Решение № 14253 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5965/2010 г.

Решение № 14253 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5965/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Петко Йонов Никитов срещу решението от 23.03.2010 г. по адм. д. № 817/2009 г. на Административен съд Монтана, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът ОД на МВР Монтана не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид наведените доводи и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, е отхвърлен предявения иск от Петко Йонов Никитов от гр. Монтана срещу ОД на МВР Монтана на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ в размер на сумата 250 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар по АНД № 40345/2009 г. на Районен съд Монтана, с влязлото в сила решението по което е отменено като незаконосъобразно НП № 3234/02.07.2009 г. на Началника на РПУ Монтана, с което на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на сумата 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. При изяснена фактическа обстановка и спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното определение № 1634 от 09.02.2010 г. по адм. д. № 1287/2010 г. на Върховния административен съд, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Неприсъждането на разноски за проведени съдебни производства за отмяна на наложено административно наказание не попада между актовете, действията или бездействията на административни органи и длъжностни лица по смисъла на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обстоятелството, че в производствата по ЗАНН е налице специален ред, изключващ възможността за претендиране на разноски, тъй като в тази част е приложим процесуалния ред в НПК /арг. от чл. 84 от ЗАНН / не предоставя априори възможност да се претендира присъждане на обезщетение по реда на глава единадесета от АПК. Дейността по налагане на административно наказание не е административна дейност, каквото е императивното изискване на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Защита по този ред не може да бъде търсена, още повече да се претендира присъждане на обезщетение за вреди, които не са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, което няма характеристиките на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Доколкото заплатеният адвокатски хонорар представлява накърняване имуществената сфера на ищеца, и от там може да бъде изведен като вреда, то той не е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а произтича от договора за правна помощ и съдействие, който се сключва от равнопоставени страни по тяхно взаимно съгласие. Въпреки дадените указания, ищецът не е установил наличието на кумулативно предвидените предпоставки за реализиране на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По тези съображения правилно претенцията му е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение