Решение № 10313 от 12.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4425/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Д. Вършилов, подадена чрез адвокат И. Атанасов и адвокат К. Андреев, против Решение 441/02.03.2021 г., постановено по административно дело 2461/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 610/08.07.2019 г. на Кмета на Община Родопи. В касационната жалба се сочи нищожност и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Основните възражения са свързани с квалификацията на строежа и претенцията за неговата търпимост. Ответната страна Кметът на Община Родопи оспорва касационната жалба посредством отговор и писмено становище, изготвени от адвокат З. Недева, в които се съдържат доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е заповед, издадена от Кмета на Община Родопи, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне строеж представляващ Пристройка 1 към южната част на съществуваща сграда - склад, находящ се в поземлен имот 66651.108.15, местност [местност] по Кадастралната карта на [населено място], община Родопи, област Пловдив. Строежът е квалифициран от органа като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без строителни книжа. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Неоснователни са възраженията за допуснати нарушения в хода на административното производство, доколкото е налице съставен констативен акт, връчен по съответния ред, срещу който сочения за извършител на строежа е депозирал възражение, което е било разгледано от административния орган. Адресатът на заповедта е имал и процесуалната възможност да обори констатациите, съдържащи се в констативния протокол и посредством всички допустими доказателствени средства в хода на съдебното производство. Правилни са изводите на съда относно фактите, свързани с вида, характеристиките, индивидуализацията и местонахождението на строежа, както и относно отсъствието на строителни книжа. Установено е, че строежът е изпълнен в земеделска земя, чието предназначение не е променено, без действащ подробен устройствен план, в нарушение на законовите изисквания за строителство в земеделски територии. Освен това, от страна на оспорващия не е доказан по безспорен начин периодът на изграждане на пристройката, който факт е основен и задължителен за установяване при преценката за търпимост по смисъла на ЗУТ. Представените декларации правилно не са били ценени, доколкото от съдържанието им не е ясен конкретния строеж, за който се отнасят. При тези установявания, обосновани са съжденията относно отсъствието на търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Не е установено започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Липсват допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата, които са лишени от конкретика. Решението се явява и обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Неоснователно е и твърдението за нищожност на съдебния акт - същият е мотивиран, съответства на изискуемата по чл. 172 а АПК форма и съдържание, постановен е от законен съдебен състав и е подписан от постановилия го съдия. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането за присъждане на разноски в полза на ответната страна, които са в доказан размер от 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,