варна да завери молба-декларация за обстоятелствена проверка по искане на Пламена Здравкова Атанасова-Шабанакова и Валентина Здравкова Гроздева, за поземлен имот с идентификатор 10135.2515.193 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, съгласно скица № 854/12.01.2011 г. на СГКК - Варна, обективиран в писмо с изх. № ЗАО 4450/8.04.2011 г. и е изпратена на кмета на Община - Варна административната преписка за заверяване на молба - декларация за обстоятелствена проверка за имота в срок до 7 дни от влизане на решението в сила, съобразно указанията на съда, изложени в мотивите на решението. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че имотът попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който изключва придобиване на собствеността по Закона за собствеността и ГПК. Излага, че първоинстанционният съд не е съобразил към коя категория собственици спадат жалбоподателите и дали са носители на вещни права, респ. за тях не е налице правен интерес. Моли, да бъде отменено обжалваното решение и по същество бъде потвърден отказа на административния орган. Ответниците - Пламена Здравкова Атанасова-Шабанакова и Валентина Здравкова Гроздева от гр. Варна, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна. Излага, че правилно съдът е приел, че по отношение на ответника по касацията е налице правен интерес да иска извършването на процесната административна услуга, като липсата на документ за собственост на имота или идентичност от същия не е основание да и се откаже издаването на искания административен акт. Смята за несъстоятелно твърдението на касатора относно съпоставянето на ЗСПЗЗ със Закона за собствеността и ГПК и третирането на първия като специален спрямо останалите два закона, поради това, че в случая имотът попада в територия, за която е има план на новообразуваните имоти и не може да се изключи по отношение на същия евентуалното прилагане на института на придобивната давност, като в такъв случай нотариусът е органът който следва да се произнесе дали заявителят е собственик на дадения имот или не е. В тази връзка смята за правилен извода на съда, че в настоящия случай кметът чрез своя отказ да завери молбата декларация изземва правомощията на нотариуса. Предлага, да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решение № 1640 от 4.07.2011 г. по адм. дело № 1612/2011 г. на Административен съд - Варна, е отменен отказът на заместник-кмета на Община - Варна да завери молба-декларация за обстоятелствена проверка по искане на Пламена Здравкова Атанасова-Шабанакова и Валентина Здравкова Гроздева, рег. индекс ЗАО 4450/1.02.2011 г. за 228 кв. м идеални части от ПИ с идентификатор 10135.2515.193 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, съгласно скица № 854/12.01.2011 г. на СГКК - Варна, обективиран в писмо с изх. № ЗАО 4450/8.04.2011 г. и е изпратена на кмета на Община - Варна административната преписка за заверяване на молба - декларация за обстоятелствена проверка за имота в срок до 7 дни от влизане на решението в сила, съобразно указанията на съда, изложени в мотивите на решението. Съдът е приел, че се отнася до административен акт по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за администрацията и чл. 21, ал. 3 от АПК, с който е отказано извършване на административна услуга - заверка на молба декларация за производство по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Съдът обективно е изяснил фактическите обстоятелства и подробно е изяснил предпоставките по издаване на акт по обстоятелствена проверка в съответствие с чл. 587, ал. 2 от ГПК/, както и правомощията на административния орган по повод провеждане на това производство от нотариус, като е извел правилни правни изводи, които настоящият съдебен състав споделя напълно. Съдът е приел, че заявителите за извършване на административната услуга имат правени интерес и са надлежно легитимирани, като наличието на ПНИ не препятства извършването на заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да обуславят отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От доказателствата по делото се установява, че с молба рег. индекс ЗАО 4450/1.02.2011 г. от Пламена Здравкова Атанасова-Шабанакова до кмета на Община - Варна, е поискано да й бъде заверена молба-декларация за обстоятелствена проверка за ПИ 10135.2515.193, находящ се в СО "Ален мак". Към искането е депозирана молбата-декларация до нотариус с район на действие ВРС, подписана от нея и Валентина Здравкова Гроздева, в която се иска извършване на обстоятелствена проверка за имот, представляващ 228 кв. м идеални части от ПИ 10135.2515.193 с площ 928 кв. м. Към искането са приложени относими документи за установяване правен интерес, а именно нот. акт № 34/1983 г. за собственост на недвижим имот, придобит по делба от тяхната праводателка Марийка Димитрова Атанасова и нот. акт за дарение № 45/2000 г., въз основа на който са придобили част от имота, за който се иска заверка на молба - декларация. Към искането е приложена и актуална скица № 854/12.01.2011 г. на СГКК - Варна - извадка от КККР на СО "Ален мак", одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АКГГ, съгласно която като собственици на ПИ 10135.2515.193 с площ 928 кв. м са отразени Пламена Здравкова Атанасова-Шабанакова и Валентина Здравкова Гроздева на основание н. а. № 45/2000 г. По искането административният орган /чрез зам.-кмета/ е постановил изричен отказ с писмо изх. № ЗАО 4450/8.04.2011 г. Издаденият отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, който е постановен по повод искане за удостоверяване на определени обстоятелства относими към производство по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка - чл. 587, ал. 2 от ГПК за конкретен поземлен имот. Правният интерес е установен с отправяне на искане до административния орган за издаване на документ от значение за признаване на права по отношение на конкретен имот, както и с приложените към искането нотариални актове и актуална скица за имота, по която искателите са записани като собственици на имота. По това искане административният орган е следвало да се произнесе с акт по същество, да завери или откаже заверката, като съобрази материалноправните предпоставки, а не да се позовава на § 4 от ПЗр на ЗСПЗЗ, както и наличие на претенция на трети лица за материални права върху имота. Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че липсва законова забрана за заверяване на молби - декларации за обстоятелствена проверка, след отмяната на чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ, както и че процедурите по ЗСПЗЗ не препятстват провеждане на производство по чл. 587, ал. 2 от ГПК. Неоснователни са възраженията на касатора, че заявителите за извършване на административна услуга, не са се легитимирали като собственици или вещни права за имота, за който искат заверка на молба - декларация. Съдът е съобразил наличието на легитимация на заявителите за извършване на административна услуга въз основа на приложените нотариални актове и скица за имота, както и че исканото удостоверяване не е свързано с преценка на органа относно материалните права върху имота. Производството по издаване на констативен нотариален акт по чл. 587 от ГПК е свързано със снабдяване с документ за собственост, когато собственикът няма такъв документ за правото си, като компетентен да се произнесе по наличието на това право, е съответният нотариус. Съдът правилно е приела, че по исканата услуга административният орган е следвало да удостовери единствено главния факт, а именно актуван ли е имотът като общинска собственост или не, като е съобразил и влязло в сила решение към датата на подаване на искането, с което е разрешен спор за собственост между трети лица и праводателката на заявителките /решение по гр. д. № 8268/2006 г. на ВРС/. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема за неоснователни доводите на касатора за допуснати нарушения при постановяване на обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл въз основа на обективно отразени фактически обстоятелства и направени законосъобразни правни изводи, поради което обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,