Решение № 8095 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6271/2018 г.
ВАСVI отделение14.06.2018 г.докладчик Любомир Гайдов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Н. В. - съдия в Районен съд - Ч. бряг против решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 3 от протокол № 12/17.04.2018 г. ОТХВЪРЛЯ искането на К. Н. В. за сезиране на Конституционният съд на Р. Б. на основание чл. 149, т. 2 от Конституцията на Р. Б. и чл. 12, т. 2 от Закона за Конституционния съд да се произнесе за установяване на противоконституционност на чл. 191, ал. 1 от Закона за съдебната власт и за спиране на производството по адм. дело № 6271 по описа за 2018 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. ОСЪЖДА К. Н. В. да заплати на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет сумата от 120 /сто и двадесет/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8095 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6271/2018 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство е по чл. 182, ал. 7 във връзка с чл. 182, ал. 6 във връзка с чл. 191, ал. 5 от Закона за съдебната власт. Върховният административен съд, шесто отделение е сезиран с жалба от К. Н. В. - съдия в Районен съд -Ч. бряг против решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 3 от протокол № 12/17.04.2018 г., с което е отхвърлено на основание чл. 182, ал. 5 от Закона за съдебната власт възражението й срещу недопускането й до участие в обявения с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 49/05.12.2017 г. конкурс за преместване и заемане на 36 длъжности "съдия" в районните съдилища. С решение на Комисията по атестирането и конкурсите /КАК/ при СК на ВСС по протокол № 10/26.03.2018 г. са били обявени списъците на допуснатите и недопуснатите кандидати в конкурса за преместване и заемане на 36 свободни длъжности "съдия" в районните съдилища в страната, като жалбоподателката не е допусната до участие в конкурса с мотива, че не отговаря на изискването по чл. 191, ал. 1 от ЗСВ да има прослужени минимум 3 години на заеманата длъжност. В жалбата са изложени съображения срещу решението на СК на ВСС като неправилно и незаконосъобразно. Възразява се срещу приетото от СК на ВСС, че Велисеева не отговаря на изискването по чл. 191, ал. 1 от ЗСВ. Направено е искане на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. да бъде спряно производството по адм. д. № 6271/2018 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, като се внесе в Конституционния съд на Р. Б. въпросът относно противоконституционността и несъответствието с международни договори, по които Р. Б. е страна, на разпоредбата на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, в частта й "и е прослужил минимум три години на заеманата длъжност", приета с § 102, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт /обн. в ДВ, бр. 62 от 09.08.2016 г., в сила от 09.08.2016 г./. Излагат се доводи, че използвания от законодателя израз в цитираната разпоредба е неясен и води след себе си различни тълкувания, което е наложило приемане от СК но ВСС на методика за попълване на данните в служебната бележка в документите за конкурса /на л. 43 по делото - извлечение от протокол № 9 от заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет от 22.03.2018 г./. Ответникът по жалбата - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, в писмено становище от 04.05.2018 г. /л. 145/ моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. По отношение на обжалваното решение на СК на ВСС липсват отменителни основания по чл. 146 от АПК. Жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, тъй като няма изискуемия съгласно тази разпоредба минимум 3 години стаж на заеманата длъжност. Прослуженото време като младши магистрат не следва да се включва в общия стаж по чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 163 ЗСВ, длъжността посочена в т. 4 "съдия в районен съд" и длъжността "младши съдия" са отделни магистратски длъжности, с различия в професионалния статус между редовите магистрати и младшите магистрати, по отношение на които е предвиден друг ред за назначаване - по чл. 243 ЗСВ. В този смисъл са и приетите с решение по т. 29 на Пленума на ВСС от протокол № 9/22.03.2018 г. указания относно попълване на данните в служебна бележка /образец 20 към чл. 33, ал. 3, т. 1 от Наредба 1/09.02.2017 г./. Оспореното решение на СК на ВСС е прието в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон и не противоречи на целта на закона. Не са налице основанията за спиране на производството и отнасяне на въпроса за установяване на несъответствието на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ с Конституцията на Р. Б. пред Конституционния съд на Р. Б., тъй като текста на разпоредбата не противоречи на посочените от жалбоподателката основни конституционни принципи и не нарушава права или свободи, охранявани с основния закон. Липсва основание да се приеме, че разпоредбата е дискриминационна и въвежда нови непредвидени изисквания за преместване в равен по степен съд за всички лица, постъпили като младши съдии преди измененията от 2016 г. в по-неблагоприятна позиция от останалите. Претендира на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25а, ал. 3, пр. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ да се присъдят в полза на Съдийската колегия на ВСС разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на възражение в размер на 120 лева. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на оспорване на основание чл. 182, ал. 6 от ЗСВ във връзка с чл. 191, ал. 5 от ЗСВ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. От доказателствата представени по делото се установява, че с протокол № 44/23.07.2014 г. на Комисията по предложенията и атестирането /КПА/ при ВСС, жалбоподателката К. Н. В. е одобрена за "младши съдия" в Окръжен съд В. Т. С решение № 36, т. 13 по протокол № 34/17.06.2015 г., същата е назначена от ВСС на основание чл. 258а, ал. 3 ЗСВ на длъжност "младши съдия" в Окръжен съд В. Т.. С решение по т. 9.18 от протокол № 26/20.06.2017 г. на ВСС е продължен срока на назначението й с до 6 месеца. С решение по т. 7.6 по протокол № 47/21.11.2017 г. на СК на ВСС, на основание чл. 160 във връзка с чл. 243 от ЗСВ, Велисеева е назначена за "съдия" в Районен съд - Ч. бряг. С решение по т. 16.1 от заседание по протокол № 49/05.12.2017 г. на СК на ВСС, /обявено ДВ, бр. 01/02.01.2018 г. и публикувано във вестник "Т." и на интернет страницата на ВСС от същата дата/, е обявен на основание чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 180 ЗСВ, конкурс по реда на чл. 189, ал. 3 от ЗСВ, за преместване и заемане на 36 свободни длъжности "съдия" в районните съдилища в страната, за който К. Н. В. е подала документи. Към заявлението й с вх. № 8/12.01.2018 г. са приложени служебна бележка изх. № 99/09.01.2018 г. и служебна бележка от 28.02.2018 г. от административния ръководител на Районен съд - Ч. бряг, кадрова справка и копие от три акта, изготвени от кандидата. На заседание от 26.03.2018 г. Комисията по атестирането и конкурсите /КАК/ се е произнесла по допустимостта на кандидатите, подали заявления за участие в конкурса. С решение по т. 10.1 КАК към СК на ВСС е утвърдила на основание чл. 191, ал. 3 от ЗСВ списъци с допуснатите и недопуснати кандидати в конкурса. Видно от публикуваните мотиви на КАК, кандидатът К. В. не е допусната до участие в обявения конкурс, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 1, изр. 1-во от ЗСВ, кандидат за заемане на длъжност по чл. 189, ал. 1 от ЗСВ може да е съдия, прокурор или следовател, който има стажа по чл. 164 от ЗСВ за обявената свободна длъжност и е прослужил минимум 3 години на заеманата длъжност. Посочено е също, че след изтичане на 2-годишният срок от назначението й по чл. 240 ЗСВ в Окръжен съд В. Т., младши съдия Велисеева е назначена с решение на СК на ВСС по пр. № СК 47/21.11.2017 г. на длъжност "съдия" в Районен съд - Ч. бряг, като е встъпила на 01.12.2017 г. Видно от издадената от административния ръководител на Районен съд - Ч. бряг служебна бележка, изчисленото на основание чл. 191, ал. 1 от ЗСВ и съгласно задължителните указания, дадени в решение на Пленума на ВСС по протокол № 9/22.03.2018 г., т. 29, прослужено време на заеманата длъжност на съответното ниво към датата на обявяване на конкурса в Д. вестник - 02.01.2018 г., възлиза на 00 г., 01 м. и 01 дни. Според комисията прослуженото време като младши магистрат не следва да се включва в общия стаж по чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 163 ЗСВ, длъжността посочена в т. 4 "съдия в районен съд" и длъжността, посочена в т. 5 "младши съдия" са отделни магистратски длъжности, като в нормата на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ няма предвидена възможност за приравняване на магистратски длъжности посочени на различен ред в чл. 163 ЗСВ. К. В. е подала възражение срещу решението по т. Р-10 от протокол № 10/26.03.2018 г. на КАК към СК на ВСС, което е разгледано на заседание на комисията и е внесено мотивирано предложение на основание чл. 182, ал. 5 ЗСВ до СК на ВСС, възражението да бъде отхвърлено. На основание чл. 191, ал. 5 от ЗСВ е обявен Списък на допуснатите и недопуснатите кандидати в конкурса. К. В. и още 4 участници са подали възражение вх. № ВСС-3772/02.04.2018 г. срещу списъка. Поддържат, че предвиденото в нормата на чл. 191, ал. 1 ЗСВ, приложим във връзка с чл. 189, ал. 1 ЗСВ /конкурси за повишаване и преместване/, изискване кандидатът да е прослужил минимум 3 години на заеманата длъжност, за да може да се яви на конкурс за повишаване и преместване, е неясно и поражда възможности за различни тълкувания. Твърдят, че това изискване е меродавно само за конкурсите за повишаване, но не и за преместване. Възражението е разгледано на заседание на СК на ВСС, която е приела процесното решение № 3/протокол от 17.04.2018 г. след проведено явно гласуване с 11 гласа "за", с което на основание чл. 182, ал. 5 ЗСВ отхвърля възражението на кандидатите, сред които и Велисеева. С жалба вх. № ВСС-4641/24.04.2018 г., К. В. е обжалвала в 7-дневния срок решението на СК на ВСС пред Върховния административен съд. Решение по т. 3 от протокол № 12 от 17.04.2018 г. на СК на ВСС е издадено от компетентния орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с административно производствените правила/чл. 182 ЗСВ/ и материалния закон - чл. 182 във връзка чл. 191, ал. 1 ЗСВ във връзка с чл. 189, ал. 1 и чл. 164 от ЗСВ. Решението е мотивирано с фактическите и правни основания за постановяването му, които се съдържат в мотивите на вносителя му и в изказванията на членовете на СК на ВСС в негова подкрепа по време на проведеното обсъждане на заседанието по протокол № 12 от 17.04.2018 г. Актът е постановен при правилно тълкуване на материално правните разпоредби на закона Видно от доказателствата по делото, жалбоподателката не е отговаряла на изискването на чл. 191, ал. 1 да има минимум 3 години отслужено време на заеманата от нея длъжност - съдия в Районен съд -Ч. бряг /назначена е с решение по протокол № 47/21.11.2017 г./, следователно не отговаря на изискванията на ЗСВ, за да бъде допусната до участие в конкурса. В жалбата до Върховния административен съд, по отношение на нормативната уредба по чл. 191, ал. 1 ЗСВ, се поставя въпросът относно съответствието й на принципа за върховенството на закона, който характеризира правовата държава, както и дали тя нарушава принципа за равенството на съдиите, прокурорите и следователите, които кандидатстват за повишаване или преместване за свободни длъжности. Законът за съдебната власт въвежда прилагането на конкурсното начало за назначаването на съдии, прокурори и следователи в органите на съдебната власт. Систематичното място на чл. 191 от ЗСВ е в Раздел II "а". Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители на органите на съдебната власт . В същия раздел, в разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗСВ е предвидено, че административните ръководители уведомяват съответната колегия на Висшия съдебен съвет за длъжностите, които се очаква да се освободят през следващата година, в срок до 30 септември на предходната година. Съответната колегия на Висшия съдебен съвет определя не по-малко от 80 на сто от броя на свободните длъжности към датата на обявяване на конкурса за всеки отделен орган на съдебната власт в съда, прокуратурата и следствените органи за заемането им чрез повишаване. Когато липсват кандидати за преместване, свободните места се заемат чрез конкурс за повишаване. С. Чл. 189, ал. 1 ЗСВ,
- Свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи, извън тези по чл. 178, се обявяват от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс. К. за по-горестоящите органи на съдебната власт се обявяват с решение и се провеждат преди обявяването на конкурсите за по-ниските по степен органи. В случай че конкурсите за по-горестоящите органи не приключат в срок до три месеца с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, се обявяват конкурсите за по-ниските по степен органи. В разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от ЗСВ се посочва, че извън случаите по чл. 194, ал. 2 преместването е преминаване на равна или на по-ниска по степен длъжност на съдията - в друг съд, на прокурора - в друга прокуратура, а на следователя - в друг следствен отдел. Съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, чиято противоконституционност се твърди от жалбоподателката К. В., Кандидат за заемане на длъжност по чл. 189, ал. 1 може да е съдия, прокурор или следовател, който има стажа по чл. 164 за обявената свободна длъжност и е прослужил минимум три години на заеманата длъжност. Ако няма кандидат за съответната длъжност, тази длъжност се заема по реда на чл. 178. Според чл. 191, ал. 2 ЗСВ, Кандидатът подава документи в съответната колегия на Висшия съдебен съвет. В чл. 164, ал. 1 - 7 от ЗСВ са въведени изискванията за съответния професионален стаж, необходим за назначаване като съдия, прокурор и следовател в съответните органи на съдебната система. Според чл. 164, ал. 1 от ЗСВ , за съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко три години стаж. За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура се назначава младши съдия, съответно младши прокурор, който има най-малко две години и девет месеца стаж. Неоснователни са изложените от жалбоподателката съображения, че разпоредбата на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ в частта й относно изискването кандидатът да е прослужил минимум три години на заеманата длъжност, поставя в различно и неравностойно положение кандидатите в един и същи конкурс. Н. може да се приеме за основателен и доказан с конкретни факти и обстоятелства общото й възражение, че се нарушава принципа за върховенството на закона, изискванията за прозрачност, предвидимост и последователност в уредбата на обществените отношения. Критериите за допустимост до участие в конкурса са ясно изложени в разпоредбата на чл. 191, ал. 1 ЗСВ, поради което не може да се приеме, че се създават предпоставки за паралелно съществуващи, но различни режими и изисквания за преместване на магистрати. Въведените изисквания за кандидатите за участие в конкурси за преместване трябва да съдържат и съответните изисквания за заемане на длъжността, за която се участва в конкурса, с допълнителното условие, кандидатите за преместване да са заемали длъжността, от която се преместват минимум три години. Срокът е съобразен и с необходимостта от натрупване професионален опит на определена длъжност и работно място, преди магистратът да продължи израстването си/съответно кариерното си развитие на друга длъжност, както и с нуждите от кадрово обезпечаване на съответните структури по региони. Не може да се направи извод, а и жалбоподателката не излага конкретни подкрепени с факти доводи в подкрепа на твърдението си, че изискването биха поставили някои кандидати в по-неблагоприятно и в този смисъл неравностойно положение спрямо други кандидати техни колеги. В този смисъл е неоснователно направеното искане за сезиране на Конституционния съд, тъй като не се установява противоконституционност на фразата "и е прослужил минимум 3 години на заеманата длъжност" в чл. 191, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Не са нарушени принципите на правовата държава /чл. 4, ал. 1 КРБ/, равенството пред закона /чл. 5, ал. 1 КРБ/, забраната и недопускането на дискриминация /чл. 6, ал. 1 КРБ/ и правото на свободен избор на професия /чл. 48, ал. 3 КРБ/ с тази разпоредба. Регламентираните с разпоредбата изисквания към участниците в конкурсите за повишаване и преместване на магистрати. Специфични за длъжността и ранга изисквания към кандидатите за заемане на магистратски длъжности са въведени и в други разпоредби на ЗСВ /напр. чл. 164 ЗСВ/, но това не е израз на дискриминация или неравностойно третиране, нито на ограничаване на права, а напротив. Така например в разпоредбата на чл. 67 се предвижда изискване за възраст, в тази на чл. 162 са въведени изисквания за гражданство, образователен ценз, съдимост и здравословно състояние, в нормата на чл. 164 е предвидено изискване за специализиран стаж, а чл. 195 визира изисквания, свързани с участие в органи на местна власт, стопански организации или партийна принадлежност и пр. Целта е да се гарантира съответствието на професионалния профил и личността на магистратите и тяхната дейност с критериите и изискванията регламентиращи съдебната власт и работата на съдебната система, които разбираемо са завишени и специфични за дейността. Предвиденото в чл. 191, ал. 1 ЗСВ правило не е дискриминационно, съответства на законодателния подход, използван в устройствения за съдебната система закон и отговаря на обществените отношения, които се регламентират с него. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховният административен съд приема и споделя изводите, до които е достигнала Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в оспореното решение, както и основанията, посочени в решенията на Комисията по предложенията и атестирането. Оспореният административен акт е законосъобразен, постановен при правилно тълкуване и прилагане на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Оспорването е неоснователно и следва да бъда отхвърлено. Не следва да бъде уважено и искането по чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. На ответника, предвид изхода на спора и направеното своевременно искане, следва да се присъдят претендираните разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.