Решение № 2034 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13964/2012 г.

Решение № 2034 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13964/2012 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" против решение по адм. д. № 420/2012 г. по описа на АССО. Иска отмяна с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че не дължи допълнително начислената такса, тъй като честотата на сметоизвозването не била такава, каквато е предвидена по заповедта на кмета. Твърденията на вещото лице са "голословни", в базата работят малко на брой работници, поради което предвидените съдове за смет са завишени, а количеството отпадъци може да бъде установено. Ответната страна началникът на отдел МДТ при Община Ботевград оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото няма методика, по която да бъде намалена таксата при неспазване на графика на сметоизвозване. Начинът на определяне на таксата е определен с наредба и решение на общинския съвет, които не са оспорени. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 208 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалбата на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" против УУЗД № АУ000407/30.03.2012 г. на началника на отдел МДТ при Община Ботевград, с който имот № 322, кв. "Зелин", Ботевград, за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г. допълнително е начислена такса "сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци". Защитната теза пред първоинстанционния съд е, че 1) общината не е наясно къде се намира имотът и 2) таксата следва да бъде начислена само въз основа на реално ползваните услуги, в случая въз основа на количеството битови отпадъци, тъй като в базата работят само шест служителя и таксата е завишена. С решение № 722/3.10.2012 г. по адм. д. № 420/2012 г. по описа на Административен съд София-област, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Прието е, че е спазена разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ и наредбата на общински съвет Ботевград относно начина на определяне на таксата и са събрани доказателства за реално предоставяне на услугата. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Определянето на таксата за битови отпадъци пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, е начин предвиден в закона в чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 16, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Ботевград. Имотът е нежилищен, като от писмените доказателства по делото се установява, че попада в м. "Зелин/баба Елена" и съгласно заповед № ОА-316/30.10.2010 г. на кмета на община Ботевград попада в граници и район, в които общината извършва услуги по чл. 62 от ЗМДТ по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Услугата е извършвана, което се установява с писмени доказателства (протоколи за извършена работа от "Еко се мениджмънт" ООД - л. 126 до л. 148 от делото и фактури за заплащане на извършената работа) и с гласни доказателства (свидетелите Станьо Станев и Радка Ганчева). Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредбата не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. За посочения район е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, а размерът е определен въз основа на Решение № 309/25.11.2010 г. на общински съвет Ботевград (л. 25) на база 9.00 на хиляда върху по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка на имота, от които 5.4 промила са за сметосъбиране и сметоизвозване. След като облагаемата стойност на имота е 2 466 899.30 лв. (данъчна оценка по Приложение № 2 от ЗМДТ), начислената такса, според вещото лице по заключението му от 30.08.2012 г. - л. 235 от делото, е определена правилно на 13 752,26 лв., а лихвите на 32,30 лв. При осъществяване на съдебен контрол по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК се проверява материалната законосъобразност и процесуалните правила по издаване на издадения административен акт. Жалбоподателят твърди неточно изпълнение на графиците на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, което не е основание за отмяна на издадения административен акт. Основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноските за настоящата съдебна инстанция в размер на 150 лв. за процесуално представителство от юрисконсулт, предвид чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По искането за присъждане на разноски направени пред Административен съд София-област, настоящата инстанция не може да се произнесе, тъй като не й е подсъдно. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение