Решение № 5484 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6097/2015 г.

Решение № 5484 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6097/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационнитe жалби на Министерство на здравеопазването (МЗ) и "Специализирана болница за активно лечение и кардиология - В. Т." ЕАД (СБАЛК) против решение № 27 от 16.03.2015 г., постановено по адм. д. № 208/2013 г. по описа на Административен съд В. Т. С касационната жалба на МЗ се обжалва първоинстанционното решение, в частта му, с която МЗ е осъдено да заплати на СБАЛК обезщетение за пропуснати ползи за периода от 01.01.2011 г. до 29.06.2012 г. в общ размер от 2 480 500, 05 лв., мораторни лихви върху тази сума за периода от 29.06.2012 г. до датата на предявяването на исковата молба в размер от 174 379,15 лв., както и съответните лихви за забава върху тази сума, считано от момента на предявяването на иска до момента на окончателното им изплащане, както и в частта, с която МЗ е осъдено да заплати на СБАЛК разноски по делото в размер от 6850 лв. Възраженията на този касатор по съществото на спора са свързани с изводите на съда относно доказването на претендираните вреди (пропуснати ползи) и наличието въобще на причинно-следствена връзка между отменената т. 7.8 от Глава IV от приложението към чл. Единствен от Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Кардиология" и сигурното бъдещо увеличаване на имуществото на ищеца. В хода на делото по същество, процесуалният представител на МЗ юрк. Петрова поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо с оглед тълкувателната практика на ВАС и като такова следва да бъде обезсилено. Алтернативно се търси уважаване на касационната жалба. С касационната жалба на СБАЛК се обжалва първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлен искът на дружеството против МЗ като неоснователен за разликата на претенцията от 2 480 500, 05 лв. до 5 939 030,32 лв. Решението се обжалва и в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски на ответната страна в размер на 104 285,90 лева. Възраженията на СБАЛК са свързани с начина, по който съдът е определил дължимото обезщетение. Твърди се, че необосновано съдът е пренебрегнал първия посочен от него възможен метод за остойностяване на вредите, основан на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. По отношение на разноските се твърди, че съдът се е произнесъл по непредявено искане за присъдената сума от 104 285,90 лева, както и че присъдената сума е в противоречие с приложимия закон - чл. 78, ал. 8 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Според прокурора, съгласно ТР № 2/2016 г. на ВАС вредите от отменен подзаконов нормативен акт не подлежат на обезщетение по реда на ЗОДОВ, а съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по дълъг от три месеца от влизане в сила на съдебното решение. При така изложеното, прокурора счита, че решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав като прецени, че касационните жалби са редовно подадени, в срок и от надлежни страни, намира същите за допустими. Разгледани по същество, съдът намира, че касационната жалба на МЗ е основателна, но не по изложените в нея съображения, респ. касационната жалба на СБАЛК е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на СБАЛК, с която се претендира да бъде осъден ответника МЗ да заплати обезщетение за пропуснати ползи за периода от 01.01.2011 г. до 29.06.2012 г. в общ размер от 5 939 030, 32 лв., в едно с лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Основанието на иска е свързано с твърдение за пропуснати ползи от заплащане на дейности по инвазивна кардиология като резултат от незаконосъобразни ограничения, които се следват от отменената по съответния ред разпоредба на т. 7.8 от Приложението към чл. единствен от Наредба № 2/25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по "Кардиология", издадена от МЗ, в редакцията и, обн. в ДВ, бр. 92 от 23.11.2010 г. С обжалваното решение предявеният иск е уважен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ частично до сумата от 2 480 500, 05 лв. и е отхвърлен като недоказан до пълния предявен размер от 5 939 030,32 лв. Съдът е отсъдил в полза на ищеца и мораторните лихви върху сумата от 2 480 500, 05 лв. за периода от 29.06.2012 г. до датата на предявяването на исковата молба в размер от 174 379,15 лв., както и съответните лихви за забава върху тази сума, считано от момента на предявяването на иска до момента на окончателното им изплащане. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че в случая е доказана хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди, а именно: наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт, установен пропуск от увеличавана на имуществото на ищеца и причинно -следствена връзка между действието на отменения акт и настъпилите вреди. По отношение на отменения като незаконосъобразен административен акт, съдът е приел, че това е т. 7,8 от Приложението към чл. единствен от Наредба № 2/25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по "Кардиология", издадена от МЗ, обн. в ДВ, бр. 92 от 23.11.2010 г., който акт отменен с решение № 6911/16.05.2012 г. от тричленен състав на ВАС, оставено в сила с решение № 9471/29.06.2012 г. на петчленен състав на ВАС. По отношение на вредите, съдът е приел, че са доказани пропуснати ползи в размер на 2 480 500, 05 лв. от които 1 580 939 лв. формирани от пропуск да се лекуват от ищеца 438 пациенти по клинична пътека (КП) № 38 с предвидено финансиране от 346 896 лв., 990 пациенти по КП № 48 с предвидено финансиране от 923 670 лв и по КП № 49 - 101 пропуснати пациенти с финансиране от 310 373 лв. Приел е, че са налице и пропуснати ползи в размер на 824 805,56 лв. за период от 01.01.2012 г. до момента на отмяната на процесния стандарт, представляващи паричната равностойност на разликата от прогнозните за първото полугодие на годината брой пациенти за лечение, която прогноза е определяема по процедура, разписана от НС на НЗОК, и действително определените лимити на СБАЛК на финансиране за лечение на пациенти по процесните пътеки, съобразени само и единствено с изискването на отменената точка на стандарта. По отношение на причинно - следствената връзка, съдът е приел, че установения негативен имуществен резултат за процесния период е обусловен единствено и само от проявлението на отменената част на Наредбата в битието и на необходимо условие, поставящо началото на събития, довели неминуемо до този краен резултат. В този смисъл, намаляването на броя на пациентите, които обективно е могло да се лекуват за процесния период чрез инвазивни кардиологически методи, изискващи ангиографска зала, е повлияно в процесния период пряко от рестриктивното правило на стандарта 8/200. Съответно, това намаляване на пациентите според съда повлияло пряко и на финансирането на ищеца за този период с оглед механизма на това финансиране, който не е пазарен, а административен. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е установен незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на държавни или общински органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, който акт, действие или бездействие следва да е отменен по надлежния ред или да е установена неговата порочност, да са настъпили вреди, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилите вреди. В случая се претендират вреди, настъпили в периода от 01.01.2011 г. до 29.06.2012 г. и произтичащи от действието на отменен по съдебен ред като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт - т. 7.8 от Приложението към чл. единствен от Наредба № 2/25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по "Кардиология", издадена от МЗ. По силата на Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС, се прие, че не се дължи обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ при и по повод действието на подзаконов нормативен акт за периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен. Няма спор, че процесния нормативен акт, въведен като причина за вредите, е отменен. Следва обаче да се посочи, че за разлика от отмяната на индивидуален или общ административен акт по съдебен ред, които се считат за отменени от момента на издаването им, отмяната на подзаконовия нормативен акт действа за напред. Съгласно чл. 195 от АПК подзаконовия нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От посочената разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. По аргумент от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Последващо съдебно решение, с което ПНА се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. При тези съображение следва да се приеме, че изводът на съда за установен незаконосъобразен административен акт в периода 01.01.2011 г. до 29.06.2012 г е неправилен. Към този момент т. 7.8 от Приложението към чл. единствен от Наредба № 2/25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по "Кардиология", издадена от МЗ е действала като законосъобразен и пораждащ валидни правни последици нормативен административен акт. С оглед изложеното следва и извода, че не е налице елемент от хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно вредите да са причинени от незаконосъобразен акт. Установената необоснованост на правните изводи на първоинстанционния съд относно основателността на претенцията, предполагат отмяна на решението като неправилно по касационната жалба на МЗ, която се явява и основателна по своето същество. Възражението на МЗ за недопустимост на съдебното решение, касационният състав намира за неоснователно. Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС има за свой предмет разрешаването на спор относно основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, въведени с твърдение за причинени вреди на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен. Тълкувателното решение не разрешава спор относно допустимостта на тези искове. Необходимо е да се уточни, че доказването от страна на ищеца на незаконосъобразността на акт, за който се твърди в иска, че е в причинна връзка с вредите, е въпрос по основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ, а не по неговата допустимост. Производството по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е винаги допустим, респ. ищецът ще се ползва от следващите това производство процесуални облекчения, ако е въведено оспорване на законосъобразността на административен акт или се твърди вече установена такава. При тези съображения, касационната инстанция намира, че първоинстанцинното решение е допустимо. Що се касае до касационната жалба на СБАЛК по отношение решението, в частта му, с която е отхвърлен искът на дружеството против МЗ за разликата на претенцията от 2 480 500, 05 лв. до 5 939 030,32 лв., то тази жалба е неоснователна. Решението в тази му част е правилно, но не по изложените в него мотиви. С оглед съображенията по-горе за необосноваността на правните изводи на административния съд относно незаконосъобразността на нормативния административен акт и последиците от него преди датата на неговата отмяна, решението се явява правилно като краен резултат. Исковата претенция е неоснователна в своята цялост по причина липсата на установена противоправност на акта в период 01.01.2011 г. до 29.06.2012 г. При това положение, въпросът за доказването на вредите не следва въобще да бъде обсъждан, тъй като при други равни условия, дори да е настъпило процесното обедняване на ищеца, то същото е по причина на последиците от едни валиден и законосъобразни акт. При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, обжалваното решение по съществото на спора следва да бъде потвърдено в отхвърлителната му част, а в осъдителната - отменено и вместо него постановено друго, с което искът до сумата от 2 480 500, 05 лв. отхвърлен ведно с акцесорните претенции за лихви върху тази сума. Този изход на спора предполага пререшаване и на въпросът за съдебните разноски на страните пред първата инстанция. С оглед установената пълна неоснователност на иска, решението, в частта му, с която ответникът МЗ е осъден да заплати на СБАЛК разноски по делото в размер от 6850 лв., следва да бъде отменено изцяло като неправилно на основание приложимата разпоредба на чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК. По отношение решението, в частта му, с която СБАЛК е осъден да заплати на МЗ разноски по делото в размер от 106 185, 90 лв., настоящия съдебен състав намира, че същото е неправилно. Видно от приетия по делото списък на разноските, представен от страна на ответника с него се претендира "юрисконсулско възнаграждение за двама юрисконсулти за настоящата инстанция, в размер не по-малък от 300 лева за всеки юрисконсулт". Никъде в списъка по чл. 80 от ГПК или в хода на делото, представителите на МЗ не са посочили конкретно претендиран размер на търсеното обезщетяване на направените от тях разноски. Следва да се припомни, че претенцията за разноски по съществото си е претенция за дължимост на конкретно парично вземане, следващо от неоснователно предизвикания правен спор. Тази претенция трябва да бъде конкретно, ясно претендирана, правно основана и доказана, за да бъде уважена. В случая, представителите на МЗ очевидно нито са посочили конкретен размер на претенцията, нито са посочили правно основание за определяне на дължимото юрисконсулско възнаграждение. Съдът дължи произнасяне по допустимостта и основателността на исканията, но не длъжен да издирва или служебно да присъжда вземания на страните за разноски по делото. В тази връзка, настоящия съдебен състав намира, че присъдените разноски във вида на юрисконсулско възнаграждение в полза на МЗ е неправилно. Решението, в частта за разноските на ответника, е правилно до размера от 1900 лева, представляващи претендирани и доказани разходи за допуснатите по делото експертизи. Що се касае до разноските пред настоящата инстанция, касационния състав намира, че такива не следва да бъдат присъждани на МЗ. Подобно на коментираното по-горе бланкетно искане на МЗ пред първата инстанция, в настоящото производство е отправено такова с касационната жалба. Съдът като констатира, че към приключване на устните състезания по делото не е постъпило или отправено конкретно и обосновано като основание и размер искане от страна МЗ за присъждане на разноски, обективирано в списък по чл. 80 от ГПК, намира, че разноски - юрисконсулско възнаграждение не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение: