Решение № 9728 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2430/2020 г.

Решение № 9728 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2430/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), чрез главен експерт - служител с юридическо образование Б. В. като процесуален представител, срещу Решение № 17599 от 20.12.2019 г. по адм. дело № 9934/2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение по т. 8 от протокол № 23 от проведеното на 16.07.2019 г. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), с което по дисциплинарно дело № 48/2017 г. по описа на ВСС е прието, че Д. И., заемаща длъжността съдия в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), не е извършила нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ и не й се налага дисциплинарно наказание. В касационната жалба има оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател решението не кореспондира на доказателствата и фактическата обстановка по делото. Иска решението да бъде отменено, като съдът постанови ново по съществото на спора, с което решението на СК на ВСС бъде отменено. Ответникът по касационната жалба – Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрк. Д. З. в представените писмени бележки и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът по касационната жалба – Д. И. в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред тричленния състав на ВАС е Решение по т. 8 от протокол № 23 от проведеното на 16.07.2019 г. заседание на СК на ВСС, с което по дисциплинарно дело № 48/2017 г. по описа на ВСС е прието, че Д. И., заемаща длъжността съдия в АСНС, не е извършила нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ и не й се налага дисциплинарно наказание. Съдът е приел от фактическа страна, че дисциплинарното производство е образувано с решение по т. 3 от протокол № 32 от заседание на СК на ВСС, проведено на 26.07.2017 г., на основание чл. 316, ал. 1 ЗСВ въз основа на постъпило предложение от ИВСС рег. индекс № ВСС – 9763/13.07.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание на Д. И. – съдия в Апелативния специализиран наказателен съд (към момента на образуване на производството – и. ф. административен ръководител на АСНС). В предложението са изложени данни за констатирани нарушения, изразяващи се в: утвърждаване на Вътрешни правила за случайно разпределение, приложението на т. 9, ал. 2, от които води до нарушение на чл. 9 ЗСВ и Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища; липса на издадена заповед за определяне на групите дела, съгласно чл. 2 от Единната методика; допусната противоречива практика при формиране на въззивни състави по дела с правно основание чл. 64 и чл. 65 от Наказателно–процесуалния кодекс (НПК); неспазване разпределението на съдии по състави; неспазване графиците на дежурство през лятната ваканция. С решение по протокол № 32 от заседание на СК на ВСС, проведено на 26.07.2017 г., е образувано дисциплинарно дело № 48/2017 г. - за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Д. И. и е избран чрез жребий дисциплинарен състав. Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и вносителят на предложението са редовно призовавани за заседанията на дисциплинарния състав. След изясняване фактите и обстоятелствата съгласно предвидените изисквания и процедура, дисциплинарният състав приема решение по реда на чл. 319 ЗСВ, с което се предлага на СК на ВСС да приеме, че съдия Д. И. не е извършила нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, поради което да не й наложи дисциплинарно наказание. Решението заедно с преписката са внесени за разглеждане на заседание на СК на ВСС, проведено на 16.07.2019 г. Видно от представения по делото пълен стенографски протокол № 23/16.07.2019 г. на СК на ВСС, е проведено гласуване, с което единодушно - с 10 гласа "за" е прието предложението да не се налага дисциплинарно наказание на съдия Д. И.. От правна страна съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличен кворум, съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 ЗСВ. Приел е, че решението е подробно мотивирано, като съгласно чл. 320, ал. 7 ЗСВ за мотиви се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, предвид приемането на предложението му, както и изказаните съображения от членовете на СК на ВСС. С. е констатирал, че при образуване на дисциплинарното производство са спазени сроковете по чл. 310 от ЗСВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 307, ал. 2 ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. Дисциплинарната отговорност на магистратите се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания в чл. 308, ал. 1 ЗСВ. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя. Следователно неизпълнението на служебни задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. В настоящият случай липсват доказателства, от които да се направи извод за наличие на виновно извършено дисциплинарно нарушение от съдия Д. И.. Дисциплинарният състав обосновано приема, че твърденията на вносителя на предложението за неспазване на принципа на случайно разпределение на делата не кореспондират със събраните в хода на производството допустими, годни и относими доказателства. По силата на чл. 9, ал. 1 ЗСВ разпределението на делата се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. Допълващите този основополагащ принцип правила се съдържат в Единната методика, приета с решение на ВСС по протокол 57/04.12.2014 г., както и в приетите в АСНС Вътрешни правила за случайно електронно разпределение на делата. В чл. 6 от Единната методика е разписано, че за неуредените случаи в Методиката, административните ръководители изработват вътрешни правила, в които се уреждат случаи за преразпределение на делата, които задължително следва да бъдат мотивирани. В утвърдените в АСНС Вътрешни правила са въведени специални правила, свързани с особеностите на делата с оглед броя на обвиняемите по едно дело, възможността да се сформират състави по същество, броят на магистратите и възможните причини за отсъствие на съдия. Хипотезата, при която може да се замени съдия-докладчик е изчерпателно уредена. Причините за невъзможност конкретен докладчик да участва в разглеждане на делото са примерно изброени в Единната методика, като неуредените случаи попадат в, други законови основания". В конкретния случай тези "други основания" са регламентирани в чл. 9, ал. 2 от Вътрешните правила, действащи в АСНС. П. делото е безспорно установено, че докладчиците по делата, разглеждани в АСНС, се избират чрез системата за случайно разпределение и съответният избор предопределя и членовете на състава, който е предварително определен със заповед на административния ръководител. При невъзможност някой от членовете на съдебния състав да участва, административният ръководител определя измежду всички съдии, които могат да участват в делата по чл. 64 и чл. 65 НПК останалите членове на съдебния състав. Въпреки липсата на нормативно задължение за случаен избор или замяна на членовете на съдебния състав, след 06.07.2017 г. централизираната система за случайно разпределение на дела в АСНС има модул за избор на членове на съдебни състави на случаен принцип. Дисциплинарният състав обосновано извежда и цени обстоятелството, че при предходно извършените проверки в АСНС от Върховния касационен съд (ВКС) и ИВСС не е отчетено като нарушение на законовото изискване по чл. 9, ал. 2 ЗСВ, доколкото то визира избора на съдията-докладчик, както и на Вътрешните правила, като е констатирано, че е създадена много добра организация на работа в съда с оглед спазване на принципа на случаен подбор на докладчик по делата. Правилни са изводите на дисциплинарнонаказващия орган досежно необоснованост на внесеното предложение, в частта по пункт трети, четвърти, пети и шести. Прието за неоснователно е твърдението, че е налице манипулативност и субективност при определянето на въззивни състави. В тази връзка е посочено, че по част от делата, предмет на предложението, тези твърдения не отчитат, че неизпълнението на служебни задължения предполага да са накърнени конкретни нормативни правила, които в случая липсват. По въпроса за целесъобразността на едно или друго действие е изразено законосъобразно становище, че същото не може да бъде предмет на обсъждане в рамките на дисциплинарното производство. Изложени са обосновани изводи, че в случая не се установяват нарушения на заповедите за формиране на състави в АСНС, а по отношение на твърдението, че в процесния период не се е спазвал графикът за дежурство през лятната ваканция, е прието, че съставите са утвърдени съгласно решение от 08.06.2016 г. на Общото събрание на съдиите от АСНС - измежду всички съдии, които са на работа, освен тези по чл. 64 и чл. 65 НПК, които се разпределят на дежурни състави. Във връзка с гореизложеното, дисциплинарният състав, респ. СК на ВСС законосъобразно приема, че описаните действия, послужили като фактическо основание за поддържане на предложението са несъставомерни на дисциплинарно нарушение както от обективна, така и от субективна страна, поради което обосновано е направен извод за липса на правни и фактически основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Д. И.. Не е доказано обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, допуснато виновно от съдията поради умисъл или небрежност. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, настоящият състав намира оспореното решение на СК на ВСС за постановено при правилно приложение на материалния закон. Констатираната липса на нарушение обосновава крайния извод за законосъобразност на отказа да бъде наложено дисциплинарно наказание на магистрата. Целта на дисциплинарното наказание по ЗСВ е да доведе до постигане на по–висока ефективност в работата на магистрата, да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. За да се постигнат тези цели наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция. Върховният административен съд е имал случай да се произнесе в аналогични хипотези, като изрично е прието, че налагането на наказание, без доказано основание, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по-горе цели. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,