Решение № 10562 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2456/2016 г.

Решение № 10562 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2456/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община С., чрез юрк. Р. като процесуален представител, срещу решение № 238 от 18.01.2016 г., постановено по адм. дело № 317/2015 г. по описа на Административен съд - С.. В жалбата се развиват доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Я. Д. Я., чрез адв. К. като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на направените за касационното производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди наведените доводи и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. е отменил отказ за извършване на административна услуга - издаване на скица за поземлен имот № 1, обективиран в писмо № УТ 002149 от 23.11.2015 г. на кмета на община С. и е върнал преписката на административния орган със задължение да издаде исканата скица по заявление № УТ 002149 от 12.11.2015 г. на Я. Д. Я. в 7-дневен срок от влизане на съдебния акт в сила. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган съгласно § 4, ал. 1, т. 1 ПЗР ЗКИР, но при неправилно приложение на материалния закон. Обосновал е извод, че административният орган е длъжен да извърши претендираната административна услуга и да издаде скица на посочения от заявителя поземлен имот, след като същата се иска от лице, което което има правен интерес от това като един от наследниците на вписания в разписния лист Д. Я. Д., имотът съществува и е нанесен в кадастралния план на с. К. от 1991 г. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, които се подкрепят от събраните по делото доказателства. Направените правни изводи са обосновани и законосъобразни. Съгласно § 8 ПЗР АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред, се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им. В случая заявителят е поискал издаването на скица за конкретен поземлен имот, което представлява административна услуга. Скицата е копие от действащата кадастрална карта, а до одобряването й - от действащия кадастрален план, респ. ПУП и удостоверява фактическото положение на имота. Съгласно § 4, ал. 1, т. 1 ПЗР ЗКИР до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри скиците на недвижимите имоти се издават по досегашния ред. За да се издаде исканата скица, административният орган е следвало да извърши преценка съществува ли имотът, както и нанесен ли е в план или карта, съхранявани в общината. Тези условия в случая са налице. От събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че имотът, за който се иска издаване на скица, е нанесен в кадастралния план на с. К. от 1991 г. Данни за това, че имотът попада в картата на възстановената собственост за землището на с. К., с каквито доводи е аргументиран оспореният отказ, не са представени от административния орган. Доводите на касационния жалбоподател относно задължението за оспорващия в първоинстанционното производство да докаже обстоятелството, че имотът, предмет на исканата услуга, не попада в картата на възстановената собственост, са неоснователни. В тежест на административния орган, който се позовава на този факт, е да установи, че имотът, за който се иска издаване на скица, е в границите на КВС и затова компетентният орган е ОбСЗ - С.. Оспорващият няма задължение да доказва обратното и не може да установява отрицателен факт. Поради това правилно и в съответствие с материалния закон съдът е приел, че не е налице основание за отказ да се издаде скица на имота. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и при своевременно заявено искане на ответника се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 28.09.2016 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,