Решение № 15528 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4310/2017 г.

Решение № 15528 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4310/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С. област против решение № 189 от 07.03.2017 г., постановено по адм. д. № 678/2016 г. на Административен съд - С. област, с което е отменено решение № 03-6937#1/30.03.2015 г. на Директора на ТП на НОИ С. област и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № МП-5293/30.03.2015 г. съгласно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на т. 66ж от ПКТП (отм.) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Л. И. Илиева от с. Р. поле, Софийска област, е оспорила касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в в производството пред Административен съд - С. област е решение № 03-6937#1 от 30.03.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. област и потвърденото с него разпореждане № МП-03-30388#1 от 23.01.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Л. И. И. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради ненавършена възраст 52 години и 08 месеца за пенсиониране при условията за втора категория труд, алтернативно - непридобит осигурителен стаж 10 години от първа категория. Обжалваното съдебно решение е постановено при второ разглеждане на спора, след като първото постановено съдебно решение е било отменено от Върховния административен съд с решение № 9073 от 21.07.2016 г. по адм. д. № 11083/2015 г. и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав. В мотивите на отменителното касационно решение са дадени указания да се съберат доказателства дали заеманата от лицето длъжност "лаборант" и "лаборант НЦПО" във фирма "Верила" е била изпълнявана при същата вредност и тежест на труда, като труда на работниците и служителите на длъжностите във фирма "Верила", посочени в т. 66ж ПКТП (отм.) или че през спорния период лицето е работило в определен цех, завод, площадка или друг обект, за който според тази точка /или друга в раздел първи от правилника/ е предвидено, че е от първа категория. След като е установил, че през периода 20.09.1982 г. - 01.11.1994 г. лицето е работило на длъжност "лаборант", а през периода 01.11.1994 г. - 01.06.1999 г. - на длъжност "лаборант НПЦО" /научно производствен цех по оксиаркилиране/, първоинстанционният административен съд е стигнал до неправилния извод, че този трудов стаж следва да бъде зачетен за първа категория по чл. 66ж от ПКТП (отм.). Решението е необосновано и е постановено в нарушение на материалноправната разпоредба на т. 67 от ПКТП (отм.). Разпоредбата на т. 67 от отменения ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране) се отнася до труда на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника. С алинея 1 е предвидено, че положеният труд се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. С ал. 2 е предвидено, че работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползуват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през което работят на тях. Цитираните разпоредби на т. 67 от ПКТП (отм.) са неприложими по отношение на труда, регламентиран в раздел четвърти на правилника. Ответницата по касация Л. И. И. не се позовава на норми от раздели първи и втори на правилника, а на т. 66ж, която намира систематичното си място в раздел четвърти на ПКТП (отм.). Разпоредбата на т. 66ж регулира труда на работещите в отрасъла на химическата промишленост, към който се отнася и фирма "Верила". Извършено е изчерпателно изброяване на конкретните предприятия и съответните длъжности, които се причисляват към първа категория. За ТКБХ "Верила" - с. Р. поле са длъжностите, изпълнявани в цеховете "Разпрашителна инсталация и "Алка ръчно производство": захранвач; в инсталация "Сулфорекс": апаратчик; в цех "НПЦО": апаратчик етоксилиране; монтьор; работник КИП и А; оператор и апаратчик пропоксилиране; електромонтьор и инженерно-технически работници до началник цех включително. От първа категория е и трудът на работещите във Фирма "Верила" - с. Р. поле: Химически завод - К.: в цех "Синтетични багрила": монтьори; технолог на цех; началник на цех; общ работник. ТХК "Д. Т." - С.: ХЗ "Лакпром" - С.: в цеховете "Синтетични смоли", "Лакове" и "Нитролакове": апаратчик на синтетични смоли; апаратчик рецептьор; апаратчик валцово отделение; апаратчик топково отделение; апаратчик опаковъчна машина; апаратчик смесители и тонатори; апаратчик цветни лакове и смесители; апаратчик опаковъчни машини; апаратчик китове. Изпълняваната длъжност "лаборант" във фирма "Верила" е извън записа на т. 66ж от ПКТП (отм.). Обстоятелството, че при започване на работа длъжността е била посочена в "НПАВ" - Нейоногенни повърхностни активни вещества" (НПАВ), направление "Производствена дейност", не дава основание за разширително тълкуване и отнасяне на неупоменати длъжности и производствени звена към текста на подзаконовата норма. В цех "НПЦО" (Научно-производствен цех по оксиаркилиране) от първа категория са следните изчерпателно изброени длъжности: апаратчик етоксилиране; монтьор; работник КИП и А; оператор и апаратчик пропоксилиране. Получаването на допълнително възнаграждение за вредности не е предвидено като материалноправна предпоставка за причисляване на труда към една или друга категория и е неотносимо обстоятелство при категоризиране на труда. Предложението за зачитане на труда от съответната категория, което осигурителят прави в удостоверенията обр. УП 1 за труда, подлежащ на категоризиране по отменения ПКТП, не е задължително за пенсионния орган. С влизане в сила на ПМС № 43 от 18.03.1991 г. за определяне размера на вноските за социалното осигуряване (обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1991 г., в сила от 1.03.1991 г.) са предвидени различни размери на осигурителните вноски в зависимост от категорията на труда. От 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. размерите на осигурителните вноски за съответната категория труд за календарната година са диференцирани в съответните закони за бюджета на фонд "Обществено осигуряване". В случая осигурителят е направил предложение спорният труд от 20.09.1982 г. до 01.06.1999 г. да бъде зачетен от първа категория, но по делото липсват данни, че от 1991 г. осигурителни вноски върху трудовото възнаграждение за изпълняваната длъжност "лаборант" са били внасяни в по- високия размер, определен за първа категория труд. Отделно от това, от съществено значение за изхода на спора е, че липсват каквито и да било доказателства, че трудът на лаборанта е бил извършван при вредности и тежести, идентични с тези при изпълнение на конкретно изброените длъжности в производствени цехове. Констатацията в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че "анализите се извършват в лабораторията, а пробите се вземат от цеха" не е доказателство, че условията на труд в производствения цех и в лабораторията са еднакви. Трудът на лаборанта във фирма "Верила" и специално в Научно-производствения цех по оксиалкилиране попада в записа на т. 42 от ПКТП (отм.) и на това основание се зачита от втора категория. Оспорените административни актове са материално законосъобразни и като ги е отменил, Административен съд - С. област е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважено искането на административния орган за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,