Решение № 3236 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4398/2019 г.

Решение № 3236 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4398/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. Пунев, [населено място], [улица] срещу Решение № 2876 от 26.02.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 592/2018 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. Пунев срещу Заповед № 8121 К-8485 от 30.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор Б. Пунев – началник на сектор в отдел "Охранителна полиция" в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – София.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, неправилно е възприел фактите по делото, като в резултат на непълен и необоснован анализ на доказателствата е достигнал до грешни правни изводи, а оттам до неправилно приложение на материалния закон.

Касаторът твърди, че към датата на връчване на Заповед № 8121/30.11.2017 г. се е намирал в отпуск по болест, поради което безспорно е налице нарушение на разпоредбата на чл. 229 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Болничният лист е представен при спазване на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, като същевременно към момента на прекратяване на служебното му правоотношение не е налице нормативно задължение, изискващо уведомяване на преките ръководители от страна на служителите за излизането му в отпуск по болест.

По делото не са събрани релевантни доказателства за необходимото време за оформяне, подписване и издаване на процесния болничен лист. Съдът е извършил неправилен и необоснован анализ на и оценка на субективното отношение на касатора и поведението му, като не е съобразил необходимото време за издаване на епикриза и съответно болничен лист, и необосновано е приел, че касаторът е бил длъжен да се снабди с такава и да я представи на прекия си ръководител в деня на връчване на заповедта.

Съдът неправилно и необосновано е кредитирал докладната записка № 517 р-18774 от 14.12.2017 г. на комисар И. Александров, който не е участвал в процедурата по връчване на заповедта и не е бил ангажиран да контролира, участва или изпълнява тази процедура.

Касаторът твърди, че при връчване на Заповед № 8121 К собственоръчно е написал върху самата заповед "не съм в платен годишен отпуск а в болничен", което обстоятелство не е било правилно прочетено и взето под внимание от връчителя, който неправомерно е продължил процедурата по прекратяване на служебното правоотношение. Съдът не е обсъдил тези доводи на жалбоподателя в нарушение на съдопроизводствените правила.

Административният орган, в нарушение на чл. 152 АПК, не е представил административната преписка по издаване на оспорения административен акт в цялост, което е останало необсъдено и несанкционирано от решаващия съдебен състав.

Неправилно съдът е приел, че по делото не е доказано подаване на заявление за оттегляне на Заявление № 517 р-16999/10.11.2017 г. Заявление № 1204 р-7825 от 14.11.2017 г. е представено в оригинал и не е оспорено от ответника в производството. Съдът не е изслушал жалбоподателя и съответно необосновано е приел, че липсват доказателства за оттегляне на заявлението.

Съдът е направил и неправилна преценка на автентичността на представения оригинал на Заявление № 1204 р-7825.

Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно или алтернативно да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. М. Пейов – Софийска адвокатска колегия.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. По делото е представен оригинала на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на г-н Пунев, където той собственоръчно е декларирал, че не се намира нито в отпуск, нито в болничен. Същевременно в последствие представя болничен лист и епикриза, от които е видно, че към момента, в който е присъствал на оперативка и съответно е получил заповедта за прекратяване, е следвало да бъде на болнично лечение. По отношение на твърдението за подадено заявление на 14.11.2017 г. за оттегляне, ответникът сочи, че документ с такъв номер и съдържание не е наличен в "ОДМВР" – София, не е достигнал до министъра на вътрешните работи и съответно не е част от административната преписка. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. Ответникът се представлява от гл. юрк. В. Табакова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното:

На 10.11.2017 г. Б. Пунев - началник сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" в ОДМВР- София, е подал чрез директора на ОДМВР – София до министъра на вътрешните работи Заявление № 517 р-16999, с което моли, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, служебното му правоотношение да бъде прекратено по собствено желание, считано от 11.12.2017 г. Директорът на ОДМВР – София е запознат със заявлението на 10.11.2017 г., видно от отбелязване върху същото, като няма данни кога заявлението е получено от органа по назначаването.

На 14.11.2017 г. със Заявление рег. № 1204 р-7825 от Б. Пунев до министъра на вътрешните работи, чрез директора на "ОДМВР" София, служителят е отправил искане до органа по назначаването за обезсилване и прекратяване действието на подписаното от него заявление за прекратяване на служебното правоотношение с МВР на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, поради несъответствие между неговото съдържание и окончателната му воля и желание.

На 30.11.2017 г., със Заповед № 8121 К-8485 на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение на гл. инспектор Б. Пунев - началник сектор в отдел ОП в ОДМВР - София, по собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта.

На 7.12.2017 г. със Заявление № 517 р-18447, Б. Пунев е поискал и му е разрешено ползването на платен годишен отпуск за периода 7.12.2017 г. – 8.12.2017 г., като е заявил, че за посочения период ще бъде в Република Гърция.

На 11.12.2017 г. на Б. Пунев е връчена Заповед № 8121 К-8485.

На 11.12.2017 г. на Б. Пунев е издаден болничен лист № Е20176428594 от УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ" ЕАД за периода от 8.12.2017 г. до 31.12.2017 г.

На 12.12.2017 г. болничният лист е регистриран в с № 120400-14072 и представен в сектор "Пътна полиция" от сина на г-н Пунев, видно от докладна записка № 517 р-18774 от 14.12.2017 г. на началника на отдел "Охранителна полиция" - ОДМВР София до директора на "ОДМВР" София.

По делото са представени от жалбоподателя и приети като доказателства:

• Експертно решение № 68 от 8.02.2018 г. на ТЕЛК и потвърждаващото го Експертно решение № 597 от 3.05.2018 г. на НЕЛК – потвърждаващи болничен лист №Е20176428594 и отразената в него временна нетрудоспособност. Решенията са издадени във връзка образувано административно производство по обжалване на болничния лист по инициатива на директора на ОДМВР – София.

• Заявление № 1204 р-7825 от 14.11.2017 г. от Б. Пунев до министъра на вътрешните работи, чрез директора на ОДМВР София.

При така установената фактическа обстановка, тричленният състав на ВАС е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съдът е приел, че, въпреки че представеният от жалбоподателя болничен лист е официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила, в конкретния казус поведението на жалбоподателя, изразено в неуведомяване на административния орган от момента на подаване на заявление № 517 р-16999 от 10.11.2017 г., до момента на връчване заповедта за прекратяване на правоотношението му на 11.12.2017 г. за това, че в този период служителят е в състояние на временна неработоспособност, и изпълняване на служебните му задължения в този времеви интервал, е в противоречие с установения в чл. 4, ал. 3 АПК принцип за законност в административния процес. Не може да се приеме, че административния орган е следвало да установи пречки за връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение още повече, че преди издаване на оспорения акт Пунев е разполагал с документи или е могъл да се снабди с такива от съответното болнично заведение, които да представи на органа и да удостовери състоянието се на временна неработоспособност.

По отношение на твърденията на жалбоподателя, че собственоръчно е изписал върху заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, че се намира в болничен, съдът е приел, че посоченото нечетливо изявление на жалбоподателя не следва да се тълкува изолирано, а съобразно цялостния прочит на доказателствения материал, при което релевантният факт е не какво точно е изписал оспорващия, а дали служителя в момента на това изявление действително се е намирал в отпуск и законосъобразно и добросъвестно ли е упражнил правата си.

По отношение твърдението на оспорващия за оттегляне на заявлението до министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение по собствено желание, чрез подаване на Заявление № 1204 р-7825 от 14.11.2017 г., съдът е приел, че предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса не е доказано по делото от оспорващия това да е сторено преди издаване заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и съответно нейното връчване. Представеното заявление е изготвено и подписано от Б. Пунев и макар в същото да е записан регистрационен номер в ОДМВР- София, няма положен печат на съответната структура на МВР, като същевременно не са представени други доказателства, от които да е видно, че този документ действително е представен в ОДМВР София, и че такова волеизявление на служителя в МВР е достигнало до органа по назначаване.

Съдът е приел, че са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Налице е изрично волеизявление на служителя за прекратяване на служебното му правоотношение по собствено желание от точно определена дата - 11.12.2017 г., с което административният орган изцяло се е съобразил при законосъобразно упражняване на правото му съгласно приложимата материалноправна уредба.

Решението е неправилно.

Доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила са основателни.

В съдебно заседание на 17.01.2019 г. по делото е прието като доказателство Заявление № 1204 р-7825/14.11.2017 г., представено от Б. Пунев с молба от 15.01.2019 г. Така представеното доказателство не е било оспорено от ответника в производството нито в съдебно заседание, където е прието без възражение на присъстващия представител на ответника, нито в касационното производство. В представените писмени бележки ответникът твърди, че документ с такъв номер не е наличен в "ОДМВР" – София, не е част от административната преписка и съответно не е достигнал до министъра на отбраната.

Съдът необосновано е приел, че документът е неавтентичен поради липса на печат на съответната структура на МВР. Представеният от г-н Пунев документ е в оригинал и представлява вторият екземпляр от подаденото до органа заявление. Това е екземплярът, който остава за подателя и няма как да носи печат на органа. На него се нанася единствено регистрационния номер, с който е заведен в съответния регистър.

Неправилно е прието за недоказано, че заявлението е стигнало до органа по назначаване. Съдът, в нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК, не е указал на жалбоподателя, че следва да докаже получаването на втория екземпляр от органа и неправилно е приел това обстоятелство за недоказано, без да даде дължимите указания. Същевременно, за правилното разрешаване на спора съдът е следвало да изясни факта, постъпвало ли е заявление с посочения номер в деловодството на административния орган или на този номер отговаря друг заведен документ.

В нормата на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, посочена като правно основание за издаване на оспорената пред съда заповед, е предвидено, че служебното правоотношение с държавния служител в МВР се прекратява по собствено желание. Служебното правоотношение се прекратява с издаването на заповед на органа по назначаването, съгласно чл. 227 ЗМВР. За материалната законосъобразност на тази заповед е необходимо фактическият състав предвиден в нормата на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР да е осъществен към датата на издаването й. За конкретния случай това означава, че към датата на издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, държавният служител в МВР следва да е имал воля ("собствено желание", според използвания в закона израз) за прекратяване на служебното му правоотношение.

Неправилно първоинстанционният съд е разрешил правния спор като не е изяснил въпроса дали е налице валидно оттегляне на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение. По този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдебното решение следва да бъде отменено и върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Тъй като съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав, с оглед на чл. 226, ал. 3 АПК, по искането за разноски на страните ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав