Решение № 5028 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14444/2016 г.

Решение № 5028 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14444/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Ю. С. Д., изтърпяващ наказание в затвора - [населено място] дол, срещу Решение № 202 от 17.10.2016 г., постановено по адм. дело № 134/2015 г. от Административен съд К. В жалбата се поддържа неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК., иска се отмяната на съдебния акт. Ответната страна – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез пълномощника юрк. М. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозирания писмен отговор. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение е отхвърлен като неоснователен искът на Ю. С. Д. с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на Държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу ГД "ИН" за нанесени му неимуществени вреди в размер на 3 500 лв. изразяващи се в причинено заболяване "матурирала катаракта" на лявото око, болки и страдания, които го съпътстват, вследствие незаконосъобразни действия и/или бездействия на администрацията на затвора, изразяващи се в отказ за своевременно лечение. За да отхвърли предявения иск, съдът е приел, че по делото не е установена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган при упражняване на административна дейност. Също така ищецът не е доказал по безспорен начин и реално причинени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган или длъжностно лице, респективно не се е установила и третата, основна предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ. Решението е правилно. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразните действия и бездействия на ГД "ИН", осъществени в периода след 22.11.2013 г., когато ищеца е бил настанен и е излежавал присъда в Затвора Б. дол. Причинените му неимуществени щети се изразявали в причинени страдания от това, че затворническата администрация не е осъществила своевременно лечение на заболяването му като не са му осигурили нужната операция на лявото око с поставяне на леща. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Д. не е успял да се справи с доказателствената тежест по установяването на основателността на иска. Съдът е релевирал заключението съдебно-медицинската експертиза, заедно с писмените доказателства за здравословното състояние на ищеца: епикриза, медицинска справка, здравен картон и др., като обосновано е отбелязал, че в производството не е доказано заболяването "матурирала катаракта" да е възникнало в затвора или причинено от лошото осветление в затворническата килия на затвора. В съдебно - медицинската експертиза вещото лице подробно е обсъдило данните за възникване на симптомите на заболяването непосредствено след постъпване в затвора: на ищеца при първоначален преглед при постъпване в затвора не е било установено заболяване на очите като общото му състояние е било задоволително. Отделно от това правилно първоинстанционния съд е установил, че на ищеца е било разяснено, че липсата на извършено оперативно лечение след конкретна дата е резултат не от бездействие на администрацията на затвора, а от невъзможността ищецът да поеме разходите по снабдяване с консуматив за лечението. Съдът споделя извода в решаващите мотиви на АС, че причина за закъснялото диагностициране на заболяването, което към 12.11.2014 г. е било в крайния си стадий, е небрежността на ищеца относно задължението му за провеждане на редовни профилактични прегледи преди постъпването в затвора. Обосновано съдът е основал изводите си на заключението на вещото лице, според което не може да се обоснове пряка връзка между заболяването и престоя в затвора, т. к. заболяването е могло да се развие и извън режима на затвора. В този контекст обоснован е извода за това, че следва да бъде изключена възможността слабото осветление в спалното помещение да е оказало влияние върху заболяването. Обоснован е и изводът, че слабото осветление би могло да затрудни заниманията на ищеца в процеса на обучението му, но не и да е причина за заболяването, т. е. не е могло да води до наличието на твърдяната вреда. Съдебно-медицинската експертиза не е оспорена в с. з. и не са направени искания за допълнителна или повторна експертиза от ищеца. Въз основа на всичко гореизложено правилен е изводът на съда за недоказаност на основанията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - не е установено по делото неправомерно бездействие при осигуряване на по- добро осветление или на оперативно лечение, в резултата на които да е настъпило увреждането на ищеца. Оспореното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,