Решение № 460 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2155/2009 г.

Решение № 460 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2155/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, против решение № 1242 от 17.12.2008 г., постановено по административно дело № 4192 по описа за 2008 г. на Административен съд - София град. Релевират се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на подадената жалба против решение № 41 от 25.06.2008 г. Ответникът - Илия Петров Пачолов оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като се обосновава с неправилност на обжалваното решение на Административен съд - София град, поради противоречието му с материалния закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалбата на Илия Петров Пачолов от гр. Варна против решение № 41 от 25.06.2008 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. С него е установявана принадлежност на жалбоподателя, като лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 7 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а именно в качеството му на съдия, заместник административен ръководител на Апелативен съд - Варна, към органите по чл. 1 от същия закон. Първоинстанционният съд е отменил решение № 41 от 25.06.2008 г. на Комисията по чл. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, приемайки че то е незаконосъобразен индивидуален административен акт. Изследвал е неговата валидност и законосъобразност, като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност, изразяваща се в противоречието му с разпоредбата на чл. 24 от закона. За да достигне до този извод, съдът е направил тълкуване на нормата, приемайки, че принадлежността към органите по чл. 1 от същия закон, предполага наличие на дейност като щатен или нещатен служител или сътрудник на тези органи, изразяваща се активна форма на поведение, извършвана след датата на вербовка. Въз основа на събраните в хода на административното производство писмени доказателства и показанията на разпитани по делото свидетели колега на Пачалов и оперативния работник извършил вербовка на жалбоподателя, съдът е извел заключение по съществото на спора, т. е. по спорното материално административно правоотношение, за липса на доказателства, свидетелстващи за реално извършвана от жалбоподателя дейност, а оттам и извод за това, че не са налице предпоставките за установяване принадлежността на Пачолов към органите по чл. 1 от закона За да осъществи контрол за законосъобразност на оспорения по съдебен ред индивидуален административен акт по критериите, посочени чл. 146 от АПК съдът е следвало да направи преценка за вида на акта, както и условията, при които действа органът - оперативна самостоятелност или обвързана компетентност. Съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон, основаващо на неправилно тълкуване на приложимата материалноправна норма на чл. 24 от закона. Като не я е обсъдил в съответствието й с правилото на чл. 25 и Допълнителните разпоредби на закона, съдът е стигнал до необоснован извод за материална незаконосъобразност на административния акт и изводи по същество (което при оперативна самостоятелност не подлежи на съдебен контрол), за липса на предпоставки за установяване принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правомощието на Комисията по чл. 4 от от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона. От цитираната разпоредба, в регламентацията, която законът дава на правомощието на административния орган, става ясно, че последният действа при условията на обвързана компетентност - при наличие на визираните в закона предпоставки, да издаде административен акт с предписано от закона съдържание. В случая, при установената наличност на документи (понятието за документ, за целите на този закон, е законово определено) посочени в чл. 25, т. 3, комисията е длъжна да издаде решение, с което се установява принадлежността към органите по чл. 1 от закона. Органът, въз основа на доказателствата, посочени в чл. 25 от закона, не е властен да обсъжда въпроса извършвана ли е дейност като сътрудник или служител от лицето, като в решението си признае или отрече принадлежността към органите по чл. 1 от закона. Предвид установеното в настоящото производство нарушение на материалния закон и необоснованост, при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК обжалваното решение на Административен съд - София град следва да се отмени, а спорът да се реши по същество, тъй като не се налага събирането на нови доказателства. Действайки при условията на обвързана компетентност, колективният административен орган по чл. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е постановил законосъобразен индивидуален административен акт. Същият е постановен от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закона правомощия и в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. С решение № 41 от 25.06.2008 г. за Илия Петров Пачолов, като лице по чл. 3, т. 7 от закона е установена принадлежност към органите по чл. 1 от закона в качество на секретен сътрудник-съдържател на явочна квартира. Принадлежността е установена въз основа на данни от картотеката документи-картон и копие-голяма страница от Регистрационен дневник, в който са заведени вербованите секретни сътрудници, като личното дело на Пачолов (съдържащо седемнадесет страници) е унищожено. Посочените доказателства представляват документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и са сред алтернативно изброените в чл. 25, т. 3, предл. 4 и 5 от Закона писмени доказателства. При наличието им, административният орган законосъобразно е издал решение за установяване принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от закона. Жалбата на Пачолов против решение № 41 от 25.06.2008 г. на Комисията по чл. 4 от закона следва да се отхвърли. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на осн. чл. 221, ал. 2, и чл. 222, ал. 1 от АПК