Решение № 7433 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14619/2013 г.

Решение № 7433 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14619/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Агенция "Митници" против решение № 47 от 24.07.2013 г. на Административен съд - Търговище, постановено по адм. д. № 16 по описа за 2013 г. Релевира оплакване за неговата недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска обезсилване на решението или неговата отмяна. Ответникът - "Политех" ЕООД гр. Търговище оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Търговище се е произнесъл по същество по иска, предявен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от "Политех" ЕООД против Агенция "Митници" за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 55 000 лв., произтичащи от отменен по съдебен ред административен акт - решение № 3 от 4.01.2010 г. на директора на Агенция "Митници" с което от дружеството е отнет лиценз за управление на данъчен склад № 269 от 08.02.2007 г. за производството и складиране на акцизни стоки. Съдът е приел иска за основателен и частично доказан по размер, като е уважил същия до размер на 35970.01 лв. и за същата сума е осъдил ответника - Агенция "Митници" да заплати обезщетение за понесени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Върху сумата съдът е присъдил законната лихва, считано от 10.04.2012 г. до окончателното плащане на главницата, отхвърлил е иска в останалата част до предявения размер и е осъдил ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски. Решението на Административен съд - Търговище е валидно и допустимо, тъй като съдът е постановил същото по съществуващото и надлежно упражнено право на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, при липса на отрицателните процесуални предпоставки за допустимост на исковата претенция. Искът се основава на твърдение за понесени от ищеца вреди от незаконосъобразен административен акт, отменен по съдебен ред, предявен от лице с надлежна материалноправна и процесуалноправна легитимация срещу надлежен ответник. По отношение на основателността на исковата претенция настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстнационния съд за наличие на материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилни са изводите на съда, че ищецът е проявил процесуална активност и е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдените от него в исковата молба обстоятелства, на които основава исковата си претенция. Въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното произвдство съдът е направил обоснован извод, че ищецът, като търговец, осъществяващ търговска дейност в данъчния склад, лиценза за управление на който е бил отнет с незаконосъобразен акт на директора на Агенция "Митници", е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, доколкото отнетият лиценз непосредствено е свързан с конкретните условия на упражняваната преди отнемането търговска дейност. След като условията за търговската дейност, осъществявана преди отнемането на лиценза, се променят вследствие на акта на отнемане, налице е пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразния административен акт и понесената от него вреда. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е обосновал наличието на този елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователни са оплакванията за това, че съдът не е възприел възражението на ответника - Агенция "Митници" за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца чрез проявена от него процесуална пасивност, поради това, че същият не е оспорил допуснатото предварително изпълнение на административния акт. Възражението е било направено пред първата съдебна инстанция, по него е било взето становище както от ищеца, така и от участващия в производството по делото прокурор. Съдът ги е обсъдил в мотивите на съдебния акт и обосновано е достигнал до извод за неоснователност на възражението за съпричиняване и основателност на изразеното от ищцовата страна и прокурора по делото становище. Настоящата съдебна инстнация намира изводите на съда за правилни. Не е налице основание да се приеме, че необжалването на предварителното изпълнение на административния акт следва да се интерпретира като съпричиняване при настъпването на вредоносния резултат. Правилно съдът посочва мотивите си, че съпричиняване на вредата е налице само при виновно поведение от страна на правния субект. Неупражняването на процесуалните права винаги има своите правни последици за правния субект, но тази правни последици не са вреди по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Досежно размера на определеното обезщетение съдът се е обосновал със заключението на приетата по делото икономическа експертиза, изградил е правните си изводи на базата на основното заключение, а не е кредитирал вариантите, дадени в допълнителното заключение. Доколкото обаче исковата претенция се основава на твърдение за пропуснати ползи от неосъществяването на търговски продажби, съдът е следвало задълбочено да мотивира и да посочи в решението си - от неосъществяването на какви видове продажби счита, че са налице пропуснати печалби от страна на ищеца. Какви писмени доказателства навеждат извода, че размерът на обезщетението следва да се определи на базата на основното, а не на допълнителното заключение. Липсата на обсъждане на тези обстоятелства в мотивите на съдебния акт сочат на основателност на оплакването на касационния жалбоподател. Наличието на съдебна експертиза по делото и констатациите на вещото лице по нея не освобождават съда на направи правни изводи на базата на съдържащите се в заключението данни. Съдът е следвало задълбочено да обсъди в мотивите си какви видове продажби според него са пропуснати вследствие от незаконосъобразното отнемане на лиценза за управелние на данъчния склад. По тази причина изводите относно размера на обезщетението се явяват необосновани. Поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост във връзка с определяне размера на дължимото обезщетение, решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да прецизира и началния момент на претендираната от ищеца законна лихва върху обезщетението, с оглед наличието или липсата на писмено поискване преди завеждане на иска, както и липсата на претенция за мораторна лихва. Предвид изложеното, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд