Решение № 2445 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8331/2020 г.
ВАСII отделение23.02.2021 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2494 от 12.05.2020 г., постановено по адм. дело № 4341/2019 г. по описа на Административен съд София – град в частта, с която е отменена заповед № 18-2240/28.02.2019 г. на началника на СГКК – София. ОТМЕНЯ решение № 2494 от 12.05.2020 г., постановено по адм. дело № 4341/2019 г. по описа на Административен съд София – град в частта, с която преписката е върната на началника на СГКК - София за ново произнасяне. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2445 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8331/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София, срещу решение № 2494 от 12.05.2020 г., постановено по адм. дело № 4341/2019 г. по описа на Административен съд София – град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответниците – М. А., М. Г., чрез процесуалните си представители, Й. А. и Г. Б., в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците – Й. К., С. Н., Г. К., Г. В., Ц. Б., В. К., Е. А., А. А. и М. Б. не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Г. Б. и Й. А. срещу заповед № 18-2240/28.02.2019 г. на началника на СГКК – София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 ЗКИР е одобрено изменение на КККР на с. Д. Б., общ. Столична, одобрена със заповед № РД-18-57/03.09.2010 г. на изп. директор на АГКК, по заявление на М. Б., като са нанесени нови обекти - поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 22304.7944.80 с площ 1785 кв. м, 22304.7944.81 с площ 1811 кв. м, 22304.7944.82 с площ 1834 кв. м в съответствие с дялове I, II и III по протокол за съдебна делба от 1997 г. съгласно представен проект, както и ПИ с идентификатор 22304.7944.83 с площ 70 кв. м, като е заличен ПИ 22304.7944.79. В КР за първите три имота са отразени като собственици лицата по делбения протокол и представените нотариални актове. С обжалваното решение заповедта е отменена и делото като преписка е върнато на органа за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Обосновава извод, че в случая се касае за непълнота и грешка в одобрената кадастрална карта по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Излага съображения, че при изработването на проекта за изменение границите между трите дяла по представения протокол за съдебна делба неправилно са нанесени съобразно неодобрен кадастрален план за територията, непопадащ сред източниците на данни съгласно чл. 41 ЗКИР, а не въз основа на картата за възстановената собственост, въз основа на която е изработена одобрената кадастрална карта, което е довело до несъответствието на одобреното изменение и действителните права на собственост. Решението е валидно, допустимо и правилно в частта, с която оспорената заповед е отменена, а в частта, с която преписката е върната за ново произнасяне е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Относимите за спора факти са установени след преценка на всички събрани по делото доказателства, включително заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи относно несъответствието на заповедта с относимите материалноправни разпоредби. По делото е установено, че кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) за с. Д. Б. са одобрени през 2010 г. Нанесен е ПИ с идентификатор 22304.7944.79 с площ 5500 кв. м, без данни за собственост. Със заявлението до административния орган е поискано нанасянето на обекти с проектни номера 22304.7944.80, 22304.7944.81, 22304.7944.82 в съответствие с дял I, II и III по протокол за съдебна делба от 1997 г. и нотариални актове № 11 и 12/2010 г. След проследяване статута на процесния имот е установено, че първоначално разделеният имот с площ от 5500 кв. м. е бил собственост на К. Стоичков, наследодател на настоящите ответници, съгласно нотариален акт от 1927 г. Впоследствие част от имота с площ 4400 кв. м. е одържавен. Със заповед на кмета на СГО от 1995 г. е наредено да бъде отписан от актовите книги и върнат на неговите наследници. Според заключението на съдебно-техническата експертиза територията, в която попада имотът, не е урегулирана, за нея няма одобрявани кадастрален и регулационен план. Наличен е единствено неодобрен кадастрален план, изработен през 1987 г., в който имотът от 5500 кв. м. е нанесен с пл. № 708. На основание извършена през 1997 г. съдебна делба същият е разделен на три дяла, като през 2003 г. в неодобрения кадастрален план са отразени три имота, съответно с пл. № 813, 814 и 815. При съпоставяне с данните по картата на възстановената собственост (КВС), поддържана до одобряване на кадастралната карта, се установява, че в нея е нанесен имот с № 000079, с площ 5500 кв. м., без отразяване на разделянето му, който от изток граничи с имот № 061002, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на същите собственици (наследници на К. Стоичков). С оспорената пред административния съд заповед са обособени три имота с идентификатори 22304.7944.80, 22304.7944.81, 22304.7944.82, но с намалена квадратура за първите два спрямо извършената съдебна делба, като освен тях се нанася и нов ПИ с идентификатор 22304.7944.83 от 70 кв. м., без данни за собственост. Четирите новонанесени имота са в рамките на заличения такъв с идентификатор 22304.7944.79. При тези данни законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че в случая е налице хипотезата на непълнота и грешка в одобрената КК по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Според § 1, т. 16 ДР ЗКИР "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая имотът, собственост на общия наследодател на настоящите ответници, е нанесен в одобрената кадастрална карта с идентификатор 22304.7944.79, без да е отразена извършената между тях съдебна делба и разделянето му на три дяла. Спорът се свежда до това налице ли е съответствие на одобреното с оспорената заповед изменение с документите за собственост и действителното местоположение на имотите. След обсъждане на всички релевантни за спора факти и обстоятелства съдът достига до правилен извод, че изменението на КК, изразяващо се в нанасяне освен на трите имота, но и на четвърти с площ от 70 кв. м, разположен между третия дял и съседния имот, собственост на същите лица, не отразява действителното състояние. Новонанесените имоти съобразяват частично очертанията на имотите, формирани в резултат на делбата според неодобрен кадастрален план за територията, данните по който не са използвани при одобряване на КК, тъй като не попада сред източниците по чл. 41 ЗКИР. На практика с одобреното изменение в една част дяловете са отразени в съответствие с този план, а в друга - съобразно картата на възстановената собственост. В резултат на това първи и втори дял са нанесени с различна конфигурация на границите им от север и с намалена квадратура спрямо документите, удостоверяващи правата на собственост и е нанесен още един имот, какъвто на място не съществува. В случая от органа не е преценено, че действащата КК е одобрена въз основа на влязла в сила КВС. В нея е нанесен имот с пл. № 000079 със същата площ, по която е извършена делбата, представляващ ПИ с идентификатор 22304.7944.79. Като нанася в неговите граници четири ПИ, органът издава акта си в нарушение на закона. Предвид изложеното правилен е крайният извод на съда, че с одобреното изменение на КК несъответствието в границите спрямо действителното положение на имотите всъщност не е отстранено. Това е така, защото новонанесените ПИ не отразяват точно действителните права на собственост по представените към заявлението документи за всеки от тях, както следва: дял I - 1833 кв. м, дял II - 1833 кв. м. и дял III - 1834 кв. м. При това положение органът е следвало да откаже да одобри исканото изменение на КК. Като отменя оспорената пред него заповед поради нарушение на материалния закон, съдът постановява решението си в тази част при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, поради което следва да се остави в сила. Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗКИР отстраняването на непълноти и грешки се извършва въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. В случая с оспорената заповед е удовлетворено подаденото до органа заявление и имотите са нанесени съгласно приложения проект. За извършване на изменението на КК чрез обособяване от ПИ с идентификатор 22304.7944.79 на три самостоятелни имота следва да се подаде ново искане с приложен към него проект за изменение съобразно титулите за собственост. Предвид изложеното решението е неправилно в частта, в която преписката е върната на началника на СГКК - София за ново произнасяне и следва да се отмени. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 54, ал. 1 ЗКИР
- чл. 51, ал. 1