Решение № 2783 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 380/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Профилактика, рехабилитация и отдих ЕАД /ПРО ЕАД/, подадена чрез пълномощник юрисконсулт М. Тодоров, против Решение 987/25.10.2023 г., постановено по административно дело 371/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 75/07.02.2023 г. на Кмета на Община Приморско. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество, алтернативно след отмяната делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. Претендират се разноски. В касационната жалба е направено искане на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България съдът да спре производството по делото и да внесе въпрос в Конституционният съд, а именно: Разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България възпрепятства ли приложението на всяка норма, която предвижда нарушаване правото на собственост без предварително и справедливо обезщетяване. На следващо място е направено искане на основание чл. 267 ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно тълкуването на разпоредбите на чл. 17, т. 1 от Хартата, със следните въпроси: Нарушава ли принципа за справедливо и своевременно обезщетение по чл. 17, ал. 1 от Хартата законодателно въведена възможност за премахване на обект, който се намира на територия, предвидена за отчуждаване, за който обект не е проведена предварително отчуждителна процедура и основанието за премахване е предвиденото отчуждаване?. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Тодоров, който моли да бъде уважена по изложените съображения. Ответната страна Кмет на Община Приморско, не изразява становище по спора. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Бургас е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, на ПРО ЕАД е наредено да премахне строеж, установен като незаконен и представляващ Ажурна ограда, находящ се в ПИ 58356.503.336 по КККР на гр. Приморско, изграден в несъответствие с действащия подробен устройствен план, одобрен със Заповед 4/18.01.1999 г. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. След обстоен анализ на представените по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, съдът е възприел правилния извод за това, че процесната ограда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е от шеста категория по смисъла на чл.137 ал. 1 т. 6 ЗУТ. Не е спорно, че оградата попада в уличната регулация, в ПИ 58356.503.336, който е с начин на трайно ползване - първостепенна улица, публична общинска собственост, съгласно чл. 8 ал. 3 от Закона за пътищата. Този факт обуславя решаващия извод, за наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 1 ЗУТ, след като оградата е изпълнена в несъответствие с предвижданията на действащия Подробен устройствен план на гр. Приморско. За квалифицирането на строежа като незаконен на това правно основание е без значение обстоятелството дали устройственият план е приложен, необходимо е само да е влязъл в сила, тоест да е действащ. Подаденото заявление по чл. 135а ЗУТ за изменение на действащия регулационен план, също е неотносимо към правния спор, доколкото съответствието на оспорената заповед с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Установено е също така, че оградата в настоящия си вид е повторно изградена след 2010 г., поради което същата не може да бъде квалифицирана като търпима по смисъла на закона. Настоящият съд не установява каквото и да е несъответствие между конкретните разпоредби от Закона за устройство на територията, приложими по делото и Конституцията на Република България, поради което искането, съдържащо се в касационната жалба на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България, да се спре производството по делото и да се внесе въпрос до Конституционният съд в изложения по-горе смисъл, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Неоснователно е и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. При така формулирания в касационната жалба въпрос, съотнесен с предмета на правния спор, не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.267 ДФЕС и чл.628 ГПК, във връзка с чл.144 АПК. Съгласно разпоредбата на чл.628 ГПК съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на нормата, както и на разпоредбата на чл.629, ал.3 ГПК налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. В процесния случай не се установява такава неяснота, а формулираният въпрос не касае установяване противоречие на конкретна норма от националното право с норми на европейското право, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното запитване. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, събрани са всички относими доказателства, осигурени са равни процесуални права на страните в хода на производството, доказателствата са анализирани правилно, след което е постановен мотивиран и обоснован съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,