Решение № 13454 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 342/2020 г.

Решение № 13454 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 342/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез ст. юрисконсулт Александрова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 1936/18.10.2019 г. по административно дело № 813/2019 г. на Административен съд- В. (АС В.) в частта, с която същата е осъдена да заплати обезщетение, за причинени имуществени вреди от 318. 13 лв. Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в хипотезата на отменено НП, поради изтичане след издаване на НП на абсолютен давностен срок за административнонаказателно преследване, не е налице една от материалноправните предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Моли да се отмени решението на АС В. в обжалваната му част и да се отхвърли като неоснователен предявения иск по ЗОДОВ. Ответникът "Технотрейд" ЕООД в писмен отговор по касационната жалба, подаден от чрез адв. Л. Мурджев, възразява срещу доводите на касатора, според които решението на АС В. е неправилно. Счита, че във всички случаи на отмяна на НП, независимо от основанието за това и когато е заплатен адвокатски хонорар за съдебна защита е налице вреда и релевантна причинно- следствена връзка между незаконосъобразни действия на наказващия орган и причинените вреди. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на съдебното решение, не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Намира същото за валидно, допустимо и правилно и като такова иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по иск на "Технотрейд" ЕООД с ЕИК ********* срещу НАП- гр. С. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от 600 лв. /платено адвокатско възнаграждение по повод производство пред Варненския районен съд по нахд. № 2641/18 г. по обжалване на Наказателно постановление /НП/ № 12-3/03.01.2012 г. на директора на дирекция " Контрол" при ТД на НАП-В./ и 100 лв. за явяване в трето съдебно заседание по делото пред ВРС. С обжалваното решение АС В. е ОСЪДИЛ Национална агенция за приходите гр. С. да заплати на "Технотрейд" ЕООД с ЕИК ********* обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 318. 13 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение по повод обжалване на Наказателно постановление № 12-3/03.01.2012 г. на директора на дирекция Контрол при ТД на НАП- В., което е отменено по съдебен ред и е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата му част. На следващо място е ОСЪДИЛ е НАП- гр. С. да заплати на "Технотрейд" ЕООД с ЕИК ********* съдебно- деловодни разноски в размер на 210. 50 лв. и е ОТХВЪРЛИЛ искането на Национална агенция за приходите гр. С. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдебния акт в неговата отхвърлителна част, с която е бил отхвърлен иска за разликата над 318. 13 лева до 600 лева и този за 100 лева не е бил обжалван, влязъл е в сила и съответно не е предмет на настоящото съдебно производство. Административният съд за да достигне до този резултат е приел, че с Решение № 1656/12.10.2018 г. по нахд № 2641/2018 г. Районен съд гр. В. е отменил НП № 12-3/03.01.2012 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП- В., с което е била наложена имуществена санкция на "Технотрейд" ЕООД от 3259. 72 лв. по чл. 185, във вр. с чл. 186 от ЗДДС, поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 от НК. Това решение е влязло в законна сила на 09.11.2018 г. Посочил е, че по това дело е представен договор за правна помощ от 22.06.2018 г., сключен между адв. Мурджев и "Технотрейд" ЕООД, който сочел за договорено процесуално представителство по нахд. № 2641/2018 г. на ВРС, както и платено в брой адв. възнаграждение от 500 лв. Изложил е доводи, че липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в съдебните производства по ЗАНН обуславя извод, че разходваните средства за адвокатска защита в хода на съдебния процес, приключил с отменителното решение на съда, се явяват за лицето, което неправомерно е санкционирано по административен ред, имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Адм. съд е счел, че са налице елементите от фактически състав на чл. 4 от ЗОДОВ по ангажиране юридическата отговорност на ответника по правния спор, но исковата претенция за обезвреда следва да се удовлетвори до сумата от 318. 13 лв. Преценил е, че при частично удовлетворяване по критериите на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ подлежи искането на ищеца за възстановяване на направените разходи по водене на делото т. е. до сумата от 210. 50 лв. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно АС В. е намерил претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за частично основателна. За квалифициране на иска за вреди, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определящо е обстоятелството, че е налице акт, който е издаден от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган – чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от отменения акт, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразният адм. акт на администрацията и понесените вреди. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че поради изтичане след издаване на НП на абсолютен давностен срок за административнонаказателно преследване, не са налице материалноправните предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посоченото в мотивите на решението правно основание за това произнасяне е изтекла абсолютна давност за наказателно преследване. Правилно съдът е приел, че подобна причина за отмяна на наказателно постановление не предполага извод за отсъствие на фактическия състав по ангажиране отговорност по ЗОДОВ, тъй като според предписанието на чл. 2, ал. 1, т. 3 от същия закон държавата отговаря за вреди и в случаите, когато наказателното преследване е погасено по давност. Предпоследната хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно - образувано наказателно производство, след като наказателното преследване е погасено по давност, е приложима и за административнонаказателното производство, което се реализира с правораздавателен акт, какъвто е НП. Гражданите, чиито наказателни постановления са отменени поради изтекла абсолютна погасителна давност за административнонаказателно преследване, имат право на обезщетение за вреди, стига да бъдат доказани всички предпоставки за уважаването на иска. В подкрепа на подобен извод е Решение № 11405 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. дело № 2546/2019 г., III отделение. Основателно адм. съд е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явява доказан. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По нахд. № 2641/2018 г. на Районен съд - В. са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие /лист 19/., с който за процесуално представителство и защита е договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение. Договорът е представен своевременно– по съответното дело по обжалване на НП– пред РС, където лицето надлежно е представлявано от процесуален защитник. Договорът е двустранен и възмезден и по делото е безспорна неговата валидност и последици. Ангажираният защитник е осъществил процесуално представителство, като е подал жалба и участвал в двете открити съдебни заседания по делото. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. В представения пред Районен съд – В. договор по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е отбелязано плащането, което е извършено в хода на делото и е за осъществена по него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отмененото наказателно постановление, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е обоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 318. 13 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. Неговият размер е съобразен с правилото на чл. 7, ал. 2, във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. според което, възнаграждението се определя по правилата на върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Фиксираната сума кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от представителя на страната. Същата обезщетява изцяло вредоносния резултат- чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо, чл. 86 ЗЗД, във вр. с пар. 1 от ЗОДОВ. Предвид това, решението на съда, с което е приел за частично основателни претендираните имуществени вреди в резултат на осъществена правна защита във връзка с отмяна на наказателно постановление е правилно и следва да остане в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение