Решение № 205 от 8.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1003/2007 г.

Решение № 205 от 8.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1003/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на В. Д. В. и Й. Л. В., чрез пълномощника им адв. Ц, срещу решението от 31.07.2006 г. по гр. д. № 2361/2005 г. на Софийския апелативен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът А. П. П. не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е оставил в сила решението от 12.05.2005 г. по гр. д. № 825/2004 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени исковете на В. Д. В. и Й. Л. В. против А. П. П. за заплащане на сумите 27 290 лв. и мораторна лихва 1 310 лв. Въззивният съд е квалифицирал първата претенция по чл. 79 ЗЗД. Приел е, че по делото няма категорични доказателства, че прекратяването на договора за строителство е поради виновно неизпълнение на ответника- изпълнител по същия, поради което ищците нямат право да търсят обезщетение за неизпълнение на основание чл. 79 ЗЗД. Освен това искът е предявен срещу А. П. като физическо лице, а договорът е сключен с него в качеството му на едноличен търговец. Жалбата е основателна. Въззивният съд неправилно е квалифицирал иска като такъв по чл. 79 ЗЗД за обезщетение за вреди от неизпълнение на договора за строителство от 24.10.1998 г. Изложеното в исковата молба сочи на претенция по чл. 55 ЗЗД за връщане на част от получените от ответника авансово суми, надвишаваща стойността за изградения първи етаж от сградата. Ответникът е оспорил иска като е поддържал, че има неиздължена сума за извършените СМР по договора, за която е предявил насрещен иск, който е отхвърлен с влязлата в сила част на първоинстанционното решение. Неправилно въззивният съд е обвързал основателността на претенцията от наличие на виновно неизпълнение на ответника, което е отрекъл да е установено. Съдът е следвало да прецени надвишават ли платените на ответника суми стойността на извършеното строителство, което съгласно заключението на техническата експертиза е: до кота 0 и от кота 0 до кота +2,65 /нивото на първия жил. етаж/, и при съобразяване с договорната клауза за стойността на СМР, която е 63 щ. д. за 1 кв. м. разгъната площ, или за обща разгъната площ на обект а 480 кв. м. - 30240 щ. д., т. е. не е уговорена по единични цени за отделните видове СМР. За целта е следвало да възложи на вещото лице задача за определяне стойността на извършеното строителство съобразно разгъната площ и на база договорната клауза на цената за 1 кв. м. разгъната площ. Неправилна е и преценката на въззивния съд за неоснователност на иска, защото е предявен срещу А. П. като физическо лице, а договорът за строителство е сключен от него в качеството му на едноличен търговец. Съгласно чл. 56 ТЗ едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията на физическото лице като едноличен търговец по ТЗ няма за последица възникването на нов правен субект, който да е икономически обособен от физическото лице. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.