Решение № 274 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10723/2017 г.

Решение № 274 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10723/2017 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1163 от 12.07.2017 г. по административно дело № 157/2017 г. Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на И. С. от гр. [населено място] против решение № 2153-01-5 от 27.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]-01-569 от 20.10.2016 г. на ръководител "ПО" ("Пенсионно осигуряване") при ТП – Благоевград на НОИ, отдел "Пенсии" при РУ "СО" - Благоевград. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от И. С.. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и решаване на делото по същество чрез отмяна на процесното решение на директора на ТП на НОИ – Благоевград или връщане на делото за разглеждане от друг състав на Административен съд - Благоевград. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Благоевград, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесното разпореждане от 20.10.2016 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Благоевград е отказал да отпусне на И. С. претендираната от него лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Като мотив за постановения отказ в разпореждането е посочено, че заявителят няма придобит изискуемия 15 години осигурителен стаж, положен по условията на втора категория труд, а има такъв 13 години, 6 месеца и 7 дни. При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на ТП на НОИ – Благоевград е потвърдил разпореждането, по съображения, че от спорният трудов стаж за времето от 06.02.1980 г. до 16.06.1986 г. (6 години, 4 месеца и 10 дни), положен от И. С. при осигурителя "Тиса" ЕООД гр. Кресна на неустановена длъжност в отдел "Железарски" през периодите 06.02.1980 г. – 31.12.1982 г. (2 години, 10 месеца и 14 дни) и 01.04.1983 г. – 16.06.1986 г. (3 години, 2 месеца и 7 дни) правилно е бил зачетен като такъв от трета категория, а не от втора, тъй като липсват доказателства за заеманата длъжност, а периодът 01.01.1983 г. – 31.03.1983 г. не е зачетен за осигурителен стаж, понеже няма данни, че С. е работил през него. За да не уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че както решението на ръководителя на ТП на НОИ, така и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в предписаните от закона форма и съдържание, материалният закон е правилно приложен, като не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Решението се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните писмени доказателства и компетентно изготвеното заключение на назначената съдебна експертиза, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за неговата незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи (съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни) в насока, че процесните решение и разпореждане изхождат от компетентни органи, издадени са в предписаните от закона форма и съдържание, материалният закон е спазен, като не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, което изключва наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК. Решението на Благоевградския административен съд е постановено в съответствие с доказателствата по делото и компетентно изготвеното заключение на назначената съдебна експертиза, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е отказано отпускането на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. В хода на съдебно-административното производство по спорните по делото въпроси е установено, че неправилно административният орган не е зачел като трудов стаж на С. периода от 01.01.1983 г. до 31.03.1983 г., защото правоотношението му с работодателя не е било прекратено за това време, както и че положеният от жалбоподателя труд в Потребителна кооперация "Вихрен" – Кресна (чийто правоприемник е общинска фирма "Тиса", впоследствие "Тиса" ЕООД гр. Кресна) през целия спорен период от 06.02.1980 г. до 16.06.1986 г. е бил на длъжност "ел. заварчик" в цех "Железарски", но не може да бъде определен за труд от втора категория, както претендира С.. Съгласно т. 20 от ПКТП (отм.); , с която се мотивира твърдението за неправилност на извода на съда, относно категорията на положения труд в периода 06.02.1980 г. - 16.06.1986 г., от втора категория е трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена. Т. е., за да бъде квалифициран като втора категория, трудът на визираните лица следва да бъде положен в обособени цехове и звена. В случая е безспорно установено, че И. С. е заемал длъжността "ел. заварчик", но не е установен релевантният факт, че е изпълнявал длъжността в обособен цех по смисъла на цитираната разпоредба. Правилно в тази насока решаващият съдебен състав се е позовал на заключението на изготвената по делото експертиза, както и на предмета на дейност и на номенклатурата на производството на Потребителна кооперация (ПК) "Вихрен" – Кресна, в която е бил положен въпросният труд. Съдът правилно е приел също, че трудовият стаж на длъжност "ел. заварчик" на И. С. от 06.02.1980 г. до 16.06.1986 г. в цех "Железарски" на ПК "Вихрен" – Кресна, не попада в обхвата на т. 20 от ПКТП (отм.); и не би могъл да се квалифицира като втора категория труд, доколкото с отменения ПКТП изрично категоризацията на труда (първа и втора категория) се е свързвала с извършваната дейност в съответния отрасъл, при които условията на труд са вредни и/или по-тежки. С оглед на това материално законосъобразно положеният от касатора труд през спорния период е зачетен като трета категория. В случая, при установените по делото с допустими доказателствени средства факти, неоснователно се явява позоваването в касационната жалба на приложното поле на т. 67 от ПКТП (отм.); , поради липсата на обективни данни в подкрепа на твърдението на касатора, че работата му през спорния период се свързва със същата вредност и тежест на труда като на ел. заварчиците в обособени цехове и звена по смисъла на т. 20 от ПКТП (отм.);. В тази връзка не може да бъде споделено касаторовото твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения от съда. Назначената съдебна експертиза е извършена по въпроси, касаещи характера на положения труд през спорния период и неговото категоризиране, като вещото лице е дало компетентно и мотивирано заключение (неоспорено от страните). В случая не е било налице приложното поле на чл. 201, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за възлагане на допълнително заключение, още повече че по делото даже няма индиция за действителното съществуване на сочените от пълномощника на И. С. факти, а наличието им се установява с писмени доказателства, визирани в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, каквито са събрани. От горното явства, че през въпросния период жалбоподателят не е полагал труд, попадащ в записа на т. 20 от ПКТП (отм.); , както и, че не са налице основания за прилагане на т. 67 от ПКТП (отм.);. Обосновано със съдържанието на трудовата книжка на жалбоподателя № 358/19.02.1980 г., издадена от ПК "Вихрен" - Кресна, които е разгледал подробно, при направената вярна констатация, че същата е оформена съгласно изискванията на Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж (ДВ, бр. 20 от 1968 г.), в сила към периода на удостоверения трудов стаж, административният съд е отбелязал, че тя е официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила, който надлежно установява трудовия стаж и заеманата от лицето длъжност. В тази връзка основателно е приел, че е доказано наличието на осигурителен стаж за периода от 01.01.1983 г. до 31.03.1083 г. Ако и този стаж неправилно да не е бил зачетен от административния орган, той по същество не променя направения краен извод, че И. С. не отговаря на условията за пенсиониране по чл. 69б, ал. 2 от КСО. В резултат на това, че стажът на С. през целия спорен период (06.02.1980 г. до 16.06.1986 г.) няма как да се признае за положен при условията на втора категория труд, то той към датата на заявлението му за пенсиониране (подадено на 28.06.2016 г.) не отговаря на изискването за минимум 15 години трудов стаж от втора категория, и съответно постановеният отказ да му бъде отпусната исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст е законосъобразен, понеже той към този момент не е субект на правото на ранно пенсиониране по реда и при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Съдът е изложил подробни съображения за отсъствието в случая на една от кумулативно изискуемите законови предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезата на чл. 69б, ал. 2 от КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отричайки правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. С. с разпореждането от 20.10.2016 г., ръководителят на пенсионното осигуряване е постановил акт, съобразен с материалния закон, който е приложен правилно и от директора на ТП на НОИ – Благоевград в решението му от 27.01.2017 г., с което оспорването на С. срещу това разпореждане не е било уважено. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд – Благоевград е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,