Решение № 14989 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8000/2017 г.

Решение № 14989 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8000/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", подадена против решение № 82 от 19.05.2017 г., постановено по адм. дело № 317/2016 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което по жалба на И. Г. е отменена издадена от касатора заповед № 851/04.10.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Г. оспорва жалбата като неоснователна в депозирания писмен отговор. Няма искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението като неправилно. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: С обжалваното решение е отменена заповед № 851/04.10.2016 г. на директора на Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - Кюстендил при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ПБЗН) - МВР, с която на И. Г., заемащ длъжността "водач на специален автомобил I степен" е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. За да достигне до правния извод за отмяна съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен полицейски орган и не са допуснати нарушения в сроковете по чл. 195, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Заповедта обаче не отговаря на изискванията за форма на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР с оглед изложените в нея правни и фактически основания, тъй като липсва надлежно описание в какво се състои поведението на служителя, възприето за дисциплинарно нарушение, в частност нарушение на етични правила, за което е ангажирана дисциплинарната му служебна отговорност. Съдът също така е счел, че в случая само формално са изпълнени изискванията по чл. 206, ал. 1 и 2 от ЗМВР и на последно място, че доказателствата по делото не установяват по несъмнен начин извършване на дисциплинарно нарушение от Г. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но не по всички изложени от съда съображения. Според изяснената от съда фактическа обстановка се установява, че при пристигането в [населено място] за гасене на пожар на сухи треви в частен двор на 04.08.2016 г., в 21: 10 часа е проведен разговор между И. Г. и Й. Г., който прераснал в пререкания помежду им. При описанието на нарушението в заповедта е посочено", че Г. "влязъл във вербален конфликт с лицето Г., като същият е прерастнал в нерегламентирани разяснения на дейността на органите на ПБЗН". От доказателствата по преписката и от свидетелските показания пред съда безспорно се установява, че е възникнал словесен конфликт между полицейския служител и Г., което обаче не доказва извършено нарушение на т. 21, раздел I, глава II от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, която е със следното съдържание: "държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото". Поради късното пристигане на пожарната кола след като пожарът бил потушен, Г. е тази, която предизвикала конфронтация с думи като "заплатаджии", "щатаджии", "не може да се разчита на вас" и др. подобни. В отговор на това Г. й отговорил, че колата не е хеликоптер и се опитал да й обясни за каква тежка машина става дума. Твърденията на жената в жалбата й до МВР, че лично я е обиждал и я е блъскал да влезе в колата не са подкрепени от нито един свидетел. Напротив, разпитаните му колеги пресъздават различна от описаната от гражданката обстановка, за която има квалификации, че е конфликтна личност. Следователно, не може да се приеме, че са налице данни за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което се налага на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР дисциплинарно наказание "порицание". Изложените от съда мотиви и правни изводи по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР съответстват на законовите норми и следва да се възприемат. В оспорената заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание, административнонаказващият орган действително се е позовал на данните от изготвената от определения дисциплинарно разследващ орган обобщена справка рег. № 3383/02.09.2016 г., в която се съдържа подробна информация за извършеното нарушение, включително относно извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които то е установено. Принципно е становището в съдебната практика, че фактическите основания на административния акт може да се съдържат в предхождащ го документ. Но в случая правилно съдът е приел, че описание на самото нарушение липсва съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и това е различно от излагане на фактическите основания за издаване на заповедта. При неяснота относно конкретното деяние се нарушава правото на защита на наказаното лице и се препятства съдебния контрол за законосъобразност. Неправилно съдът е приел, че наложеното наказание не отговаря на изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. С оглед посочената норма при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая има конкретни мотиви, с които е извършена индивидуализация на наказанието. При постановяване на оспорената заповед директорът на Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – Кюстендил, е взел предвид присъдената награда, както и наличието на две дисциплинарни наказания през - "порицание" за срок от 1 (една) година по заповед № 378/28.07.2005 г. и "писмено предупреждение" за срок от 6 (шест) месеца, съгласно заповед № 149/31.01.2006 година. Неправилно е и заключението на административния съд, че има допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Г. е бил надлежно поканен да даде писмени обяснения след връчване на справката и е бил изслушан, с което изискването на закона е удовлетворено. Предвид изложеното, констатираните от първоинстанционния съд пороци на заповедта обосновават нейната отмяна, Затова не са налице касационни основания за отмяната на оспореното решение и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,