Решение № 10234 от 1.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1600/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Диагностично- консултативен център ХХІ София ООД, чрез адвокат И. Сотиров и от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез главен юрисконсулт Х. Тодоров, срещу Решение 6850 от 10.11.2023 г., постановено по адм. дело 11757/2022 г. по описа на Административен съд София- град. В първата касационна жалба от Диагностично-консултативен център ХХІ София ООД (ДКЦ ХХІ София) са изложени съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молбата е за отмяна на решението, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора, с което бъде отменен административният акт. Във втората касационна жалба, от управителя на НЗОК, решението се оспорва по всички основания на чл. 209, т. 3 от АПК като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основание е посочен и чл. 209, т. 2 от АПК, но доводи в тази насока не са изложени. Претендира сторените разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията, посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-253С-514 от 06.12.2022 г. на управителя на НЗОК, с която, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 412, ал. 1, т. 1, чл. 412, ал. 2, чл. 413 и чл. 422, ал. 1 от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. (НРД за МД 2020-2022 г.), за 41 броя нарушения, на лечебното заведение е наложена санкция финансова неустойка в общ размер на 6 150 лева, за всяко нарушение по 150 лева. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че между НЗОК и ДКЦ ХХІ София е сключен Договор 222235 от 17.02.2020 г., с който изпълнителят се задължава да оказва специализирана извънболнична медицинска помощ. Договорът не се съдържа в административната преписка, но за неговото наличие не се спори между страните. Със своя Заповед РД-25-677 от 03.11.2022 г., управителят на НЗОК, на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и чл. 9, ал. 1 от Инструкция РД-16-43 от 09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, е разпоредил да бъде извършена планова, пълна проверка по изпълнението на цитирания договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Резултатите от проверката са описани в Протокол РД-25-677-1 от 15.11.2022 г., връчен на същата дата на управителя на лечебното заведение. Съставени са и Протокол за неоснователно получени суми РД-25-677-2 от 15.11.2022 г. и съвместен протокол за установяване на липси от 07.11.2022 г. Срещу констатираните нарушения не е подавано възражение пред арбитражна комисия по чл. 75 от ЗЗО и административното производство е приключило с издаването на заповедта на управителя на НЗОК предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд. В нея са възприети констатациите от извършената проверка и са наложени санкции за следните нарушения: По т. 1 на 07.11.2022 г. в лечебното заведение ДКЦ ХХІ София, е констатирано нарушение на изискванията за налично и технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане, изискуемо по приложение 10а към НРД за МД 2020-2022 г. При проверка на наличното и функциониращо в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване, обзавеждане и консумативи, съгласно Приложение 10а към НРД за МД 2020-2022 г. и медицински стандарт по Клинична лаборатория са констатирани липсващи реактиви и реактиви с изтекъл срок на годност отразени в Съвместен протокол за установяване на липси (приложен към протокола), както следва: 01.30 - Липаза - липсва и 10.20 - Микроалбуминурия - срок до 08.2015 г. Прието е, че това е нарушение на изискванията на чл. 20, ал. 2 и чл. 109 от НРД за МД 2020-2022 г. и Приложение 10а към него и чл. 55, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. На основание чл. 415, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. е наложена санкция финансова неустойка в размер на 150 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 109 от НРД за МД 2020-2022 г.и Приложение 10а към него и чл. 55, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. По т. 2 т. 8 е констатирано нарушение на изискванията на чл. 158, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. и Приложение 13 към него и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. Случаите се отнасят за липсата на снет и описан общ клиничен статус. По т. 21 т. 32 е констатирана липсата на снет и описан статус с насоченост към нервната система. На основание чл. 414, ал. 1 от НРД за МД 2020- 2022 г. е наложена санкция финансова неустойка в размер на 150 лева за нарушение на изискванията на чл. 158, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. и Приложение 13 към него и чл. 55, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. По т. 9 т. 19, т. 33 т. 41 е констатирано нарушение на изискванията на чл. 218, ал. 2.I.Б, т. 1 и чл. 219, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. и Приложение 2 към него, и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. Установена е липса на положен подпис от здравноосигуреното лице (ЗОЛ) или негов родител/настойник върху първичната медицинска документация, в частност подпис върху изготвен на хартиен носител амбулаторен лист, а именно: липсва подпис на ЗОЛ (родител, настойник/приемен родител) в полето Информиран съм за необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати. Декларирам, че към момента на преглед не съм хоспитализиран . На основание чл. 416, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. е наложена санкция финансова неустойка в размер на 150 лева за нарушение на изискванията на чл. 217, чл. 218, ал. 2.1.Б, т. 1 и чл. 219, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. и Приложение 2 към него и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. По т. 20 е констатирано е нарушение на изискванията на чл. 160, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. и Приложение 14 към него и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. Случаят е вторичен профилактичен преглед по програма Майчино здравеопазване на ЗОЛ Т. С. К., с диагноза[ заличен текст], отразен в Амбулаторен лист 20 от 18.06.2021 г., в който не са отразени [заличен текст]. На основание чл. 414, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г., е наложена санкция финансова неустойка в размер на 150 лева за нарушение на изискванията на чл. 158, ал. 1 от НРД за МД 2020- 2022 г. и Приложение 13 към него, и чл. 55, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт и след обсъждане на приетите за установени факти по делото, релевантни за правния спор, Административен съд София- град е достигнал до извод, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразен с материалния закон. Въпреки това, съдът е приел жалбата за частично основателна поради необосновано наложена санкция в максимален размер за всяко едно от констатираните нарушения и е изменил оспорения административен акт като е намалил размера на всяка една от наложените санкции до минималния такъв от 50 лева. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд София- град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. При правилно установените факти от съществено значение за решаване на спора е изведен верен правен извод за съответствие на административния акт с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е отговорил на възраженията на лечебното заведение относно съображенията за незаконосъобразност на административния акт. По отношение редовността на връчването на заповедта на управителя на НЗОК, съдът правилно е приел, че връчването й на д-р В. Кондукова, която към този момент вече не е управител на лечебното заведение, не представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита и това право е своевременно упражнено. Освен изложеното от съда, следва да се посочи, че нито в АПК, нито в ГПК съществува законова норма, която да изисква връчването да се извършва на управителя на търговско дружество, в случая- лечебното заведение. Там фокусът е върху адреса на връчване, а не върху лицето, на което се връчват книжата- чл. 18а, ал. 8, т. 2 АПК. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно чл. 50, ал. 3 от ГПК, връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. В случая не е спорно, че д-р В. Кондукова работи в ДКЦ ХХІ София, следователно законовите изисквания са спазени, поради което е налице редовно връчване на оспорената заповед. Неоснователно е и възражението за изтекла давност. Извършването на проверката и издаването на оспорената заповед е сторено при действието на НРД за МД 2020-2022 г. От този период датират и констатираните нарушения, поради което правилно това възражение е отхвърлено от съда. Правилен е изводът на първостепенния съд и досежно неправилното индивидуализиране на санкцията за всяко от нарушенията. В тази насока, възраженията в касационната жалба на административния орган са неоснователни. Съгласно чл. 413 от НРД за МД 2020-2022 г., видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка според изброените критерии. Вместо това бланкетно е посочено, че размерът на наложената санкция финансова неустойка по т. 1 до т. 41 е съобразен с честотата и тежестта на деянието, представляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на по-голяма санкция, а това не може да се приеме като мотиви за налагане на 41 броя санкции над минималния размер. След като липсва преценката по чл. 413 от НРД за МД 2020-2022 г., то наложените санкции в по-голям размер от минималния са необосновани. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. Анализът на релевантните към предмета на спора материалноправни норми налага извод в подкрепа на приетото от страна на първоинстанционния съд, а именно, че лечебното заведение е допуснало визираните в оспорената заповед нарушения, за които са му наложени санкции финансова неустойка , но размерът на всяка санкция е редуциран до минималния поради липсата на мотиви, обосноваващи налагането на санкция в максимален размер. С оглед гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на управителя на Националната здравноосигурителна каса за присъждане на разноски е неоснователна и такива не следва да се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,