Решение № 9568 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11053/2019 г.

Решение № 9568 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11053/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Краевски и П. Краевска от [населено място], подадена чрез пълномощника им адв. А. Райчева, срещу решение № 1407 от 24.06.2019 година, постановено по адм. дело № 2145/2018 година по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК-10-ЮЦР-18/25.05.2018 на началника на Регионална дирекция Национален строителен контрол – Южен централен район (РДНСК-ЮЦР) и касаторите са осъдени да заплатят на ДНСК сума в размер на 300. 00 лева и на П. Гигов сума в размер на 600. 00 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – началникът на Регионална дирекция Национален строителен контрол – Южен централен район (сега РДНСК – Пловдив) в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Р. Аврамов, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – главният архитект на община Пловдив не изразява становище по подадената касационна жалба. Ответникът – П. Гигов, чрез пълномощника му адв. И. Атанасов, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на М. Краевски и П. Краевска срещу заповед № ДК-10-ЮЦР-18/25.05.2018 на началника на РДНСК-ЮЦР, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата им и са оставени в сила одобрените и съгласувани на 15.08.2017 година и на 28.08.2017 година инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 117/29.08.2017 година на главния архитект на район "Централен" при община Пловдив за строеж: "Основен ремонт на съществуващо дървено стълбище в жилищна сграда с идентификатор 56784.522.494. 1", УПИ III-493, 494, кв. 154-нов, 278-стар по плана на Централна градска част [населено място], ПИ с идентификатор 556784.522.494 по КККР на [населено място] с възложители П. Гигов, М. Краевски и П. Краевска. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите на съда, че става дума за строеж по смисъла § 5, т. 38 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ), в обща част на сграда в режим на етажна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ за извършване на основен ремонт от вида на процесния е необходимо решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред. В случая с оглед проведеното и завършило с влязъл в сила съдебен акт съдебно производство по оспорване на решенията на етажната собственост, взети на проведено общо събрание на етажните собственици, същите следва да се приемат за валидни и като такива те следва да бъдат зачетени в настоящото производството, както правилно и обосновано е приел административният съд. По този начин изискването на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ е спазено, а наведените в касационната жалба оплаквания в обратна насока са неоснователни. Обосновано в разрешението за строеж като възложители са посочени всички етажни собственици, тъй като те са носителите на вещни права, а не управителят на етажната собственост, като в случая не се касае за преустройство на собствен обект, а на обща част. Оплакванията в касационната жалба, касаещи твърдяна от касаторите нищожност на заповедта като противоречаща на влязло в сила решение, постановено по адм. дело № 790/2013 година по описа на Административен съд Пловдив също са неоснователни. В случая се касае за изцяло ново административно производство, започнало по ново заявление за издаване на разрешение за строеж и одобряване на проекти и при наличие на нови обстоятелства, което е завършило с нов административен акт, различен от оспорения в цитираното съдебно решение. Ето защо, като е отхвърлил жалбата срещу заповед № ДК-10-ЮЦР-18/25.05.2018 на началника на РДНСК-ЮЦР, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата отменителни основания ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касаторите М. Краевски и П. Краевска ще следва да бъдат осъдени да заплатят на Регионална дирекция Национален строителен контрол – Южен централен район сума в размер на 100. 00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Претендираните от П. Гигов разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като по делото липсват доказателства за реалното им извършване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,