Решение № 4112 от 19.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от ТЪРГОВИЯ-ТРОЯН АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. Васил Левски 3, представлявано от М. Минков, чрез процесуален представител адв. Л. Тодорова, срещу Решение 107/02.06.2022 г., постановено по адм. дело 364/2020 г. по описа на Административен съд (АС) Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за прогласяване нищожността на Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) АУ000179/20.03.2017 г., издаден от главен експерт в отдел Местни приходи в качеството на орган по приходите съгласно Заповед 1451/23.11.2016 г. на Кмета на Община Троян, и дружеството е осъдено да заплати на Община Троян разноски по делото в размер на 800,00 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се излагат доводи, че съдът неправилно приел валидност на оспорения АУЗД АУ000179/20.03.2017 г., без да съобрази, че същия е издаден в противоречие с указанията, дадени с влязло в сила Решение 30/14.04.2014 г., постановено по адм. дело 312/2013 г. и с влязло в сила Решение 96/01.11.2016 г., постановено по адм. дело 133/2016 г., и двете по описа на Административен съд Ловеч, постановени в производство по обжалване на предходни АУЗД на същото лице и за същите периоди. Твърди се също, че съдът неправилно приел валидност на процесния АУЗД, без да съобрази, че липсва материално-правна норма, която да предвижда повторно плащане на задълженията за ДНИ и ТБО, след като вече са били платени от друго лице - Общински пазари ЕООД. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се обяви нищожността на обжалвания АУЗД. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът началник отдел Местни приходи при Община Троян, чрез процесуалния си представител адв. С. Тихолов, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в становище по същество, като с молба към него са приложени договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение, без да е направено искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението си АС - Ловеч е отхвърлил жалбата ТЪРГОВИЯ-ТРОЯН АД за прогласяване нищожността на АУЗД АУ000179/20.03.2017 г., издаден от главен експерт в отдел Местни приходи в качеството на орган по приходите съгласно Заповед 1451/23.11.2016 г. на Кмета на Община Троян, с който на ТЪРГОВИЯ-ТРОЯН АД са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер, възлизащ на сумата от 7304,28 лева, от които главница в размер на 5240,21 лева и лихви в размер на 2064,07 лева. Съдът е установил, че издаденият АУЗД е оспорен по административен ред пред Началника на отдел Местни приходи при Община - Троян, но в срокът по чл. 155 от ДОПК не е постановено решение, на основание чл. 156, ал. 4 от ДОПК административният акт е бил мълчаливо потвърден. В тази връзка първоинстанционният съд е обосновал извод, че след като в законоустановения преклузивен срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, не е била подадена жалба до съда срещу мълчаливо потвърдения АУЗД, а такава е постъпила в деловодството на административния орган на 10.08.2020 г., т.е. почти повече от 2 години след влизането в сила на оспореният АУЗД, то жалбата е допустима единствено в частта, с която се иска прогласяване на нищожност на административния акт. Административният съд е изложил мотиви, че актът е издаден от компетентен орган и в предвидената в закона писмена форма. Приел е, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за неговата нищожност, опорочававайки обективираното в акта волеизявление до степен същият да не може да породи целените правни последици. На следващо място решаващият съд е приел, че издаването на АУЗД не е свързано с наличието на толкова тежко и сериозно нарушаване на материалноправните разпоредби, което да води до изначална юридическа невъзможност за проявление на правните му последици, като е счел, че дали волеизявлението, обективирано в акта, е направено при спазване на административнопроизводствените правила, на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона са въпроси, които са релевантни единствено за законосъобразността на оспорения АУЗД, но не за валидността му, след като са налице компетентност на издателя на акта, изискуемата от закона форма и достатъчно ясно волеизявление, за да породи целените с акта правни последици. В допълнение АС Ловеч е посочил, че указанията, дадени с влязло в сила Решение 30/14.04.2014 г., постановено по адм. дело 312/2013 г. и с влязло в сила Решение 96/01.11.2016 г., постановено по адм. дело 133/2016 г., и двете по описа на Административен съд Ловеч са били изпълнени от административния орган, като в тази връзка е посочил, че ТБО за 2011 г. и 2012 г. е била определена в съответствие с дадените указания, но въпросът дали е била определена правилно касае единствено законосъобразността на акта и неговата евентуална унищожаемост, поради което не може да бъде изследван в конкретното производство. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба за прогласяване нищожността на Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) АУ000179/20.03.2017 г., издаден от главен експерт в отдел Местни приходи в качеството на орган по приходите съгласно Заповед 1451/23.11.2016 г. на Кмета на Община Троян, мълчаливо потвърден от Началника на отдел Местни приходи при Община - Троян . Настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че оспореният АУЗД АУ000179/20.03.2017 г., издаден от главен експерт в отдел Местни приходи в качеството на орган по приходите съгласно Заповед 1451/23.11.2016 г. на Кмета на Община Троян, мълчаливо потвърден от Началника на отдел Местни приходи при Община - Троян, е издаден от компетентен орган по приходите, при липса на нарушения на формата, административно производствените правила и материалния закон, които да обосновават прогласяването на нищожността му. В действащото законодателство липсва легална дефиниция за нищожен административен акт. Възприето е разбирането, че за да се обяви административният акт за нищожен е необходимо той да бъде засегнат от особено тежък, съществен, радикален порок, който да бъде пречка актът да породи целените правни последици. Нищожен е актът, издаден от некомпетентен орган. Такъв е налице и при постановяването му при липса на форма или особено съществено нарушение на производствените правила, водещи до липса на валидно волеизявление. Нищожността поради нарушение на материалноправни разпоредби ще бъде налице при наличие на пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата правна норма или когато актът е изцяло лишен от законно основание, когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или подзаконов нормативен акт, от нито един орган. Нищожен поради съществено нарушение на материалноправните разпоредби, ще бъде и административен акт основан на друг нищожен акт, както и такъв, който налага извършването на престъпление или административно нарушение, като във всички останали случай, порокът материална незаконосъобразност води до унищожаемост. В случая, процесното решение е издадено при формирано ясно волеизявление в съответствие с предоставените на органа правомощия въз основа на действащи правни норми и със съдържание, предвидено в приложимите законови правила. Административният акт не страда от такова радикално материалноправно нарушение, което да обуславя неговата нищожност. За пълнота следва да бъде посочено, че процесният АУЗД не е нищожен и поради несъответствието му с целта на закона. Съгласно трайната съдебна практика, това е порок, водещ до незаконосъобразност и то само при наличие на акт, насочен към постигане на цели, различни от законоустановените. Единствено ако преследваната цел е различна от законоустановената и не би могла да се постигне с никакъв друг акт на същия или на друг административен орган ще е налице нищожност на акта. Такива хипотези в процесния случай липсват. Преследваната с издаването на оспорения акт цел не покрива условията за нищожност на това основание и съответства на законоустановените цели регламентирани в ЗМДТ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно приел валидност на оспорения АУЗД АУ000179/20.03.2017 г., без да съобрази, че същия е издаден в противоречие с указанията, дадени с влязло в сила Решение 30/14.04.2014 г., постановено по адм. дело 312/2013 г. и с влязло в сила Решение 96/01.11.2016 г., постановено по адм. дело 133/2016 г., и двете по описа на Административен съд Ловеч, постановени в производство по обжалване на предходни АУЗД на същото лице и за същите периоди. Обосновано съдът е приел, че при издаване на процесния АУЗД са били изпълнени от административния орган всички указанията на съда, дадени с Решение 30/14.04.2014 г., постановено по адм. дело 312/2013 г. и с Решение 96/01.11.2016 г., постановено по адм. дело 133/2016 г., и двете по описа на Административен съд Ловеч, включително установяването на възстановяването на платените ДНИ и ТБО за периода и потвърждаване от задълженото лице на извършените действия от Общински пазари ЕООД по декларирането на имота. В този смисъл, правилно съдът е приел, че процесния АУЗД не е издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно приел валидност на процесния АУЗД, без да съобрази, че липсва материално-правна норма, която да предвижда повторно плащане на задълженията за ДНИ и ТБО, след като вече са били платени от друго лице - Общински пазари ЕООД. В случая е безспорно установено, включително със заключение по назначена ССчЕ, че внесените от Общински пазари ЕООД суми за ДНИ и ТБО за периода 2010-2012г. за процесиня обект са възстановени от Община Троян на Общински пазари ЕООД въз основа на АПВ 28/08.05.2013г. и платени по банков път на 17.05.2013г. В този смисъл не е установено погасяване на задълженията за ДНИ и ТБО за процесния обект чрез плащане или повторното им плащане. По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, въпреки че по делото с молба от 30.03.2023 г., депозирана от процесуалния представител на ответника по касационната жалба са приложени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, а именно договор за правна защита и съдействие (л. 22 - гръб) и платежно нареждане (л. 23), разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат на Община Троян като юридическо лице, в състава на което влиза органа, издал административния акт - началника на отдел Местни приходи при Община Троян, по причина, че по делото не е било изрично поискано присъждането им. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,