Решение № 7588 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4783/2015 г.

Решение № 7588 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4783/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област София, подадена чрез процесуалния представител П. Стаменова, против решение № 625 от 6.02.2015 г., постановено по адм. д. № 6948/2014 г. по описа на Административен съд София-град. С него съдът е отменил заповед РД-15-122/11.06.2014 г. на касатора, с която е отказано изплащане на обезщетение за отчуждена за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус" Софийски околовръстен път-пътен възел "Яна" част от недвижим имот с идентификатор 87401.7501.1042 /имот пл. № 10722, кад. лист Б-4-12-Б от помощен план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, находящ се в с. Яна, район "Кремиковци" - СО, като му е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. По подробно изложени в нея съображения касационният жалбоподател моли ВАС да отмени решението и да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез процесуалния си представител юрк. Кюртева поддържа жалбата. Ответниците - Симеон Варадинов Ташев, Георги Варадинов Ташев и Тодорка Варадинова Ташева, първият лично, а всички и чрез пълномощниците адв. Миленова и адв. Герон, и в писмен отговор, оспорват касационната жалба като неоснователна и молят съдебното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание пълномощниците поддържат становището си и претендират заплащане на разноски, за което представят доказателства и списък по реда на чл. 80 ГПК. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба с доводи, че административният съд не е дал законосъобразен отговор на основния въпрос в настоящия спор, а именно от кога се счита, че е възстановена собствеността върху земеделски земи по ЗСПЗЗ, тъй като възстановяване правото на собственост се извършва само от ПК или ОСЗ, като най-напред се издава решение, с което се признава правото на възстановяване, след него - решение за възстановяване правото на собственост в стари реални граници или с план за земеразделяне, и с второто се определят границите на имота и се индивидуализира правото на собственост. Счита и че от този момент лицето става собственик на земеделска земя, която може да е различна от тази, която е внесена в ТКЗС и това второ решение има конститутивно, правопораждащо действие, и създава право на собственост. Намира, че в случая решението на ОСЗ е от 30.11.2010 г. и от тази дата ответниците следва да се считат собственици на имота, но решението на МС за отчуждаване на имота за автомагистрала "Хемус" е от 2007 г. и тогава ответниците не са били собственици на процесния имот. Развива съображения, че разпоредбата на чл. 39а, ал. 1 ЗДС има предвид собственика на отчуждения имот, който не може да бъде установен или адреса му е неизвестен, а по време на приемането на решението на МС ответниците не са собственици на имота. Този извод обосновава и с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗСД, че се отчуждават имоти -собственост на физически лица, а към 2007 г. процесният имот не е собственост на ответниците. По тези съображения счита, че при формиране на фактическите си и правни изводи административният съд е допуснал нарушения на материалния закон, и като е уважил жалбата, е постановил неправилно решение. Намира доводите на касатора за основателни и че са налице касационни основания за отмяна, поради което предлага съдебното решение да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Симеон Варадинов Ташев, Георги Варадинов Ташев и Тодорка Варадинова Ташева, срещу заповед № РД-15-122/11.06.2014 г. на областния управител на област София, с която е отказано да се уважи искането им, в качеството на наследници на Варадин Г. Ташев, за изплащане на обезщетение за отчуждена част от недвижим имот, представляващ имот с идентификатор 87401.7501.1042 (имот пл. № 10722, кад. лист Б-4-12- Б от помощен план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ), находящ се в с. Яна, район "Кремиковци" - Столична община. Оспорващите твърдяли незаконосъобразност на обжалвания административен акт по съображения, че в него ответникът сам признал, че те се легитимират като собственици на процесната част от имота с решение № 799/5.11.2010 г. на Общинската служба по земеделие район "Кремиковци" -за възстановяване право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на две ниви, с правно основание за издаването му чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, влязло в сила на 30.11.2010 г. Твърдяли, че тъй като сумата за група имоти, между които и процесният, за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус" Софийски околовръстен път - пътен възел "Яна" е преведена от Агенция "Пътна инфраструктура" по сметката на областната администрация на 11.12.2010 г., а към този момент те вече са разполагали с титул за собственост на процесния имот, им се дължи изплащане на обезщетение за него. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателите Заявление № 92/21 от 27.03.2012 г. до Областен управител на област София, с искане за изплащане на обезщетение за отчужден имот, посочен по-горе, към което приложили решение на Общинската служба по земеделие район "Кремиковци" № 799/5.11.2010 г. за възстановяване право на собственост в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 2,831 дка и нива 3,169 дка, находящи се в местността "Ботунски път" и скица, от която е видно, че имот с идентификатор 87401.7501.1042 попада върху отчуждената с решение № 777 от 30.11.2007 г. на МС част от ПИ 673. Посочил, че с Решение на МС 777/30.11.2007 г. е отчуждена за държавна нужда процесната част на имот № 673 от арх. кадастрален план на район "Кремиковци", като съгласно приложение към т. 1 на това решение, имот № 673 е с площ за обезщетение 16,444 дка, определеното обезщетение е в размер на 453 614 лв., а в графа "собственик на имота" е записано "липсват данни". Констатирал и че с процесната заповед областният управител отказал да уважи искането за изплащане на обезщетение за отчуждената част от недвижим имот, като се позовал на указания на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, дадени в писмо изх. № 90-04-730 от 21.11.2012 г., и въз основа на тях приел, че след като документите, с които жалбоподателите се легитимират за собственици на имота са с дата след решението на МС за отчуждаване от 2007 г., лицата не се легитимират за собственици на същия имот към момента на влизане в сила на решението на МС. При извършена проверка на всички основания по чл. 146 от АПК във вр. с чл. 168 от АПК, съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената в чл. 59 АПК форма и при спазена процедура, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона /л. 4 абзац 2 от мотивите/. Същевременно непосредствено преди този извод обосновал напълно противоположния -че изплащането на обезщетението за процесния имот е дължимо по съображения, изведени от чл. 39а, ал. 1 от ЗДС -в приложимата редакция -към ДВ бр. 87/2010 г., в хипотезата досежно неустановен собственик, и с оглед приетото, че решението на ОСЗ район "Кремиковци", е влязло в сила на 30.11.2010 г., а сумата за групата имоти, между които процесният, е преведена от Агенция "Пътна инфраструктура" по сметката на областната администрация на 11.12.2010 г., т.е. към този момент жалбоподателите са разполагали с титул за собственост. Наред с горното посочил, че следва да се приеме, че Решение № 777/30.11.2007 г. на Министерски съвет е влязло в сила още през 2007 г., но независимо от това процесният имот се счита отчужден от датата на превод на сумата за обезщетение, към която дата жалбоподателите вече са били признати за собственици. Въз основа на тези съображения съдът отменил - на основание чл. 172, ал. 2 от АПК оспорения административен акт и върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените от него указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно. Правните изводи на решаващия съд са необосновани. Освен противоположните изводи относно законосъобразността на оспорената заповед, посочени по-горе, съдът се е произнесъл по жалба против административен акт, несъдържащ ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден, и при пълна липса на посочване на конкретното правно основание за отказ за процесното обезщетение. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена общата разпоредба на чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията. Съдът е обсъждал отказ на претендирано право с правно основание чл. 39а ал. 2 от ЗДС, без то да е посочено - нито цифрово, нито като текст, а е следвало да констатира този пропуск, който е съществен. Няма колебания в практиката на ВАС, че изискването за мотивиране на отказа е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде заповедта. В този случай е налице нарушение на изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което съдът е следвало, но не е установил. Тук следва да се посочи, че в оспорената заповед чл. 39а, ал. 1 от Закона за държавната собственост е посочен само като основание, на което Агенция "Пътна инфраструктура" е превела сумите по сметка на Областния управител, а чл. 39а ал. 2 от ЗДС - само като основание на молбата на областния управител до МРРБ за указания, което писмо, а и отговорът по него, не представляват подготвящи издаването на крайния акт документи, нито могат законосъобразно да удовлетворят изискването за излагане на мотиви към акта, още по-малко да заместят липсващото правно основание. От друга страна, няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма. Известно е, че посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на административния орган са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Освен това непосочването на приложимия материален закон, какъвто е настоящия случай, обективно прегражда възможността за преценка на действията на административния орган. Наред с горното, и от особена важност е да се посочи, че за постановяване на отказа областният управител механично е приложил указание на министъра, без да е направено разграничение на различните хипотези на относимата правна норма с оглед установените конкретни факти по спора. Сочените впоследствие решения на КС на РБ, тълкувателни на ВКС и ВАС не могат да заместят пълната липса на мотиви досежно отчуждаването на имоти за държавни нужди по ЗДС и спецификата на реституционното производство по ЗСПЗЗ. Предвид гореизложеното, ВАС в настоящия съдебен състав намира, че оспорената заповед на областен управител на област София е незаконосъобразна и е следвало да бъде отменена, но не на основанието, прието от АССГ. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът е следвало да го отмени и да упражни правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК, като върне преписката на административния орган със задължителни указания да посочи правно основание и изложи правни съображения, като се произнесе с мотивиран акт по заявлението, с което е сезиран. С оглед изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да отмени процесната заповед РД-15-122/11.06.2014 г. на областен управител на област София, с която е отказано изплащане на обезщетение за отчуждена за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус" Софийски околовръстен път - пътен възел "Яна" част от недвижим имот с идентификатор 87401.7501.1042 /имот пл. № 10722, кад. лист Б-4-12-Б от помощен план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, находящ се в с. Яна, район "Кремиковци" - СО и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върне преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с изложените по-горе мотиви. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответниците по касация, с оглед на посочената разпоредба, е частично основателно - досежно за възнаграждението за един адвокат, и доказано, с оглед данните в представения на л. 22 от делото договор за правна защита, установяващ изплатено възнаграждение за процесуално представителство на двама адвокати, в размер на 500 лева - за настоящата съдебна инстанция. Касаторът следва да бъде осъден да им заплати общо сумата 250 /двеста и петдесет/ лева, представляващи разноски за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,