Решение № 698 от 23.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда Варна, подадена от процесуалния си представител Д. Ошавкова срещу Решение 295/10.03.2022 г., постановено по адм. дело 2431/2021 г. на Административен съд - Варна, с което Дирекция Инспекция по труда Варна е осъдена да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1 200 лева, представляващи извършени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването пред съда на Наказателно постановление (НП) 03-008054/29.06.2017 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда Варна и процесуално представителство по НАХД 2095/2018 г. по описа на Районен съд - Варна и по КАНХД 3497/2018 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата изразява доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон. Счита, че в случая не е налице отменен административен акт по АПК, поради което не са налице кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Земеделска компания ЕООД, със седалище и адрес гр. Добрич, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез пълномощника си адв. Стефанов изразява становище за нейната неоснователност и моли решението като правилно да се потвърди. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е уважил предявения от Земеделска компания ЕООД против Дирекция Инспекция по труда Варна иск за сумата от 1 200 лева, от които парична сума в размер на 600 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по НАХД 2095 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд и от които парична сума в размер на 600 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по КНАХД 3497 по описа за 2018 г на Административен съд Варна. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Решение 1821/08.11.2018 г. по НАХД 2095/2018 г. по описа на РС Варна е отменено процесното наказателно постановление. Решението на РС Варна е потвърдено с Решение 446/07.03.2019 г. по КНАХД 3497/2018 г. по описа на АС Варна. Установено също от съда е, че за осъществената в производството пред РС Варна и АС Варна адвокатска защита, ищеца е заплатил адвокатско възнаграждение на адв. Д. Стефанов, сумите в размер на по 600 лева, за всяка съдебна инстанция, съгласно представени в производството пред административния съд бланкови Договори за правна защита и съдействие с дати 05.10.2018 г. и 07.01.2019 г. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, поради което е приел иска за основателен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение на РС Варна е отменено НП 03-008054/29.06.2017 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на ответника по касационната жалба е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност на държавен орган. В настоящия случай е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред АС Варна е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, пред двете съдебни инстанции и подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Неоснователни са направените от касационния жалбоподател доводи за липса на задължителните предпоставки на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Върховният административен съд не споделя тези доводи, поради следното: Съгласно Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, и в случая това е направено. В този смисъл доказателствата сочат, че ответникът по касационната жалба е представил изискуемите договори за правна защита и съдействие, за заплащане на адвокатските възнаграждения, относно воденото съдебно производство за отмяната на административния акт - наказателно постановление. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените съдебни разноски, но доказателства за извършването им (списък на разноските по чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие) не са представени пред настоящата касационна инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,