Решение № 138 от 8.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3090/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на В. Стоянов срещу решение 38 от 02.02.2023 г. по адм.д. 1015/2022 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу Констативен протокол за принудително блокиране 0110300/20.09.2022 г. на П. Кирков и Х. Минков, в качеството им на блокиращ екип при ОП Паркиране и репатриране при Община Пловдив. Излага касационни основания за неправилност на решението. Поддържа доводите за непропорционалност на мярката. Счита, че общината не е осигурила достатъчно места, но налага принудителни мерки. Позовава се на Конвенцията за правата на хората с увреждания по силата на чл. 4 § 1 б. "а" от която държавите - страни по конвенцията, следва да предприемат необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. За целта държавите - страни по конвенцията, следва да приемат всички необходими законодателни, административни и други мерки за прилагането на правата, признати по настоящата конвенция. Изпълнението на държавната политика за интеграция за хората с увреждания има за цел създаване на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания и техните семейства. Счита, че не се установява, че от страна на общинските органи са предприети достатъчно мерки за изпълнение на условията и създаването на гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, така че предвидените места в съответната синя зона, обозначени със знак Д21 -Инвалид да са достатъчни за задоволяване на потребностите на гражданите в такава степен, че да се осигури достъпна среда на хората с увреждания. Счита, че приложената мярка по отношение на автомобил, за който не се твърди да е препятствал движението по начина, по който е бил паркиран, поради това, че не е заплатена определената такса за паркиране, е непропорционална, при липсата на установеност относно това дали така определения брой места в Синя зона е съобразен и адекватен на броя на регистрираните и издадени карти, удостоверяващи правото на ползване на такова място. Според жалбоподателя ако се приеме, че е паркирано на обозначено място в Синя зона , единственият засегнат от нарушението интерес на общината е липсата на заплатена такса за паркиране, която такса по правило лицата с увреждания не дължат, поради което счита, че е непропорционално прилагането на мярката, която засяга жалбоподателя в много по-голяма степен, като водач на МПС, инвалид, спрямо засегнатия интерес на общината. Ответните страни не са взели становище по делото. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата, тъй като разпоредбата на чл. 50, ал. 2,т. 3 ППЗДвП, изключва действието на пътен знак В27 и В28 спрямо пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност в случай на престой.. Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Образувано е по жалбата на В. Стоянов, от гр. Пазарджик, срещу принудителна административна мярка: принудително блокиране на пътно превозно средство - лек автомобил марка Опел , peг. [рег. номер], приложена на 20.09.2022 г. от блокиращ екип при сектор ОП Паркиране и репатриране към Община Пловдив, обективирана в констативен протокол за принудително блокиране 0110300. С констативен протокол 0110300/20.09.2022 г. на блокиращ екип при ОП Паркиране и репатриране при Община Пловдив, на основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив е приложена принудителна административна мярка - принудително блокиране от [улица]срещу [улица] на МПС, марка Опел , peг. [рег. номер], с водач В. Стоянов. Според съдържанието на протокола за установяване на нарушението са направени пет броя снимки. Протоколът е подписан от водача, с отбелязване Плащам, въпреки че не съм съгласен и посочените длъжностни лица. Видно от приложените към протокола снимки лек автомобил с рег. [рег. номер], марка Опел на дата 20.09.2022 г. в 09.55 часа е паркирал в зона, обособена до тротоар. На таблото на автомобила е поставена карта за паркиране за хора с трайни увреждания. Според представената към преписката схема - копие от Генерален план за организация на движението в района на [улица], гр. Пловдив, посока ул. [улица] са предвидени места за паркиране на превозни средства, сигнализирани с табела Т17 Синя зона , посочваща платено паркиране и за принудително преместване на спрелите в нарушение превозни средства. При справка със съдържанието на Приложение 1 към Наредбата и представената по делото схема-копие на Генерален план е видно, че на [улица]е обособена зона за платено паркиране (Синя Зона). Нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП предвижда, че служби за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. В чл. 26, ал.1 от Наредбата е посочено, че ППС, което е паркирано в нарушение на правилата за паркиране в Синя зона може да бъде принудително задържано чрез използване на техническо средство тип скоба . По правилото на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата във всяка Синя зона и Зелена зона се осигуряват фиксирани и обозначени със знак Д21- Инвалид места за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания. На тези места могат да престояват до 3 часа само автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на ползване на такова място. Картата задължително съдържа международния знак Инвалид . Тя трябва да бъде поставена в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС, откъм вътрешната му страна, по начин, осигуряващ видимостта на изображението отвън. В ал. 8 на разпоредбата е посочено, че при недостиг на паркоместа Инвалид , паркирането на автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на ползване на паркомясто, се извършва при режим на почасово платено паркиране. Съдът е приел, че видно от представените снимки към протокола за прилагане на мярката, на таблото на лекия автомобил е поставена карта за паркиране за хора с трайни увреждания, но същият е паркиран преди пътен знак Д21 Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания , т.е. извън изрично обособеното място за паркиране на хора с увреждания. Съгласно чл. 101 от Наредба 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътните знаци от група Д се използват за въвеждане на специални предписания за участниците в движението и се поставят непосредствено преди местата или участъците от пътя, за които се въвеждат предписанията. Съдът приел, че анализът на посочените норми дава основание да се приеме, че безплатното паркиране на лица с трайни увреждания може да бъде реализирано само и единствено на определение за тях места, обозначени с пътен знак Д21. Съставения по приложената мярка констативен протокол съдържа данни за мястото на извършване на нарушението, което е включено по реда на чл. 10, ал. 3 Наредбата от компетентния орган - Общински съвет- Пловдив в обхвата на Синя зона . От представената схема е видно, че оспорващият е паркирал в синя зона , за която предварително са указани условията и редът за паркиране, но извън изрично обозначеното с пътен знак Д21 място, а изготвеният и представен по преписката снимков материал кореспондира на установената фактическа обстановка. Принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП се прилага, когато не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. В разглеждания случай фактическото основание за прилагане на предвидената мярка е налице, доколкото е доказано паркиране в определена за платено паркиране зона и във време, за което е дължимо заплащане, както и че това плащане не е извършено към релевантния момент. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя, че с прилагането на мярката е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, доколкото с нея не са засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото. Законодателят е създал облекчени условия за хора с увреждания за възможности за облекченото им обслужване, вкл. с МПС с оглед на интеграцията им и пр., поради което в община Пловдив са определени и обозначени нарочни места, които да се ползват само и единствено от хора с трайни увреждания. Решението е процесуално недопустимо. Както е посочил съдът, жалбата на В. Стоянов е подадена срещу принудителна административна мярка: принудително блокиране на пътно превозно средство - лек автомобил марка Опел , peг. [рег. номер], приложена на 20.09.2022 г. от блокиращ екип при сектор ОП Паркиране и репатриране към Община Пловдив, обективирана в констативен протокол за принудително блокиране 0110300. Въпреки това, съдът неправилно е приел в мотивите си, че се оспорва констативен протокол 0110300/20.09.2022 г. на блокиращ екип при ОП Паркиране и репатриране при Община Пловдив, с който на посочено правно основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив , е приложена принудителна административна мярка - принудително блокиране, извършено със скоба на [улица]срещу [улица] на МПС, марка Опел , peг. [рег. номер], с водач В. Стоянов и с диспозитива на обжалваното съдебно решение е отхвърлил жалба срещу Констативен протокол за принудително блокиране 0110300/20.09.2022 г. на П. Кирков и Х. Минков, в качеството им на блокиращ екип при ОП Паркиране и репатриране при Община Пловдив. Оспорената принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП е принудително задържане на пътното превозно средство чрез използване на техническо средство за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство, която принудителна административна мярка се прилага с действие и относно прилагането й в закона не е предвидено издаване на писмен акт. В становището, с което жалбата е изпратена в съда е посочено, че жалбата е подадена срещу принудителна административна мярка принудително задържане на автомобил съгласно чл. 167, ал.1 т. 2 от ЗДвП, обективирана в констативен протокол за принудително блокиране. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата за организация на движението и паркирането на територията на Община Пловдив, цитирана в констативния протокол, ППС, което е паркирано в нарушение на правилата за паркиране в "Синя зона" може да бъде принудително задържано чрез използване на техническо средство тип "скоба". Констативният протокол за принудително блокиране, в който е записано, че е извършено принудително блокиране на ППС, извършено със скоба, обективира, документира и установява прилагането на принудителната административна мярка, но не представлява по същността си принудителна административна мярка. Като се е произнесъл в диспозитива на решението си относно констативния протокол, а не относно принудителната административна мярка, административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и делото да се върне на друг състав на административния съд за ново разглеждане. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение