Решение № 13855 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9106/2016 г.

Решение № 13855 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9106/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 29, ал. 1 от Закона за особените залози (ЗОЗ). Образувано е по жалба от "Българо-американска кредитна банка" АД, със седалище в гр. С., срещу Заповед № ЛС-04-1272 от 27.07.2016 г., издадена от Министъра на правосъдието, с която е отхвърлена жалбата на дружеството, против Заповед № З-00029 от 25.05.2016 г. на директора на Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ), с която е разпореден отказ за вписване в ЦРОЗ на обстоятелството "подновяване на вписването" по първоначално вписване с per. № 2007041100742 от 11.04.2007 г. по партидата на "САП" ООД в качеството му на залогодател, заявено от "БАКБ" АД. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалноправни разпоредби. Жалбоподателят поддържа, че учредяването на особен залог на търговско предприятие на "САП" ООД, както и последващите подновявания на действията му са вписани в Търговския регистър на Агенцията по вписванията, като последното подновяване е от 15.09.2015 г., което обстоятелство било потвърдено с влязло в сила решение № 1959/24.11.2015 г. постановено по т. дело № 6156/2015 г. по описа на Софийски градски съд, търговско отделение. Счита, че за дата на подновяване на залога на търговското предприятие следва да се счита вписването в Търговския регистър, а не първоначалното вписване в ЦРОЗ, което счита за вторично. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Ответната страна - Министърът на правосъдието, чрез процесуалния му представител юрк. Ташева, оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото съгласно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е отказ на министъра на правосъдието по смисъла на чл. 29, ал. 1, изр. 2 от ЗОЗ, постановен в производство по чл. 31 - чл. 35 от Правилника за устройството и дейността на ЦРОЗ към Министерство на правосъдието /ПУДЦРОЗМП/. Нормата е специална по отношение на общите правила за обжалване на индивидуални административни актовете по чл. 145, ал. 2 от АПК, поради което следва да се приеме, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност е административният акт, издаден от министъра на правосъдието, а не първоначалният отказ на директора на ЦРОЗ към МП. До този извод се достига и при тълкуването на нормата на чл. 35, ал. 1 от ПУДЦРОЗМП, според която при отхвърляне на жалбата от министъра на правосъдието централната регистърна служба препраща съответно към чл. 31 от правилника, т.е. относно оспорването на отказа за вписване в ЦРОЗ. Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на оспорения акт. Процесната заповед е връчена на заявителя на 5.08.2016 г., като жалбата до Върховен административен съд е подадена по пощата на 12.08.2016 г. /л. 12 от делото/, т.е. в рамките на 7-дневния срок по чл. 35, ал. 2 от ПУДЦРОЗМП. Следователно, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Административното производство е образувано на 25.05.2016 г. по заявление от "Българо - американска кредитна банка" АД ("БАКБ" АД), чрез пълномощника П. Л. Н. за подновяване на първоначално вписване с рег. № 2007041100742 от 11.04.2007 г., по което в ЦРОЗ са вписани обстоятелства по договор за особен залог на търговско предприятие по партидата на "САП" ООД в качеството му на залогодател. Към заявлението са приложени следните документи: пълномощно на заявителя, упълномощен от заложния кредитор да заявява подновяване на вписвания в ЦРОЗ, заверено с per. № 335 от 22.01.2016 г. на помощник-нотариус по заместване при нотариус в район Районен съд гр. С. с per. № 504 на Нотариалната камара и документ за платена държавна такса. Със заповед № З-00029 от 25.05.2016 г. директорът на ЦРОЗ е отказал вписването в ЦРОЗ на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОЗ. Отказът за вписване е връчен на П. Н., пълномощник на заявителя, лично на 07.06.2016 г. видно от отбелязването в заповедта. Този отказ е обжалван пред Министъра на правосъдието, като с процесната Заповед № ЛС-04-1272 от 27.07.2016 г. е отхвърлена жалбата на дружеството. Органът е мотивирал заповедта със следните съображения: първоначално вписване на обстоятелствата по чл. 26, ал. 1 от ЗОЗ с per. № 2007041100742 е извършено в ЦРОЗ на 11.04.2007 г., като от тази дата е започнал да тече 5-годишния срок на действието му по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ, изтекъл на 11.04.2012 г., а заявлението за подновяване на вписването е подадено в ЦРОЗ на 25.05.2016 г., т.е. след изтичане на 5-годишния срок на действие на първоначалното вписване, поради което подновяването не следва да бъде вписано. При постановяване на обжалвания акт, Министъра на правосъдието не е обсъдил представеното към преписката писмено доказателство - влязло в сила решение № 1959/24.11.2015 г. постановено по т. дело № 6156/2015 г. по описа на Софийски градски съд, търговско отделение, с което е отменен отказ на Агенцията по вписванията - Търговски регистър (АВ - ТР) за вписване подновяването на действието на особен залог на търговско предприятие "САП" ООД и указано на АВ - ТР да впише исканите промени в обстоятелствата по заявление вх. № 20150915160046 на "БАКБ" АД. При така установените факти настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд достига до извода за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Материалната компетентност на министъра на правосъдието да се произнася по отказ за вписване в ЦРОЗ произтича от нормата на чл. 29, ал. 1, изр. 1 от ЗОЗ /в относимата редакция/, според която отказът да бъде извършено вписването подлежи на обжалване по административен ред пред министъра на правосъдието. Отказът е мотивиран съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК, като изложените фактически и правни основания обезпечават правото на защита на адресата на акта и проверката за спазване на материалния закон. В административното производство е спазена процедурата по чл. 31 от Правилника за устройство и дейността на ЦРОЗ към МП като отказът на министъра на правосъдието е отбелязан в заявлението за вписване, както и подадената жалба. Не е спорно по делото, че със заявлението от 25.05.2016 г. до ЦРОЗ се иска подновяване на първоначално вписване с per. № 2007041100742 от 11.04.2007 г. по партидата на "САП" ООД в качеството му на залогодател, както и че към заявлението са представени необходимите документи, изисквани за подновяването на вписването. Видно от представеното към преписката влязло в сила решение № 1959/24.11.2015 г. постановено по т. дело № 6156/2015 г. по описа на Софийски градски съд, търговско отделение, е отменен отказ на АВ - ТР за вписване подновяването на действието на особен залог на търговско предприятие "САП" ООД и указано на АВ - ТР да впише исканите промени в обстоятелствата по заявление вх. № 20150915160046 на "БАКБ" АД. В мотивите на съдебния акт са приети за безспорни фактите, че заявеният за подновяване особен залог на 15.09.2015 г. е вписан първоначално на 27.03.2007 г. и подновен на 7.04.2011 г. Настоящата инстанция също ги приема за безспорно установени с оглед представен от решение и данните в ТР относно извършените вписвания на подновяване действието на особения залог на търговското предприятие на "Сап" ООД в 5-годишен срок от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелствата по чл. 26, ал. 1 от ЗЗО. Спорен по делото е въпросът дали заявлението за подновяване на вписването от 25.05.2016 г. е подадено след изтичане на 5-годишния срок на действие на първоначалното вписване, регламентиран в чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ, респективно следва ли действието на вписването да бъде продължено. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ действието на вписването трае 5 години от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл. Следователно в разпоредбата на чл. 30, ал. 2, пр. 2 от ЗОЗ е предвидена правна възможност за продължаване действието на вписването, чрез периодичното му подновяване така, че в нито един момент, то да не бъде прекъсвано. За да се продължи действието на вписването следва да се установи, че вписването е подновено, преди изтичането на 5 години от действието на първоначалното вписване. В настоящия случай не е спорно, че преди да изтекат петте години от първоначалното вписване, заложния кредитор е подновил вписването на особения залог, съответно на 7.04.2011 г. и на 15.09.2015 г., поради което в нито един момент, вписването не е прекъсвано. Ето защо, неправилно административния орган приема, че заявлението е следвало да се подаде до 11.04.2012 г., когато е изтекъл 5-годишен срок от първоначалното вписване от 11.04.2007 г., без да отчете, че действието на вписването е продължено чрез периодичното му подновяване. Относно датата, от която тече установения 5 - годишен срок за повторно подновяване, настоящия съдебен състав споделя мотивите изложени в решение № 5051/24.04.2017 г., постановено по адм. дело № 3454/2017 г., 5-членен състав на ВАС, съгласно които: "Подлежащите на първоначално вписване обстоятелства са залегнали в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от закона. Правните последици от него са посочени в първата алинея на чл. 30 - вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването. От този момент са настъпили тези последици, които съгласно ал. 2 на нормата важат пет години напред. Във второто изречение на новелата е уредена възможността за продължаване действието на вписването, т.е. продължаване на вече възникнали правни последици. Единственото условие е подновяване на вписването. Логично то следва да се извърши преди изтичане на петгодишния срок, тъй като може да бъде продължено само действие, което все още продължава да съществува. Подновяването на вписването е отделно обстоятелство, подлежащо на вписване съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗОЗ, но то е относимо към първоначалното вписване - видно от тълкуването на буквата и духа на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. С него се продължава действието на първоначалното такова с нови пет години, а не започва да тече нов петгодишен срок на действие. Вписаният договор за особен залог на търговско предприятие вече е станал известен на третите добросъвестни лица, като те са уведомени единствено, че той е продължен с нови пет години". От тълкуването на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ е изведен извод, че датата, от която тече установения 5-годишен срок за повторно подновяване е датата на първоначалното вписване. Тя е определяща и при последващо подновяване на вписването. След като първоначалното вписване от 11.04.2007 г. е подновено с нов петгодишен срок, считано от 11.04.2007 г., който преди да изтече на 11.04.2012 г. е подновен на 7.04.2011 г., и който преди да изтече на 11.04.2017 г. е подновен на 15.09.2015 г., то на основание чл. 30, ал. 2, изр. 2 от ЗОЗ, действието на вписването, което трае 5 години от деня на първоначалното вписване е продължено до 11.04.2017 г., а подаденото заявление за подновяване на вписването от 25.05.2016 г. покрива изискването на чл. 30, ал. 2, пр. 2 ЗОЗ да е подадено преди срокът на петгодишното действие да е изтекъл. Като е приел, че заявлението за подновяване на вписването от 25.05.2016 г. е подадено след изтичане на 5-годишния срок по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ, Министърът на правосъдието неправилно е приложил материалния закон, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена. При този изход от спора на ответната страна не следва да се присъждат съдебни разноски, а от жалбоподателите няма поискано присъждане на такива за настоящата инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение