Решение № 3645 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1944/2021 г.

Решение № 3645 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1944/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Колев от [населено място], против Решение № 6205 от 9.11.2020 г. по адм. дело № 8915/2020 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Експертно решение № 1839 от заседание № 133 на 20.07.2020 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) и е осъден да заплати направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението да бъде отменено, като прилага писмени доказателства за установяване на посочените касационни основания. Ответникът- Национална експертна лекарска комисия, при редовно призоваване, не излъчва процесуален представител и не ангажира становище по жалбата. Ответникът- Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) към Национална кардиологична болница, при редовно призоваване, няма процесуален представител и не изразява становище по жалбата. Ответникът- ТП на НОИ- София- град, при редовно призоваване, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Ответникът [фирма], при редовно призоваване, не излъчва процесуален представител и не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е било Експертно решение (ЕР) № 1839 от заседание № 133 на 20.07.2020 г., издадено от Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, с което е потвърдено Експертно решение № 0772 от заседание № 052 на 18.03.2020 г. на ТЕЛК " по всички поводи", с водеща диагноза "Митрална стеноза и инсуфициенция" и определена оценка на работоспособността 40 %, за срок от три години, до 01.03.2023 г. Процесното експертно решение не се обжалва пред административния съд по отношение на определения процент трайно намалена работоспособност- "40 %", а се оспорва в частта му по т. 19 "Противопоказни условия на труд", в която за първи път е записано от специализирания състав на НЕЛК, че това са "физическо и психическо пренатоварване, нощен труд, опасност от травматизъм- превенция на ИЕ", т. е. в частта, с която е въведено ново ограничение. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град е стигнал до извод за издаване на оспореното експертно решение от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза и целта на закона. Така обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон, представляващи основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В мотивите на съдебното решение липсва обсъждане на всички възражения, както и собствен анализ на представените от страните доказателства и проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора, предвид служебното начало в административния процес. Потвърдил е акта на органа, без да обсъди изложеното от жалбоподателя твърдение, че НЕЛК "потвърждава ЕР на ТЕЛК по всички поводи", което противоречи на фактическата действителност, тъй като всъщност въвежда ограничение с т. 19, каквото ограничение не е обективирано в т. 15 "Противопоказни условия на труд" в Експертно решение № 0772 от заседание № 052 на 18.03.2020 г. на ТЕЛК, не е обсъдил съдържащите се в преписката производствени характеристики и не е събрал доказателства относно вида и характера на заеманата от В. Колев в [фирма] длъжност, за която жалбоподателят твърди, че е свързана с 12-часов работен ден, което включва и полагането на нощен труд, съответно изключва възможността същият да заема длъжността. Така постановеното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК. В изложените мотиви първоинстанционният административен съд е пропуснал да обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните относно посочената част от решението на НЕЛК, не е установил фактите по делото и не ги е подвел към приложимите норми на Закона за здравето и Наредбата за медицинската експертиза. По делото е приложена комплектована административна преписка с документи, необходими за изясняване на спорните факти, но в оспореното административно решение не е изложена подробна хронологично точна фактическа обстановка, като съдът е пропуснал да изясни съществени за решаване на делото въпроси и е тълкувал погрешно разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Това е и пречка за касационната инстанция да извърши контрол за материална законосъобразност на проверяваното решение. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. В настоящия случай това не е сторено. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК), настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. При новото разглеждане на делото трябва да бъдат установени всички факти и обстоятелства от значение за спора, като бъдат приобщени и посочените по- горе доказателства. При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,