Решение № 13329 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7431/2012 г.

Решение № 13329 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7431/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на кмета на Община Чепеларе за отмяна на влязлото в сила решение № 2217 от 14.02.2012 г., постановено по адм. д. № 10703/2011 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 194/22.06.2011 г., постановено по адм. д. № 77/2011 г. по описа на Административен съд гр. Смолян. Молителят твърди, че в нарушение на процесуалните правила не е конституиран като страна, с което е лишен от възможност да участва в делото. Ответникът - началникът на Дирекция за национален и строителен контрол (ДНСК), гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна. Ответникът - "Мини комерс" ООД, гр. Чепеларе, не е изразил становище по искането. Искането за отмяна е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно, като съображенията за това са следните:. С решението, чиято отмяна се иска Върховният административен съд е оставил в сила решението по адм. д. № 77/2011 г. по описа на Административен съд гр. Смолян, с което е отхвърлена жалбата на "Мини комерс" ООД против заповед № РД-14-2/06.01.2011 г. на зам. началника на ДНСК гр. София, с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - "монтаж на ресторант сладкарница", изпълнен от "Мини комерс" ООД в УПИ ХI, кв. 8 по плана на к. к. Пампорово. Молителят - кметът на Община Чепеларе е поискал отмяна на основание чл. 246, ал. 1 от АПК като трето лице, за което влязлото в сила съдебно решение има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. В молбата за отмяна е посочено, че незаконният строеж, предмет на заповедта на зам. началника на ДНСК е преместваем обект, поради което компетентен да издаде заповедта за премахването му е кметът на общината. Административното производство за премахване на незаконния строеж по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е проведено при участието на "Мини комерс" ООД, изпълнител на строежа и зам. началника на ДНСК - издател на оспорения административен акт. Това са и страните конституирани в съдебното производство. Следователно в случая не са налице предпоставките, обуславящи право на кмета на Община - Чепеларе да иска отмяна на съдебното решение в хипотезата на чл. 245 и сл. от АПК. Молителят няма правно основание да бъде конституиран по делото, поради което и не разполага с правомощието да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на предвиденото в закона основание. Разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК визира като задължителна процесуална предпоставка наличието на качеството заинтересована страна по спора, т. е. лице, което е имало гарантираното от закона право за участие, но не е участвало по делото, за което решението има сила и е неблагоприятно за него. За молителят тези кумулативни изисквания не са налице. Кметът на общината нито е адресат на административния акт, нито е негов издател, нито се засягат негови законни права и интереси по смисъла на чл. 147 от АПК. В тази връзка развитите в искането съображения не обосновават правно защитим интерес. Принадлежността на процесуалното право по чл. 245, ал. 1 от АПК произтича от принадлежността на материалните права, засегнати от отменения административен акт и, съответно, от постановеното по спора за законосъобразността му съдебно решение, поради което кметът на Община - Чепеларе не е засегната от спора страна. Освен това въпросът за компетентността на органа, издал оспорения административен акт е такъв по съществото на спора и е разрешен с влязло в сила решение. Следва да се има предвид и че съдебното оспорване на административните актове е средство за разрешаване на спорове между граждани и организации от една страна и администрацията от друга, а не между държавни органи в това им качество - чл. 120 от Конституцията на Република България, чл. 147, ал. 1 АПК. По отношение на кмета на общината актът по чл. 222, ал. 1, т. 10 вр. чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се явява административен акт, който той не може да обжалва, нито да участва в делото по обжалването му - чл. 153, ал. 1 АПК във вр. с чл. 215, ал. 1 ЗУТ. По изложените съображения не може да се приеме, че молителят е трето лице по смисъла на чл. 245, ал. 1 от АПК, което неправилно не е било конституирано като страна по делото и е било лишено от възможността да защити интересите си. Основанието за отмяна по чл. 246, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 5 от АПК не е налице и подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,