Решение № 9842 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14399/2015 г.

Решение № 9842 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14399/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от К. К. Д., чрез адв. П. С. срещу Решение № 15 от 30.10.2015 г., постановено по гр. д. № 15 по описа на Административен съд - Г. (АС - Г.) за 2015 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 150,00 лв., произтичащи от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 27-0000095 от 26.02.2013 г. (НП), издадено от началника на Областен отдел "Контрол на движението" - Държавна автомобилна администрация"" - гр. Г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Конкретно се оспорва направеният от първоинстанционния съд решаващ извод, че твърдяното увреждане не е пряка и непосредствена последица от отмененото по съдебен ред незаконосъобразно НП. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и осъждането на ИААА да заплати на Д. сума в размер на 150,00 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 282 по описа на Районен съд - Г. за 2013 г. за отмяна на НП № 27-000095 от 26.02.2013 г., издадено от началника на Областен отдел "Контрол на движението" - Държавна автомобилна администрация"" - гр. Г., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 22.10.2013 г. до пълното изплащане на обезщетението. Претендират се и сторените разноски в двете съдебни инстанции съгласно списък на разноските, обективиран в касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от адв. Стефанов, изпратена по телепоща, в която се излагат съображения по същество на спора и се прави позоваване на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. Ответникът - ИААА не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание пред настоящия съд, чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли обжалваното решение да остане в сила. Възразява срещу претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Позовава се на съдебна практика. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Изразява становище за основателност на възражението във връзка с претенцията на присъждане на обезщетение за забава. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административен съд - Г. е разгледал предявения от настоящия касационен жалбоподател иск срещу ИААА, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано осъждането на ответника да заплати на К. К. Д. обезщетение в размер на 150,00 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 282/2013 г. по описа на Районен съд - Г. за отмяна на НП № 27-0000095 от 26.02.2013 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на обезщетението, предвид изявлението на адв. Стефанов, направено в първото по делото съдебно заседание пред АС - Г.. Претендират се и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено е от първоинстанционния съд, че НП № 27-0000095 от 26.02.2013 г., с което на Д. е наложена глоба в размер 200,00 лв. е отменено с влязло в сила Решение № 549 от 9.10.2013 г., постановено от Районен съд - Г. по нахд № 282 по описа за 2013 г. В производството по това дело Д. е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат. Въз основа на представения договор за правна защита и съдействие съставът на АС - Г. е приел за установено, че Д. е заплатил на адвоката възнаграждение в размер на 150,00 лв. в брой при подписването на договора за правна защита и съдействие. При така установеното в решението от фактическа страна, съставът на АС - Г. е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, допустим е, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в производството вреди, но разгледан по същество е неоснователен. Като се е позовал на мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по описа на Върховния касационен съд по тълк. д. № 2/2014 г., на Общото събрание на съдиите от гражданска колегия на Върховния касационен съд и от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдът е посочил, че за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Изложил е съображения, че определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Издаването му е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. По тези съображения съдът е приел, че е налице първата от предпоставките за основателност на претенцията, доколкото посоченото НП е отменено като незаконосъобразно. Поради това обаче, че не са налице останалите кумулативно изискуеми предпоставки, е направил извод за неоснователност на предявената пред него искова претенция. Мотивирал е така направения извод с това, че заплатеното от Д. адвокатско възнаграждение във връзка с водене на нахд № 282/2013 г. по описа на Районен съд - Г. нямало характер на увреждане (вреда) по смисъла на чл. 4, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - не е налице императивното задължение обжалването на НП да става единствено чрез ангажиране на адвокат, а неговото възнаграждение се основавало на облигационно отношение, чийто източник е договор за правна защита и съдействие. Доколкото законът не предвиждал задължително процесуално представителство за защита на правата и законните интереси на лицата по повод на обжалването на НП, заплатеното адвокатско възнаграждение за такова процесуално представителство, което е осъществено на база на валидно облигационно правоотношение, нямало характер на увреждане по смисъла на материалния закон, нито пък било пряка и непосредствена последица от отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно НП. В производствата по обжалване на НП разноски не се присъждали (Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 7/2008 г.), предвид което законодателното решение да няма процесуален ред за претендиране на разноските, включително заплатено възнаграждение за адвокат, не следвало да се заобикаля чрез прилагането на ЗОДОВ. Заобикалянето на закона по този начин би довело да разрешаване на правния спор в процес, в който страните са неравнопоставени, защото ответната страна нямала реална процесуална възможност да се защити спрямо претендирания размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като за нея не съществувала възможност да направи възражение за прекомерност. Поради приетата от съда неоснователност на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, за ИААА не възниквало и задължение за заплащане на акцесорно задължение за заплащане на лихва върху главното такова. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел различно от така възприетото в цитираното тълкувателно решение, а именно, че вредата, претърпяна от Д. в размер на платените разноски за адвокатска защита по нахд № 282 по описа на Районен съд - Г. за 2013 г. не представлява пряка и непосредствена последица от отмененото НП, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск при допуснато нарушение на материалния закон, както основателно поддържа касационният жалбоподател. Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновани на приобщените по делото доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от Д. сума в размер на 150,00 лв. на адв. П. С.. Видно е от Договор за правна защита и съдействие с № 49274 от 2.03.2013 г., представен още в хода на съдебното производство пред Районен съд - Г., че сумата от 150,00 лв. е заплатена в брой при подписването на договора, който служи и за разписка за плащането. Наред с това, установява се че адв. Стефанов действително е осъществил процесуално представителство и защита по нахд № 282 по описа на Районен съд - Г. за 2013 г., образувано по жалба на Д., подадена чрез този адвокат срещу НП № 27-0000095 от 26.02.2013 г. Следователно, претендираните вреди са доказани по размер. Наред с това тези вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт предвид приетото с цитираното по-горе тълкувателно решение и установените по делото факти. При установеното по делото, че е налице изплатено адвокатско възнаграждение в производството пред съда по обжалването и отмяната на наказателно постановление на процесуалния представител на Д., който реално е осъществил защитата в хода на съдебното производство пред Районен съд - Г., предявеният иск се явява основателен и доказан до претендирания размер от 150,00 лв. Тази сума следва да му бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба пред АС - Г. - 6.07.2015 г., както е претендирана, до окончателното изплащане на обезщетението. В този смисъл е изявлението на адв. Стефанов в съдебното заседание на 30.09.2015 г., проведено пред АС - Г.. Ето защо решението като неправилно следва да се отмени, а делото - да се реши по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК, като се уважи предявеният иск. Възражението на ответника по касация относно искането на Д. за присъждане на претендираното обезщетение ведно с законната лихва, според настоящия състав е неоснователно. Не се споделя изразеното от състав на Върховния административен съд принципно становище в Решение № 6263 от 18.05.2017 г., постановено по адм. д. № 681 по описа на този съд за 2016 г. доколкото искането е за присъждане на дължимото обезщетение за претърпени имуществени вреди по ЗОДОВ, а не за разноски в хода на съдебното производство, където се присъждат по облекчен процесуален ред по съответния процесуален закон. Случаят не касае присъждането на лихви върху разноски, доколкото в спорната хипотеза се присъжда обезщетение за претърпени от Д. имуществени вреди, а не разноски за производството. Предвид изхода на спора, на касационния жалбоподател се следва присъждането на сторените в двете съдебни инстанции разноски за адвокатски възнаграждения и държавни такси съобразно представените доказателства за извършването им и списъка за разноски. Ето защо, ИААА следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 515,00 лв. разноски по делото за двете съдебни инстанции, от които: 10,00 лв. внесена държавна такса за първоинстанционното производство, 200,00 заплатено адвокатско възнаграждение по представения по делото Договор за правна защита и съдействие серия "А" № 008083 от 6.07.2015 г. пред АС - Г.; 5,00 лв. внесена държавна такса за касационното производство и 300,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие серия "А" № 008109 от 17.11.2015 г., представен по настоящето дело. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение