Решение № 15673 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2017 г.

Решение № 15673 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2017 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Р. И. В., подадена чрез пълномощник срещу заповед № РД-26-340 от 15.05.2017 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение на длъжността "постоянен секретар на отбраната". Поддържат се доводи за нищожност на оспорената заповед и алтернативно се иска отмяната й като незаконосъобразна. Ответникът, чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна по съображения в писмено становище. Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма и при липса на процесуални нарушения. Не се констатира и твърдяното нарушение на материалния закон, като приложимата за спора нормативна уредба е Законът за отбраната и въоръжените сили на РБ, в действащата му редакция съгласно ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г. и ЗДСл в редакцията му съгласно ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г. Установява се от приложените писмени доказателства по делото, че жалбоподателят е бил кадрови военнослужещ до 27.01.2017 г. Със заповед № РД-26-264/15.03.2017 г. е назначен за първи път на държавна служба като цивилно лице на длъжността главен експерт в отдел "Отбранително- мобилизационна подготовка и Д. военновременен план" в дирекция "Планиране, програмиране и бюджет" в МО, от която длъжност е освободен на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл (по взаимно съгласие), считано от 01.04.2017 г. Със заповед № 282/31.03.2017 г. на основание чл. 9 и чл. 12, ал. 1 от ЗДСл във връзка с чл. 79 от ЗОВСРБ е назначен, считано от 01.04.2017 г. за държавен служител на длъжността "постоянен секретар на отбраната", длъжностно ниво 2 по Класификатора на длъжностите в администрацията, с ранг IV старши, след проведена процедура по подбор и съгласуване с министър- председателя съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗОВСРБ. Не е спорно между страните, че към момента на назначаването си В. е отговарял на условията на ал. 2 от разпоредбата да заеме посочената длъжност, тъй като е бил орган на изпълнителната власт по смисъла на Закона за администрацията, който е изпълнявал ръководна длъжност не по-малко от три години. Със заповед № РД-26-340 от 15.05.2017 г. на министъра на отбраната, която е предмет на оспорване в настоящето съдебно производство, служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 2 от ЗДСл (без предизвестие в срока на изпитване). В жалбата се поддържа, че ЗДСл се явява неприложим закон както по отношение на назначаването на В. на длъжността "постоянен секретар на отбраната" с изпитателен срок, така и по отношение на неговото освобождаване от тази длъжност. Единствено в чл. 79, ал. 5 от ЗОВСРБ е посочено, че постоянният секретар на отбраната има всички права по служебно правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение. В ЗОВСРБ липсвали други препращащи към ЗДСл норми, касаещи възникването, съдържанието на правоотношението и предсрочното прекратяване на правомощията на постоянния секретар на отбраната, извън изрично посочените в чл. 82 от ЗОВСРБ, който е специален закон спрямо ЗДСл и по силата на чл. 1 от ЗДСл се изключвало приложението му. Съдът счита възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Съгласно чл. 79, ал. 1 и 4 от ЗОВСРБ постоянният секретар е висшият държавен служител в МО, като при назначаването му се определя най-високата степен на старши ранг. Следователно тази длъжност е определена за заемане по служебно правоотношение. Аргумент в тази насока се съдържа и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, изр. второ от ЗДСл, според която държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон, което обаче не изключва приложимостта и на общите изисквания на ЗДСл относно служебното правоотношение. Противно на твърденията на жалбоподателя в чл. 283, ал. 1 от ЗОВСРБ е посочено, че статусът на цивилните служители по служебно правоотношение се урежда с този закон и със ЗДСл. Разпоредбата на чл. 290 от ЗОВСРБ гласи, че служебните правоотношения възникват, изменят се и се прекратяват при условията и по реда на ЗДСл и този закон, а според чл. 299 от ЗОВСРБ за неуредените в тази глава (Г. девета) въпроси се прилагат и разпоредбите на ЗДСл. Предвид изложеното не е налице твърдяното нарушение на закона при назначаването на В. и при освобождаването му от процесната длъжност. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е приложима, като в конкретния случай са налице кумулативните законоустановени предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение. Жалбоподателят е назначен на първи път на държавна служба на 15.03.2017 г. и към 15.05.2017 г. не е изтекъл едногодишния срок, в който органът може да упражни правомощието си да издаде оспорената заповед, без да отправи предизвестие към служителя. Неоснователно е възражението, че министърът на отбраната е можел да освободи жалбоподателя от длъжността само на някое от основанията за прекратяване на правомощията на постоянния секретар на отбраната, изброени в чл. 82 от ЗОВСРБ. Правомощията са законовите рамки на ръководните функции на тази длъжност, но съдържанието на служебното правоотношение не се изчерпва само с тях. То включва правата и задълженията по същото в цялост, така, както са уредени в ЗДСл. Налице е разлика между заемане на длъжността и осъществяването на правомощията на постоянния секретар на отбраната. Затова и основанията, предвидени в чл. 82 от ЗОВСРБ за прекратяване на правомощията са специфични и само в една малка част съвпадат с хипотезите за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител, регламентирани в ЗДСл. Същият, както се посочи по-горе, е изцяло приложим по силата на препращащите норми на ЗОВСРБ. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с последните промени в редакцията на чл. 79 и 82 от ЗОВСРБ (ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.) се постига пълна синхронизация между тези текстове и разпоредбите на ЗДСл, очевидно с цел преодоляване на съществуващите неясноти и непълноти в правоприлагането. Аналогични промени от няколко години са налице в Закона за дипломатическата служба (за постоянния секретар) и в Закона за Министерството на вътрешните работи ( за административния секретар). С оглед на изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Разноски от ответника не са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,