Решение № 8647 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8246/2017 г.

Решение № 8647 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8246/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. А. К. срещу решение № 335/09.06.2017 г., постановено по адм. дело № 82/2017 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отхвърлено оспорването против Решение № 1012-26-431-1 от 09.01.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Х., с което е потвърдено Разпореждане 5707077565/2140-26-913/29.11.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х. относно отказ за отпускане на ЛПОСВ на искателя. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон досежно разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 във вр. ал. 6 КСО и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени Решение № 1012-26-431-1 от 09.01.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Х., а преписката да се върне за ново произнасяне на административния орган. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции - депозит за вещо лице и адвокатски хонорар. Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Х. (ТП на НОИ - Х.) не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура (ВАП) дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира крайният извод на пенсионния орган за законосъобразен, поради което счита, че първоинстанционното решение следва да остане в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № 1012-26-431-1 от 09.01.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Х., с което е отхвърлена жалбата на Карпузов против Разпореждане 5707077565/2140-26-913/29.11.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х., с което по искане вх. № 2182-26-601/27.09.2016 г., на основание чл. 68, ал. 1, ал. 2 и чл. 69б, ал. 2 във вр. чл. 99, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от КСО е отказано отпускане на ЛПОСВ. В искането се сочи, че в периода 24.01.2006 г. - 01.12.2006 г. Карпузов е работил като "Ръководител пробивно-взривни работи" в Т. В. БИ" ООД, трудовите си задължения за длъжността изпълнявал не в офиса на дружеството, а на мястото на извършване на взривните работи - кариера "Юрт дере" за добив на варовик, и на кариера "Дурхана" за добив на мергел и двете в землището на гр. Д., като не само е ръководил, но и лично е извършвал дейности по задаване на параметрите на пробивните работи, контрол върху пробивните сондажи, доставка на взривни материали, зареждане на сондажите, взривяване на масива, текущи ремонти по сондажната техника, както и вторични взривявания. Наведени са доводи, че издаденото от "Т. В. БИ" ООД удостоверение с изх. № 943/17.12.2012 г. е с невярно съдържание по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО, следва да бъде извършена проверка в служба "КОС" при РУП на МВР-Д., както и че прилага декларация по чл. 43 от АПК изготвена от негов колега, с която се доказва мястото на осъществяване на дейността. Спорен от правна страна е въпроса относно приложимостта на нормата на чл. 69б, ал. 2 КСО, в частност дали положеният от Карпузов труд, при условията на втора категория е повече от 15 години и дали сбора от осигурителния стаж и възрастта му при зачитане на труда в периода 24.01.2006 г. -01.12.2006 г. от втора категория, би бил повече от 100. По отношение на периода 24.01.2006 г. -31.04.2006 г., първоинстанционният съд намира, че не може да бъде направен извод, съобразно който да се приеме, че положеният труд е от втора категория, доколкото от анализа на заключението по съдебно-икономическата експертиза, а и от останалият събран по делото писмен доказателствен материал, не се доказват твърденията на жалбоподателя, че е изпълнявал задължения свързани с пробивно - взривни работи на открита кариера за добив на полезни изкопаеми. По делото е установено, че тези дейности са извършвани от лица външни за дружеството. От заключението на вещото лице по назначената съдебно - икономическа експертиза, в която е извършена проверка на материалите, съдържащи се в преписката по Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите на "Т. В. Б. "ООД, находяща се в служба "КОС" при РУ -Д. при ОДМВР-Х., решаващият съд установява, че на посочените две кариери са извършвани масови взривявания -1-2 пъти месечно и технологични, т. е. вторични взривявания, на негабарити, през другите дни, като за всяко от извършваните взривявания са предавани протоколи в служба "КОС" при РУ-Д. подписвани от присъствалите лица, едно от които е било жалбоподателя. Въз основа на заключението на вещото лице, първоинстанционният съд извежда, че мястото на работа на жалбоподателя за част от спорния период, а именно: 01.05.2006 г. -01.12.2006 г. е било именно на кариерите за открит добив на полезни изкопаеми "Дурхана" и "Ю. Д." и работата му на това място е била непосредствено свързана с извършване на пробивно-взривни работи. Обоснован е изводът, че в посочения период дейността на оспорващия е попадала в приложното поле на чл. 2, т. 3 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и същият е следвало да бъде зачетен за такъв положен при условията на втора категория. Въпреки изложеното, първоинстанционният съд намира за правилен крайният извод на административния орган, че жалбоподателят не отговаря на условията за пенсиониране по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Обоснован е извод, че дори прибавяйки осигурителния стаж за периода от 01.05.2006 г. -01.12.2006 г., който е от втора категория, към установения по делото такъв от втора категория, в размер на 08 г. 11м. и 16 дни, за който между страните не съществува спор, то отново общо сбора на стажа от втора категория не би бил в размер на изискуемите според същата норма - петнадесет години. В производство по проверка законосъобразността на първоинстанционното решение, Върховният административен съд намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, тъй като страда от пороци, обуславящи наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Процесното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съгласно относимата правна норма, към датата на заявлението в съответната редакция на чл. 69б, ал. 2 от КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са: 1. навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, като от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. По делото не е спорно, че към датата на издаване на процесното разпореждане, както и към датата на издаване на оспореното решение жалбоподателят не е навършил изискуемата по чл. 68, ал. 1 и ал. 3 КСО възраст, поради което същият не отговаря на изискванията за пенсиониране по този ред. Жалбоподателят не е придобил право на пенсия по чл. 168 от КСО и не е променил осигуряването си по чл. 4в от КСО. Предвид гореизложеното, за да се осъществи нормативно установената възможност за придобиване право на пенсия по по-благоприятния ред, предвиден в нормата на чл. 69б, ал. 2 от КСО, следва към датата на постановяване на оспореното решение да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. навършване на определена възраст; 2.работа петнадесет години при условия на втора категория труд и 3. сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Изискуемата възраст е навършена от жалбоподателя - 57 години и 10 месеца. Основателни са доводите на касатора досежно неправилно приложение на разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 във вр. ал. 6 КСО, съгласно която за преценяване правото на пенсия по ал. 2 осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане. Безспорно на жалбоподателя се признава наличието на общ осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд 14 г., 6 м. и 20 дни (положен при условията на втора категория труд - 08 г., 11м. и 16 дни + първа категория - 03 г., 05 м. и 12 дни + по чл. 104, ал. 3 КСО - 02 г., 01м. и 2 дни). В първоинстанционният съдебният акт обосновано е прието наличието на 7 месеца осигурителен стаж от втора категория за изпълняваната от касатора длъжност "Ръководител взривни работи" за периода 01.05.2006 г. -01.12.2006 г. при "Т. В. Б." АД, гр. Д., с които стажът на лицето надхвърля изискуемите по чл. 69б, ал. 2 КСО - 15 години при условията на втора категория труд. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд относно неприложимост нормата на чл. 69б, ал. 6 КСО. Наведените от касатора доводи за неправилност на решението, в частта, в която не се зачита стажът на лицето за периода от 24.01.2006 г. до 01.05.2006 г., съдът намира за неоснователни. Първоинстанционният съд е обосновал своите изводи, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми и въз основа на заключението на вещото лице, според което в периода 01.01.2006 г. -30.04.2006 г. взривните работи на "Т. В. Б."ООД, гр. Д. са осъществявани от ЕТ "Е.-Е. Д.". По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция Решение № 1012-26-431-1 от 09.01.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Х., което е предмет на съдебен контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него Разпореждане 5707077565/2140-26-913/29.11.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х., са издадени в нарушение на изискванията за материална законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което обжалваното Решение № 1012-26-431-1 от 09.01.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Х. и потвърденото с него Разпореждане 5707077565/2140-26-913/29.11.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х. следва да бъдат отменени, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски от страна на касатора, представените доказателства за реалното им извършване и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Х. следва да бъде осъдено да заплати на Д. А. К. съдебни разноски в общ размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет лева), от които 450 лева - възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие № 22/13.02.2017 г. пред първоинстанционния съд, 300 лева -депозит за вещо лице по платежно нареждане от 30.03.2017 г. и 500 лева - възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие № 52/25.05.2018 г. пред касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,