Решение № 20 от 25.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 762/2010 г.

Решение № 20 от 25.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 762/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Е. Ц. срещу въззивна присъда № 225/04.11.2010 г. на Пловдивски апелативен съд /АС/, по в.н.о.х.д. 258/2010 г. С визирания съдебен акт е отменена първоинстанционната присъда на Окръжен съд /ОС/-Стара Загора, с която Е. К. Ц. е признат за невиновен в извършено на 24 срещу 25 януари 1997 г., в [населено място] умишлено убийство на П. А. В. и оправдан на на основание чл. 304 от НПК по повдигнатото му обвинение по чл. 115 от НК, като е ангажирана неговата наказателна и гражданска отговорност. На подсъдимото лице е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и същото е осъдено да заплати сумите от по 30 000 /тридесет хиляди/ лева - обезщетение за причинените с посегателството неимуществени вреди на наследниците на починалия В. /З. В., С. В. и А. В./, и 1000 /хиляда/ лева в полза на съпругата на пострадалия, представляваща имуществена обезвреда. Депозираната жалба обективира израз на недоволство от постановения съдебен акт, поради дерогиране на "материалния и процесуален закон", без да се визират конкретни форми на проявление на предвидените в чл. 348 от НПК касационни основания и да се предлагат обосноваващи ги фактически и юридически аргументи. Направеното волеизявление, словно отразява диспозитива на атакуваната въззивна присъда и съдържа бланкетни доводи за неизпълнение на правните предписания на чл. 14, 107, ал. 3 и 303 от НПК от контролирания съд. Релевираните декларативни оплаквания са съпроводени с алтернативни претенции за упражняване на лимитираните в чл. 354, ал. 1, т. т. 2 или 4 от НПК правомощия на ВКС. В допълнително представени по делото съображения от защитата на Е. Ц. подробно и обстойно се мотивират допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на осъдителен съдебен акт, базиращ се на предположения относно основния факт, включен в предмета на доказване - "стрелял ли е подсъдимият Ц. по пострадалото лице и с какво оръжие". Поставя се акцент на игнорирането и извращаването на приобщения доказателствен материал, изразяващо се в неправилна трактовка на свидетелските показания на Д. А. А., Т. Ж. Л. и И. Г. И., и в незачитане на компетентните мнения, обективирани в заключенията на вещите лица, изготвили физико-химическата и съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 263/2007 г. Обръща се особено внимание на наличните противоречия в гласните доказателствени средства, необсъдени по изискуемия се ред и на съществуващите сериозни непълноти в изводите на съда по прилагането на материалния закон, тангиращи с липса на мотиви. В съдебно заседание на 18.01.2011 г. подсъдимият Е. Ц. се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа касационната жалба и допълнението към нея, и моли за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски АС. В настоящото производство частните обвинители и граждански ищци З. В., С. В. и А. В., редовно уведомени не участват лично и с договорен повереник, и не вземат становище по възраженията в подадената от подсъдимото лице жалба. Прокурорът при ВКП пледира за приложение на разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 от НПК, като аргументира своята позиция с проявена в атакувания съдебен акт безкритичност при възприемане на показанията на разпитаните свидетели досежно това дали инкриминираният фатален изстрел е възпроизведен с притежавания от подсъдимия Ц. пистолет; с констатации за повърхностна оценка на относимите към визираните обстоятелства експертизи; и с пренебрегване от контролираната инстанция на задължителните изисквания на чл. 305, ал. 3 от НПК. Касационната жалба на подсъдимото лице е ОСНОВАТЕЛНА. При реализираната инстанционна проверка настоящият състав установи релевираните от защитата на Е. Ц. процесуални пороци в доказателствената дейност на АС - Пловдив, предпоставили неправилно прилагане на материалния закон. В постановената осъдителна присъда фактологията по главния доказателствен факт, лимитиран от процесуалната норма на чл. 102 от НПК - извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство се базира на произволна интерпретация на инкорпорираните гласни доказателствени източници и на изслушаните по делото експертни заключения, и е изградена при налична непълнота в доказателствата, преодоляна с логика, предположения и хипотетични разсъждения. Фактическите положения, очертаващи механизма на деянието, използваното средство и съпричастността на подсъдимия Ц. са изведени след схематично и некоректно обсъждане на отделни фрагменти от текстовото съдържание на свидетелските показания на Т. Л., Д. А. и И. Г. И., изолирано оценени в контекста на останалата доказателствена съвкупност, и при пренебрегване на съществуващите сериозни несъответствия по отношение на времето на възпроизвеждане на фаталния изстрел, местоположението на участващите в конфликта лица и осъществените от тях телодвижения. Видно от заявеното от Т. Л., пред контролирания съд, в открито заседание на 16.09.2010 г., след произведения първоначален изстрел от "заподозрения крадец" - Е. Ц. със законно притежавания от него пистолет-марка "М. ", калибър 9/18 и подаденият от свидетеля сигнал за помощ, П. В. излязъл от входа на блок 25, в жк "И. ", [населено място], хванал лицето и го съборил на земята. Описаните действия били последвани от нападение и боричкане между Л. и притеклия се на помощ И. Г. И., който в тъмното не могъл да разпознае своя съсед, като разпитаният е категоричен, че не е участвал в "схватката" между подсъдимия и пострадалия, и демонстрира липса на спомен за други чути от него изстрели в инкриминираната нощ. Изключително непоследователни, вътрешно противоречиви и неясни в коментираната насока са и твърденията на свидетеля-очевидец Д. А.. Пресъздавайки своите слухови и зрителни възприятия за случилото се на 24 срещу 25 януари 1997 г. той разказва за нанесен на Ц. побой от П. В.; маркира съпричастност на Т. Л. при физическото стълкновение, преди "борбата по двойки" между подсъдимия и пострадалия, и свидетелите Л. и И.; изразява колебание досежно положението на участващите в сблъсъка Е. Ц. и В. /прави или паднали/; говори за последваща стрелба /два или три изстрела/; и допълва, че към момента на "смъртоносния удар, не е видял подсъдимото лице да държи оръжие. " Изискуемата се степен на доказателствен интензитет за очертаните и включени в предмета на доказване обстоятелства не е постигната и с депозираните от свидетеля И. Г. И. изявления пред апелативната инстанция, превратно тълкувани и ценени като подкрепящи повдигнатото срещу подсъдимия Ц. обвинение. Същите се свеждат до възпроизвеждане на спомени за видяна след изстрела "купчина от хора" на земята /П. В., Е. Ц., Т. Л./, в близост до която се намирал Д. А., и за неговата намеса в конфликта, изразяваща се в разтърваването на боричкащите се лица, "издърпвайки последователно Т. и Е. ", при което забелязва ранения В., като уточнява, "...аз хванах Т. след гърмежа, друг гърмеж не съм чувал". Действително свидетелят сочи и на реплики, вероятно произнесени от Д. А. непосредствено след това -"Какво направи, ти го уби ", достоверността на които не е проверена при разпита на А., като не е изследван и техният адресат. Въззивният съд не е извършил дължимия се анализ на коментираните гласни доказателствени средства, като е пренебрегнал и останалата доказателствена маса, правнозначима за инкриминираното престъпление и неговия автор - обясненията на подсъдимия и показанията на И. М. И., Р. И., М. З., С. С./свидетели на отделни епизоди от случилото се на 24/25.01.1997 г./ Съдържимите се в цитираните доказателствени източници фактически данни, обективно съпоставени и корелативно обсъдени с целия доказателствен материал не обосновават приетата от АС-Пловдив фактическа обстановка, сочеща на "продължила между Е. Ц. и П. В. борба", докато Т. Л. и И. Г. И., боричкайки се идентифицирали, при която подсъдимият произвел фаталния /трети/ изстрел срещу намиращия се на земята пострадал /легнал по гръб и с лице към него/, довел до настъпването на смъртта. Констатациите за проявена избирателност и тенденциозност при доказателствената интерпретация на свидетелските показания; за изопачаване на инкорпорираните чрез тях факти; и за повърхностната им, и едностранчива оценка, индицират на неизпълнение на предписаните от разпоредбите на чл. чл. 13, 14, 107, ал. 3 и 305, ал. 3 от НПК императивни изисквания, съставляващо съществено процесуално нарушение, поради ограничаване възможностите на подсъдимия за защита, и накърняване на неговото право на справедлив процес по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ. При осъществената от контролираната инстанция доказателствена дейност са игнорирани и приобщените по делото физико-химическа и съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 263/2007 г. Според изготвеното от вещото лице Н. Ж. експертно заключение около входното отверстие на представената за изследване блуза на пострадалия П. В., не са открити недоизгорели барутни частици. Последното е предпоставило категоричното мнение на експерта, поддържано и в съдебната фаза на наказателното производство, че изстрелът е произведен от разстояние по-голямо от един метър, което не кореспондира с описания в атакуваната присъда начин на извършване на престъпното посегателство. И. становище не се разколебава от волеизявленията на вещото лице в съдебно заседание на 04.11.2010 г., за необходимост от обсъждане на други въпроси при варианта- "произвеждане на изстрел от близко разстояние, при схватка между стрелящия и пострадалия", произволно възприети от съдебния състав като възможност за корекция на формираните изводи. Това е следвало да бъде установено и проверено по надлежния ред, чрез допускане и изслушване на допълнителна физико-химическа експертиза, при условията на чл. 153 от НПК, която въз основа на съвкупния доказателствен материал да разисква релевантните хипотези. Убедителното и научно обосновано заключение не се опровергава и от комплексната съдебно-медицинска и балистична експертиза, приемаща че липсата на подобни обективни находки обуславя извода, че дистанцията на изстрела е над 2,5 пъти дължината на цевта /при процесния пистолет "М. " - над 225мм/, и внасяща допълнителни разяснения, че недоизгорели барутни частици могат да се констатират на първата мишена от този тип оръжие до 1 метър. Подобни разсъждения са мотивирали въззивния съд да измисли своеобразна фактическа конструкция, очертаваща недопустимо предположение, че пистолетът е бил притиснат до дрехата на подсъдимия Ц. /неизследвана по делото/ и обясняваща защо дрехите на пострадалото лице не са първа мишена, което обаче подлежи на установяване чрез предвидените доказателствени средства. По своята правна природа експертизата в наказателния процес е способ за доказване и представлява система от сложни, различни по своето естество действия /проучвания и изследвания/, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване и проверка на обстоятелствата по делото чрез даване на основани върху доказателствените материали заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти. Същата обаче не е източник на доказателства и не е предназначена да запълва доказателствената непълнота по делото, чрез предлаганите хипотези, логични съждения и умозаключения, което АС-Пловдив не е съобразил. В тази връзка въззивната инстанция е пренебрегнала и заявеното от вещите лица от комплексната експертиза в съдебно заседание на 12.02.2007 г. пред първостепенния съд и на 01.07.2010 г. пред контролирания съдебен състав, според което "входната рана на пострадалото лице може да се получи и при нараняване с калибър, който има 12 мм и с КОЛТ 43 калибър". Вярно е те уточняват, че при огнестрелно нараняване с 9-милиметров боеприпас е възможно входната рана да е и с по-голям размер, ако при прострелването тялото е било свито, при което положение кожата на корема е била събрана, като в случая отклонението на диаметъра на входната рана може да се дължи на еластичността на кожата, каквито данни обаче няма установени по делото. Очертаните обстоятелства, преценени във взаимовръзка със съществуващите противоречия в свидетелските показания досежно броя на изстрелите, механизма на възпроизвеждане на фаталния за пострадалия В. и разположението на участващите в конфликта в момента, предхождащ смъртоносното нараняване; и при съотнасяне с наличните непълноти в писмените и веществени доказателства / протоколът за оглед на местопроизшествието и албумът към него, намерените при инцидента пистолет и гилзи са изчезнали при изгубването на материалите от досъдебното производство през 1997 г./, създават сериозно съмнение, че използваното на инкриминираната дата "средство на престъплението" е притежаваното от подсъдимия оръжие, снарядено с боеприпас 9/18мм. Несъответни на очертаната и приета за доказана конкретика от факти за инкриминирания акт са и установените от вещите лица- д-р Е. Б. и Г. Т. телесни увреждания на Е. Ц., подробно описани в изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 263/2007 г. Подчертано внимание следва да се обърне на медико-биологичните характеристики на четирите разкъсно-контузни рани на главата-една в дясното слепоочие и три в лявата теменна област /групирани близо една до друга/, които според експертите могат да бъдат причинени от удари с тъпо-ръбести предмети, каквито са някои от детайлите на пистолета /дръжка, пълнител, чукче/. В коментирания аспект произволна е интерпретацията на казаното от вещото лице Б. в съдебно заседание на 01.07.2010 г. пред въззивната инстанция, сочещо че при по-силен от подсъдимия участник във физическото стълкновение не е изключено "травмиращият фактор на получаване на нараняванията по главата да бъдат получени от удар с пистолета, намиращ се в ръката на подсъдимото лице, но с чужда помощ". Последвалият извод за физическо превъзходство на убития П. В., след като по тялото му "не са констатирани други увреждания, освен огнестрелното нараняване" и независимо от неговото местоположение при възпроизвеждане на фаталния изстрел, е предполагаем и не почива на никакви доказателства. По делото няма данни пострадалото лице да е било по-силно от подсъдимия, като липсват и изрични твърдения от участващите и разпитани в наказателното производство лица, ударите върху подсъдимия да са нанасяни по описания начин. Пловдивски апелативен съд не е оценил обективно, всестранно и пълно, поотделно и в корелираща връзка събраните по делото доказателства, и не е преодолял с регламентираните от НПК, способи и средства съществуващите налични противоречия и несъответствия в тях, с което е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, възпрепятствуващи изпълнението на задълженията му за установяване на обективната истина във въззивното производство и за формиране на безпристрастна убеденост въз основа на задълбочен и всеобхватен доказателствен анализ, и довели до ограничаване правата на подсъдимия и неговия защитник, в качеството им на страни в наказателния процес. При очертаната доказателствена съвкупност, недоумение буди приетата от въззивния съд безспорна обезпеченост на обвинителната теза досежно извършването на инкриминираното престъпно деяние и неговото авторство, предпоставила неправилното прилагане на материалния закон. Налице е и претендираната в жалбата словна пестеливост на изложените съображения в обстоятелствената част на присъдата по приложимото материално право, тангираща с липса на мотиви. Изводите на съда се изчерпват с декларация за обективната и субективна престъпна съставомерност на инкриминирания акт по чл. 115 от НК, последвана от лаконичен и непълен коментар на института на неизбежната отбрана, но не съдържат обсъждане на относими към казуса норми от общата и особената част на НК /чл. 15 и чл. 122, ал. 2 от НК /. Интерпретираните пропуски и недостатъци в процесуалните действия на въззивния съд и в работата му по правоприлагане на материалния закон се субсумират от касационните основания, визирани в чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК и обуславят упражняване правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК. По изложените съображения, касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност, и с оглед предоставените й процесуални възможности в настоящото производство, следва да отмени атакувания съдебен акт на Пловдивски АС, с който е отменена изцяло оправдателна присъда № 114 от 30.09.2008 г. на ОС-Стара Загора, по н.о.х.д. № 1208/2006 г. и ангажирана наказателната и гражданска отговорност на подсъдимото лице по чл. 115 от НК, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При последното коментираните въпроси в съобразителната част на съдебното решение по фактите и приложимото право следва да намерят аргументиран отговор по предвидения процесуален ред, чрез регламентираните нормативни способи и средства, и в очертаната от закона надлежна форма. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение