Решение № 13830 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 561/2012 г.

Решение № 13830 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 561/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Велико Търново при ЦУ на НАП /ДД "ОУИ"/, срещу Решение № 424/25.10.2011 г., постановено по адм. дело № 1091/2010 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/, в частта му, в която съдът е отменил ревизионен акт /РА/ № 04001000934/16.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 487/29.11.2010 г. на ДД "ОУИ" Велико Търново, в частта, в която за данъчни периоди м. 09,10,11 и 12.2008 г., м. 10.2009 г. и м. 12.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 30 728,80 лв., и в частта, в която за 2008 г. е извършено увеличение на финансовия резултат със сума в размер на 48 644 лв. и е определен допълнително за внасяне корпоративен данък в размер на 4864,40 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради материална незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Предмет на настоящото производство е и касационна жалба на ДД "ОУИ" Велико Търново срещу решение № 540/28.11.2011 г., постановено по адм. дело № 1091/2010 г. по описа на АСВТ, в частта му, в която съдът е допълнил своето решение № 424/25.10.2011 г., постановено по адм. дело № 1091/2010 г., като е отменил РА № 04001000934/16.09.2010 г. на ТД на НАП Велико Търново и в частта, в която са начислени лихви в размер на 5086,46 лв. върху определените задължения по ЗДДС и 796,08 лв. върху определения корпоративен данък. Излагат се конкретни касационни оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се за отмяна на решението и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и в тази му част, или алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

Ответникът по касационната жалба - "Карис груп" ЕООД гр. Ловеч, чрез процесуалния представител адв. Тихолов, в писмена защита и в пледоария по съществото на спора, взема становище за неоснователност на първата касационна жалба и частична основателност на втората касационна жалба, само досежно сумата от 1144,31 лв., представляващи лихва върху главница, за която РА е влязъл в сила. Претендира присъждане на разноски в производството.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационните жалби са допустими, подадени в срок и от надлежна страна.

1. Касационната жалба, подадена срещу решение № 424/25.10.2011 г. е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АСВТ е РА № 04001000934/16.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 487/29.11.2010 г. на ДД "ОУИ" Велико Търново, в частта, в която за данъчни периоди м. 09,10,11 и 12.2008 г., м. 10.2009 г. и м. 12.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 30 728,80 лв., и в частта, в която за 2008 г. е извършено увеличение на финансовия резултат със сума в размер на 48 644 лв. и е определен допълнително за внасяне корпоративен данък в размер на 4864,40 лв.

1.1.С РА е отказано на "Карис груп" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит във връзка с пет фактури, издадени от "Илинден 2000" ЕООД за д. п. м. 09-12вкл. 2008 г., с предмет - доставка на стоки и услуги - отпечатване на рекламен каталог, коледни и новогодишни материали, и на в-к "Фактор". По отношение на друга фактура, издадена от същия доставчик на 25.09.2006 г., по която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4900 лв., решението на съда като необжалвано е влязло в сила. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по две фактури, издадени от ИК "Илинда" ЕООД гр. София за д. п. м. 10.2009 г., с предмет - доставка на стоки и услуги - отпечатване на рекламни материали по договор, листовки, флаери, дизайн, оформление и печат на рекламна брошура. Отказано е и право на приспадане на данъчен кредит по две фактури, издадени от "Илинден 2003" ЕООД гр. София за д. п. м. 12.2009 г., с предмет - доставка на стоки и услуги - отпечатване на трипластови цветни календари за 2010 г., на календар-бележници, и на формуляри, всички по сключен договор.

За да отмени РА в тази му част, съдът е приел, че незаконосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит като не приема за обоснован изводът на приходните органи за липса на облагаеми доставки, при липса на данни и твърдения за наличие на други основания за ограничаване или непораждане на правото.

Въз основа на събраните писмени доказателства и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че при условията на пълно доказване е установено извършването на доставките от получателя, върху когото правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса. В тази връзка съдът е приел за установено, че е налице редовно счетоводно отчитане на доставките при доставчика и получателя, налице е приемо-предаване на резултата, пълно заплащане в брой на фактурираната цена на доставките, материална и техническа обезпеченост при доставчиците - наети лица по трудови договори, наети техника за печат и помещение, налични материали. Установено е също наличие на последващи облагаеми сделки с получените доставки спрямо последващи получатели - Община Ловеч, Община Угърчин и община Летница, съобразно договори и предаване по силата на приемо-предавателни протоколи. Установено е безспорно, че за периода 2008 г. и 2009 г. ревизираното лице няма доставки на сходни стоки и услуги от други доставчици, извън тези по чиито фактури е отказано право на приспадане на данъчен кредит в РА, при което е направен обоснован извод, че последващите доставки са реално осъществени предвид предходното получаване на стоките и услугите по процесните фактури.

Касаторът намира изводите на съда за незаконосъобразни като излага оплаквания, които като са били предмет на обсъждане от страна на първоинстанционния съд, са отхвърлени като неоснователни. Оплакванията на касатора са за необоснованост предвид изводите на съда относно ценената от него доказателствена сила на представените от дружеството частни документи - договори и приемо-предавателни протоколи, вкл. и относно приетата автентичност на същите. Оплакванията са неоснователни. Съдът е процедирал законосъобразно при определяне вида на оспорените от представителя на приходните органи доказателства. Тези оспорени доказателства - договори и приемо-предавателни протоколи са частни диспозитивни документи, поради което подлежат на проверка по реда на производството по чл. 193, ал. 3 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК само относно автентичността им. В тази връзка съдът е открил производство и правилно е разпределил доказателствената тежест. Въз основа на събраните относими доказателства - свидетелски показания на лицата, пълномощници на представителите на трите дружества - доставчици, както и на длъжностни лица, представляващи получателите по последващите доставки, съдът е приел, че документите са автентични. Тези изводи са обосновани. В касационната жалба са наведени допълнително основания като се твърди, че разпитаните като свидетели лица - Евтимов и Гутева не са имали представителна власт по отношение на дружествата -доставчици, тъй като не са вписани като такива в търговския регистър, нито са представени надлежни пълномощни за всички периоди, в които тези лица са действали от името на фирмите. Тези съждения не се възприемат от касационната инстанция като основателни и релевантни за спора. Предметът на спора, неговата същина, е реалното осъществяване на доставките и извършването на услугите като такива, за което са налице достатъчно събрани доказателства по делото. Обстоятелството дали доставчикът е задължен по силата на договор или фактуриране, или приемо-предаване, от лице, чиято представителна власт не е установена към момента на договаряне, е без значение. Това е така, защото по силата на чл. 301 ТЗ като специален закон, приложим спрямо търговските сделки, каквито са процесните, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. В случая не само липсва такова противопоставяне, но е налице изрично потвърждаване с оглед становищата на трите дружества -доставчици и извършените действия в изпълнение на поетите договорки - фактуриране, счетоводно отразяване, изпълнение на доставките, приемане на плащане.

Неоснователни са и оплакванията на касатора за необоснованост предвид липсата на данни за установена материална обезпеченост на доставчиците, на данни за транспортиране на стоките. Техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците е установена и не е спорна. Липсата на данни за закупени материали и за транспортиране на доставените стоки е несъществена в случая и не влияе на крайния извод за наличие на реално осъществени доставки.

Неоснователно е и оплакването, че липсата на анализ относно възможността ревизираното лице да е получило рекламни материали в предходни периоди /преди 2008 г./, опровергава извода на съда, че извършените последващи доставки с отпечатаните рекламни материали са възможни, само ако се приеме, че същите са получени от тримата доставчика, по чиито фактури е отказано право на данъчен кредит. Вярно е, че съдът се е позовал на заключението на приетата ССчЕ, според която в периода 2008 г. и 2009 г. ревизираното лице не е получател на доставки на рекламни материали от други доставчици, или от същите, но за други периоди. Хипотетично е възможно дружеството да е имало такива доставки за предходни периоди, което обаче на практика е абсурдно с оглед вида на доставките. Рекламните материали са бързообортна стока, която е актуална само за определен период. Например, част от доставките са на календари и тефтери, отнасящи се за съответната следваща календарна година. Освен това, в тежест на приходните органи е било да установят, при условията на насрещно доказване, че дружеството е доставяло материали, получени от него преди 2008 г. В тази връзка не са правени доказателствени искания, не са събирани доказателства.

Предвид изложеното дотук следва изводът, че е налице данъчно събитие по процесните фактури, при което ДДС по тях е начислен правомерно. Изводите на първоинстанционния съд в същия смисъл са обосновани и законосъобразни. Налице са достатъчно доказателства, въз основа на които и при условията на успешно проведено пълно доказване, може да се направи обоснован извод, че услугите, по които е ползван данъчен кредит, са реално извършени от доставчиците по тях.

Обжалваното решение следва да се остави в сила в тази си част.

1.2. С РА, в частта му по ЗКПО, е извършено увеличение на финансовия резултат на "Карис груп" ЕООД за 2008 г. със сума в размер на 48 644 лв., представляваща стойността на отчетени разходи по фактурите, издадени през 2008 г. от "Илинден 2000" ЕООД. Увеличението е извършено на основание чл. 26, т. 2 вр. с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, тъй като е прието, че декларираният финансов резултат за 2008 г. следва да се определи като не се вземат под внимание сделките по петте фактури, при които има отклонение от данъчно облагане, тъй като заплащането е за услуги, които не са реално осъществени. Основанията за изводите на приходните органи се покриват с тези за липса на реалност на доставките и отказа за признаване на право на приспадане на данъчен кредит.

За да отмени РА в тази му част, съдът е приел, че щом доставките са реално осъществени, по съображения идентични с тези, изложени във връзка с правото на приспадане на данъчен кредит, и е установено заплащане на разходите, услугите са свързани с дейността на дружеството и са правилно осчетоводени, то разходите следва да бъдат признати за целите на облагането с корпоративен данък.

Изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Предвид установената реалност на доставките, по съображения изложени от АСВТ и по-горе от настоящата инстанция, не е налице предпоставката по чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО - "заплащане на възнаграждения за услуги, без те да са реално осъществени". При липса на тази предпоставка изводите на приходните органи за наличие на основание за промяна на декларирания финансов резултат на дружеството за 2008 г., към увеличение, с размера на направените разходи от 48 644 лв., съответно за допълнително начисляване на корпоративен данък в размер на 4864,40 лв., се явяват незаконосъобразни. Решението на АСВТ в тази му част е правилно и следва да се остави в сила.

1. Касационната жалба, подадена срещу решение № 540/28.11.2011 г. е частично основателна.

С решението, в обжалваната му част, се допълва решение № 424/25.10.2011 г., постановено по адм. дело № 1091/2010 г. като се отменя РА и в частта му, в която са начислени лихви върху определените задължения по ЗДДС в размер на 5086,46 лв. и лихви върху допълнително определения корпоративен данък в размер на 796,08 лв. За да отмени РА и в тази му част, съдът е приел, че искането за допълване е допустимо и своевременно направено, тъй като с решение № 424 съдът не се е произнесъл по заявеното с първоначалната жалба искане за отмяна на РА, вкл. и в частта му относно лихвите. По същество съдът е приел искането за основателно.

Законосъобразно съдът е приел, че лихвата е акцесорно задължение и следва основателността на главницата. Предвид незаконосъобразно начислената главница, на отмяна подлежи и задължението за лихви върху нея. С оглед изложеното по т. 1 от настоящото решение относно недължимостта на главницата по РА, решението за отмяна на лихвите, се явява правилно. Същото следва да се остави в сила досежно отмяната на РА в частта му относно определено задължение за лихва върху допълнителния корпоративен данък и относно определеното задължение за лихва върху определените задължения по ЗДДС, но само за сумата от 3942,15 лв.

За разликата до 5086,46 лв. решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството за отмяна на РА в частта му относно начислени лихви в размер на 1144,31 лв. върху главница - задължение по ЗДДС в размер на 4900 лв., непризнат данъчен кредит по фактура № 2029/25.09.2006 г., в която част жалбата срещу РА е отхвърлена и решението на съда като необжалвано е влязло в сила. Размерът на лихвата не е спорен и е установен по РА, както и по приложена към касационната жалба справка за лихвата, приета като доказателство. Дължимостта на лихвата върху задължението от 4900 лв. не е спорна предвид становището на касатора, изразено в касационната жалба и становището на пълномощника на дружеството-ответник, изразено в проведеното касационно съдебно заседание.

При този изход на спора в тежест на бюджета на касатора се присъждат направените разноски от ответника по касация в размер на 300 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,