Решение № 3513 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9434/2014 г.

Решение № 3513 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9434/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), образувано по жалба на Иванка Михова Стоилова, Иван Михов Колев и Кольо Михов Колев всички от гр. Стара Загора, подадена срещу решение № 814 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-55 "Велико Търново-Гурково" от км 11+170 до км 31+561,10 - реконструкция, окончателно преоткосиране и укрепване" на територията на област Велико Търново, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от Закона за държавната собственост (ЗДС) и § 1 ДР на ЗДС и обн. ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г. Жалбоподателите релевират доводи за неправилност на решението поради което искат същото да бъде изменено в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждения имот № 137022, находящ се в землището на село Райковци, общ. Велико Търново, описан под № 37 в Приложение - Списък на имотите - частна собственост собственост на на наследниците на Михо Колев Георгиев, както и в частта относно описаната площ подлежаща на отчуждаване. В жалбите са изложени твърдения, че определения размер на обезщетението не е равностоен по смисъла на закона и не е съобразен със свободно действащите пазарни цени и е крайно несправедлив. Твърди се, още, че площта на имота не е определена правилно, тъй като самото завземане на имота и строителството на пътя е извършено преди пет години. Установили са, при огледа на място на имота си, че всъщност заетата площ е по-голяма и върху нея са извършени ремонтно -строителни работи, а не както е отразено в оспореното решение. извършената оценка е за частта от имота с площ 0,094 дка, вместо цялата площ на имота от 1,444 дка. Претендира се присъждане на направени по делото разноски. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си по делото поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждените навес и други чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, е обективна и е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение, което е определено в съответствие с предназначението на имота - урбанизирана територия. Върховният административен съд, трето отделение намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 от АПК относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административно-производствените правила за издаването на акта, материално-правната законосъобразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, определено в чл. 34б от ЗДС - посочени са държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и собствениците им. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г. Предвид изложеното процесното решение е издадено в изискуемата се форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. Административния орган е определил обезщетението по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски имоти, поради липсата на извършени сделки с имоти за този район. С оспореното Решение № 814 на Министерски съвет на Република България от 21.12.2013 г. е отчуждена част от имот № 137022, с площ от 0.094 кв. м., който имот представлява нива втора категория съгласно решение № 34Й от 01.02.1996 г. на Общинска служба земеделие гр. Велико Търново, като е определен и размера на паричното обезщетение 96 лв. По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно- техническа и оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имота с площ 0.094 кв. м. съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Вещото лице е изготвило експертна оценка съгласно която процесния имот № 137022 се намира източно от Път II-55 между махалите Мишеморков хан и Лагерите. Установено е, че върху част от него е реализиран второкласен път от републиканската пътна мрежа, а останалата част представлява земеделска земя - изоставена нива. Техническата експертиза установява, че от процесния имот са отчуждавани части на два пъти: С Решение 285 от 23.04.2009 г. обнародвано в ДВ. бр. 35 от 12.05.2009 г. когато са отчуждени 0.777 дка и с процесното решение предмет на обжалване в настоящото производство № 814 от 21.12.2013 г., обнародвано в ДВ. бр. 2/7.01.2014 г., когато са отчуждени още 0.094 дка. Вещото лице изяснява, че няма достатъчен брой сделки вписани в службата по вписвания, които да послужат като пазарни аналози по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС поради което и обезщетението следва да бъде определено по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ и административния орган е изчислил правлино размера на обезщетение за отчуждаваната част от имота. Експертното заключение не са оспорено от страните и е прието от съда, като обективно и безпристрастно дадено. Съдът намира, че жалбата е неоснователна. Оценката на административния орган е изпълнена съобразно изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и обезщетението е правилно определено. В този смисъл е и заключението на изслушаната по делото съдебно - оценителна експертиза, която е обективно и безпристрастно дадена. Твърденията на жалбоподателите, че по същество в обжалваното решение са посочени като отчуждени по-малко кв. м. от действително завзетите на място не бе доказано. Видно от експертизата от процесния имот по-етапно са извършени две отчуждавания, които са посочени и на скицата на вещото лице приложена към експертизата с лилав цвят е отбелязано извършването на отчуждаването на площ от 0.777 дка с РМС 285/2009 г. и със зелен цвят е посочена частта от 0.094 кв. м. предмет на отчуждаване на обжалваното РМС 814/2013 г. В тази връзка следва да се отбележи, че възраженията на жалбоподателите с размера на отчуждаваната част отразената в решението не може да се разглеждат, тъй като подадената жалба е относима само към отчуждаването извършено с РМС № 814 от 21.12.2013 г. С оглед гореизложените съображения решението на МС в обжалваната му част е законосъобразно, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на делото претендираните от жалбоподателя разноски не следва да се присъждат. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,