Решение № 3464 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12969/2017 г.

Решение № 3464 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12969/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от пълномощник на Кмета на О. В. и от М. Г. Т. от с. З., срещу решение № 324/21.09.2017 г., постановено по адм. дело № 392/2017 г. на Административен съд - В., с което е отменена заповед № 856/19.05.2017 г. на Кмета на община-В., за премахване на незаконен строеж "еднораменно външно СтБ стълбище към второстепенна постройка и изпълнени над нея СтБ рамка, един брой СтБ колона и тухлена зидария", находящ се в УПИ ХI-159, кв. 22, ул. "Г. Димитров" № 39, по плана на с. З.. Съдебният акт се счита неправилен, постановен в противоречие с материалния закон, процесуални разпоредби и доказателствата по делото, претендира се отмяната му. Оспорва се изводът в решението, че е разпоредено премахването на строеж, който доброволно е вече премахнат, както и че административният орган не е събрал всички относими доказателства с оглед приложението на § 16, ал. 1 и § 127 ПЗР ЗУТ. Ответникът по касационните жалби - Д. П. Н., чрез пълномощник, ги оспорва, излага съображения, че решението е правилно, мотивирано и обосновано, настоява за оставянето му в сила. Жалбата на Тунчев се счита недопустима, тъй като същият, макар и съсобственик в имота, не притежава качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. Ответната страна - Д. Н., чрез адв. Михова, поддържа изложените в отговорите по касационните жалби съображения. Ответникът - Н. Ц. К., редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба на Кмета на община - В., а подадената от М. Т. - за недопустима. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в законовопредвидения срок, от страни по делото, за които съдебният, подлежащ на обжалване акт, се явява неблагоприятен. Неоснователно е възражението за недопустимост на подадената от Тунчев касационна жалба, изразено в отговора по същата и от прокурора - той е конституиран като страна, участвал е в производството и съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, има право да обжалва решението. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, като при анализа на събраните доказателства, включително и гласни такива, позовавайки се и на заключението на назначената и неоспорена СТЕ, е направил правилни и обосновани изводи за незаконосъобразност на акта, които се споделят от настоящата инстанция. Оспорената заповед на кмета на О. В. е валиден административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на материалната му компетентност и в изискуемата форма, но е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправни предпоставки по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Съдът правилно е приел, че преди издаването на заповедта административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото и не е обсъдил всички събрани доказателства, съгласно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до отмяната на административния акт. След като разпореденият за премахване строеж вече веднъж е бил предмет на производство по чл. 225 ЗУТ и изпълнението на влязлата в сила заповед от 2.11.2011 г. е приключило с констативен протокол от компетентните органи на РДНСК от 22.05.2012 г. (л. 105 по делото) за доброволно премахване на строежа, доказано идентичен с процесния, административният орган е следвало да положи усилия за цялостното изясняване на фактите, преди да издаде акта. Според вещото лице по делото, след 22.05.2012 г, друго строителство не е извършвано, а описаният в заповедта строеж не отговаря на съществуващото положение на място. Конкретизирани са по пунктове разминаванията, състоящи се в липсата на посочената за премахване стоманобетонна рамка, описана и онагледена със скица в констативния акт (налична е само част от колона, с метална тръба-антена и не се касае за неяснота в понятията), височината на зида, (за част от който се установява, че са струпани, без хоросан тухли) и ширината на стълбището, (като за последното свидетелите заявяват, че е изградено през 2000 - 2001 г.). С оглед на това правилна е преценката, че заповедта се явява издадена при нарушаване на процесуалните правила и на материалния закон. Твърдението на касатора за изграден "наново" строеж, при посочените и неоспорени констатации на вещото лице, се явява голословно и непотвърдено от доказателствата. При тези обстоятелства, като е отменил заповедта за премахване на строежа, съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответната страна Д. П. Н. следва да се присъдят направените по делото разноски по приложения списък по чл. 80 ГПК, в размер общо на 1000 лв., своевременно претендирани и доказани като заплатени с приложените 2 договора за правна помощ и съдействие, съответно от 20.10.2017 г. и от 23.10.1017 г., приложени по депозираните отговори на касационните жалби, без направени възражения за прекомерност. С оглед тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,