Решение № 148 от 18.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 98/2010 г.

Решение № 148 от 18.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 98/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван М. Недев Производството е касационно по протест на прокурора против въззивна присъда № 1/21.I.2010 г. по внохд 1/2010 г. на ОС - Враца с доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК - за нарушение на закона и според допълнението, постъпило в срока за обжалване - за нарушения на процесуалните правила, които са свързани с преценката на доказателствата и превратното им тълкуване, с което са ограничени процесуални права на обвинението да докаже тезата си. Прокурорът от ВКП поддържа протеста, а подсъдимият оспорва основателността му. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивната присъда в пределите по чл. 347 НПК ВКС в настоящия състав намира същата за правилна и законосъобразна, поради което и следва да остане в сила. С обжалваната по касационен ред присъда е отменена първоинстанционната осъдителна и вместо това подсъдимият А. К. А. е признат за невинен и оправдан по възведеното против него обвинение по чл. 290 от НК за това, че на 29.IV. 2009 г. във Враца, в съдебно заседание пред окръжния съд по нохд 625/2007 г. като свидетел потвърдил неистина, като заявил, че през 2001 г., 2002 г. и пролетта на 2004 г. е работил в Република Гърция - брал маслини. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - ограничено е процесуалното право на обвинението да докаже обвинителната си теза, защото доказателствата са преценявани превратно, са неоснователни. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Твърдението в обясненията на подсъдимия, че е пребивавал в съседната Република Гърция нелегално на работа като брал маслини, правилно е прието че не се опровергава по несъмнен начин от справката на КИАД при ОД на МВР - Враца № 47097/25.09.2009 г., защото тя обхваща официално регистрирани излизания и влизания през границата на страната. За нелегалното преминаване очевидно официални данни няма и не може да има. Изводите не противоречат на правилата на формалната логика. Правилно е прието, че инкриминираните обстоятелства, за които подсъдимият е свидетелствал, са вън от предмета на доказване по делото на окръжния съд, защото за съда важното е било кога подсъдимия по това дело е закупил лекия автомобил, в който е извършено престъплението, а не дали настоящият подсъдим е бил в България или в Гърция. Когато фактите или обстоятелствата са ирелевантни за основния факт, предмет на разследване по делото, по което е свидетелствал подсъдимия, те не се отразяват на правораздавателната дейност, поради което и деянието е несъставомерно, т. е. не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1 НПК. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК съдът