Решение № 9668 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 283/2017 г.

Решение № 9668 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 283/2017 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на община Ч., обл. К., представляван от адв. Сеидахмед, против решение № 117/16.11.2016 г. по адм. д. № 124/2016 г. по описа на Административен съд - К. с молба за отмяната му като неправилно, претендира присъждане на разноски. Ответникът Р. Х. Ю., представляван от адв. Георгиева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира подадената от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд К. по оспорване на Р. Х. Ю. е отменил като незаконосъобразна заповед № 392/30.06.2016 г., с която на основание чл. 135, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Ч., обл. К. е отказал изработване на проект за изменение на ПУП за улична регулация на кв. 8 и к. 9 по плана на с. Ч. от 1982 г. и е върнал преписката за ново произнасяне. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила възприел - при допустимо искане искане за изменение на действащия ПУП на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ в нарушение на чл. 30, ал. 2 АПК не е указал в определен срок на заявителя по преписката да представи проект за изменение на плана в частта на собствения му УПИ VII-83, кв. 8 по плана на селото. При тази констатация е приел, че обжалваната заповед е издадена без яснота относно предмета на искането и релевантните за преписката факти. Решението е постановено постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа доказателствата по делото и правилно приложение на материалния закон. Установено по делото е, че предвидената по действащия кадастрален и регулационен план на селото, одобрен през 1982 г., улица през имота на оспорващия не е осъществена, че отчуждително производство по чл. 63 и сл. от действащия към този момент Закон за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/ не е проведено, отчуждителна процедура не е започнала и в срока по чл. 208 ЗУТ вр. с § 70 ЗИДЗУТ в сила от 27.07.2007 г. и регулацията не е приложена. С оглед правното основание по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, посочено заявлението и приложения към него проект за изменение съдът е възприел обоснован и законосъобразен извод относно издаване на заповедта преди фактите и обстоятелствата от значение за случая да са били изяснени. Правилна е констатацията, че административният орган е следвало да укаже на заявителя да отстрани несъответствието между посоченото в заявлението правно основание и предложеното изменение. В допълнение следва да се укаже, че при новото процедиране на преписката административният орган следва да вземе предвид установеното по т. 1 от писменото заключение на съдебно-техническата експертиза, че процесният имот е бил отразен за първи път в КРП от 1982 г., предвид което следва да установи одобряван ли е преди този план друг такъв за населеното място. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно, постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК следва на основание чл. 221, ал. 2 АПК да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба Ю. следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 480 лв. - платено по договор за правна защита и съдействие от 13.05.2017 г. адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният административен съд