Решение № 14431 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11116/2019 г.

Решение № 14431 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11116/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е и по касационна жалба на М. Гарибова от [населено място], срещу решение № 11281/22.07.2019 г., постановено по адм. д. № 2502/2018 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена нейната жалба срещу решение на Общото събрание на Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, прието на Годишно общо отчетно-изборно събрание от 27.01.2018 г., в частта, с която частният съдебен изпълнител Г. Дичев е избран за член на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители и в частта, с която той е избран за председател на Съвета на КЧСИ. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с основни твърдения, че нормата на чл. 55, ал. 3, т. 2 на Закон за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ е достатъчно ясна- че за член на съвета на КЧСИ можело да бъде избран този, който " въобще не е избиран повече от два последователни мандата", поради което неправилно мнозинството на съдебния състав е приело, че няма пречка, ако има прекъсване /от един мандат/, тези два последователни мандата да продължат. Прави искане за отмяна на обжалваното решение -в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменено оспореното решение на Общото събрание на Камарата на частните съдебни изпълнители. В откритото съдебно заседание на ВАС касационният жалбоподател лично поддържа жалбата. В писмени бележки, представени след него, прави отвод на състава. Ответниците- Общото събрание на Камарата на частните съдебни изпълнители и частен съдебен изпълнител Г. Дичев, не изпращат процесуален представител. Ответникът - Камара на частните съдебни изпълнители, представлявана от юрк. Данкова и юрк. Стайкова, и в писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Молят обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че разпоредбата на чл. 55, ал. 3, т. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители въвежда ограничение за член на Съвета на камарата да може да бъде избран частен съдебен изпълнител, който не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата. И тъй като в разглеждания случай изборът е направен за втори последователен мандат, то не следва да се вземат предвид предишните два пъти по два последователни мандата, предвид прекъсванията между тях към релевантния момент – датата на избора, към която не е налице хипотезата на законова забрана. Сочи, че нормите, с които се въвежда някаква забрана, се тълкуват винаги ограничително, както е приел първоинстанционният съд и че поради това е неоснователно твърдението за материална незаконосъобразност на съдебното решение по чл. 55, ал. 3, т. 2 от ЗЧСИ. Намира, че законът не въвежда изрична забрана за повторност на избор на ЧСИ за член на Съвета на Камарата и че така е гарантирана автономността на Камарата на ЧСИ и демократичността при избора на органи. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на настоящия касатор-частен съдебен изпълнител с рег. № 862 с район на действие Софийски градски съд и адрес на кантора в гр. София, срещу решение на Общото събрание на Камарата на частните съдебни изпълнители, прието на Годишно общо отчетно-изборно събрание от 27.01.2018 г. - в частта, с която частният съдебен изпълнител Г. Дичев /рег. № 781 с район на действие СГС/ е избран за член на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители и в частта с която той е избран за председател на Съвета на КЧСИ. Твърдението на оспорващия било, че решението за избор на Г. Дичев на двата поста е осъществено в нарушение на чл. 55, ал. 3, т. 2 от ЗЧСИ, както и на Устава на КЧСИ, защото това лице за четвърти път е избрано за член и председател на Съвета на КЧСИ, което нарушавало "лимита в мандатността" на този орган. Съдът преценил жалбата за процесуално допустима и я е разгледал по същество, като обсъдил всяко от направените в нея възражения за наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Посочил, че на проведеното на 27.01.2018 г. Общо отчетно-изборно събрание на КЧСИ, при кворум 163 члена и тайно гласуване и при получени 109 гласа от избиращите, ЧСИ Г. Дичев е избран за председател на Съвета на КЧСИ. С оглед данните в представения по делото и неоспорен протокол приел за спазени съответно изискването за кворум за редовност на проведено събранието и за мнозинство при вземане на решения, установени в чл. 58 и чл. 60 ЗЧСИ. Счел, че при кворум от 163 присъстващи членове на Камарата, председателят на Съвета на КЧСИ е бил избран с гласовете на 109 членове и поради това, че е налице редовно проведен избор, за избран следва да се счита частният съдебен изпълнител Г. Дичев. Приел, че това решение е взето и в съответствие с материалноправната норма на чл. 55, ал. 3, т. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители, въвеждаща ограничение за член на Съвета на камарата да може да бъде избран частен съдебен изпълнител, който не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата. Съобразил, че в настоящия случай изборът е направен за втори последователен мандат, тъй като Г. Дичев е бил избран за председател в два пъти по два последователни мандата - през периода от 2006 г. -2009 г. и след това за втори тригодишен мандат през периода 2009 г. - 2012 г., както и през периода 2015 г. -2018 г. и в настоящия избор от 2018 - 2021 г., но последователността е прекъсната за мандата 2012 г. - 2015 г. Така приел, че в нито един от случаите на избор не е нарушено правилото мандатите да не са повече от два последователни, поради което намерил за неоснователно основното възражение за материална незаконосъобразност по чл. 55, ал. 3, т. 2 от ЗЧСИ "поради окончателност на законовата забрана след избор за два последователни мандата". Извел решаващ извод че законът не въвежда обща забрана за повторност на избор на ЧСИ за член на Съвета на Камарата, т. е. не съдържа общо ограничение на броя на мандатите, през които член на Камарата може да бъде избран за член на Съвета или за председател на Съвета на КЧСИ, а законовото ограничение са отнася единствено до броя на последователните мандати, през които член на Камарата на ЧСИ може да упражнява функциите на член на Съвет или председател на Съвета на Камарата на ЧСИ, т. е. ограничението се отнася до броя на последователните мандати, като го ограничава до два такива. По тези съображения приел за неоснователни всички възражения. Приел оспореното решение за законосъобразно и отхвърлил като неоснователна подадената срещу него жалба. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните касационни отменителни основания. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал и обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното решение е необосновано. Противно на твърдяното, съдът е осъществил задълбочена преценка на всички относими към спора доказателства. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които обстойно мотивирал. Затова са неоснователни доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на правните изводи. Противно на твърдението за нарушение на приложимия материален закон, съдът е съобразил релевантната за случая разпоредба, в която връзка съдът правилно установил, че общото събрание не е упражнило превратно властта си. Този извод се налага от обстоятелството, че в случая Г. Дичев е бил избран за председател в два пъти по два последователни мандата - 2006 г. -2009 г. и 2009 г. - 2012 г., после 2015 г. -2018 г. и 2018 - 2021 г. и съгласно спазеното ограничение по чл. 55, ал. 3, т. 2 ЗЧСИ, за периода 2012 г. -2015 г той не е отговарял на условието на закона да не е избиран за член на този орган два последователни мандата, но в нито един от случаите на избор не е нарушено правилото мандатите да не са повече от два последователни. Възраженията на касатора, изведени от неговия прочит на чл. 55, ал. 3, т. 2 ЗЧСИ, са неоснователни, тъй като не е налице твърдяната "окончателност на законовата забрана след избор за два последователни мандата да има друг". Разпоредбата на чл. 55, ал. 3, т. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители въвежда ограничение за член на Съвета на камарата да може да бъде избран частен съдебен изпълнител, който не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата. Както бе посочено по-горе, в случая изборът е направен за втори последователен мандат, но не следва да се вземат предвид предишните два пъти по два последователни мандата, именно поради наличие на прекъсване между тях към релевантния момент – датата на избора, към която действително не е налице хипотезата на законова забрана. Ноторно е, че нормите, въвеждащи забрани, се тълкуват ограничително и, противно на твърдяното от касационния жалбоподател, чл. 55, ал. 3, т. 2 от ЗЧСИ не въвежда изрична забрана за повторност на избор на ЧСИ за член на Съвета на Камарата, което впрочем гарантира автономност на Камарата на ЧСИ и демократичност при избора на органи. Затова е налице съответствие на обжалваното решение и с целта на закона. Твърдението в настоящата жалба, че съдът я игнорирал, както и въобще " ограничената възможност на едно лице да бъде избирано за член на Съвета на камарата на ЧСИ, след като то вече е било член на този орган повече от два последователни мандата"е неоснователно. Поради това и този довод в касационната жалба е неоснователен. Посоченото в касационната жалба решение № 2270 от 18.02.2019 г. по адм. д. № 22/2019 г., 5 чл. с-в на ВАС не касае случай, идентичен на настоящия, тъй като е за приложение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3, т. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Там е посочено, че по аргументи, изложени в решение № 13 от 15.12.2010 г., постановено от КС на РБ по к. д. 12/2010 г., мандатът може да се определи като възлагане по пълномощие осъществяването на ръководни функции в интерес и в полза на общността за определен срок или мандатността е предоставяне на правна възможност за определен период от време да се осъществяват определени функции, като в случая става реч за четвърти пореден избор, при който двама нотариуси /Танев и Каменов/ са избрани за членове на Съвета на нотариусите в четвърти последователен мандат на този орган. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. По искането за спиране на изпълнението на решението съдът се е произнесъл с влязло в сила определение от 17.04.2019 г. Недопустимо е искането, направено едва в писмени бележки, представени след откритото съдебно заседание на ВАС, за отвод на състава по настоящето производство, предвид процесуалната норма на чл. 23, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложима съобразно чл. 144 от АПК, че отстраняване по отвод може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване, анализирана в съвкупност с чл. 64., ал. 1 ГПК, вр с чл. 144 АПК, че процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалните представители на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 200 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия