Решение № 562 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1509/2012 г.

Решение № 562 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1509/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков На основание чл. 423, ал. 1 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият И. Р. М. /И. Р. М./ депозирано чрез защитника му - адв. И. Ц. от П., за отмяна по реда на възобновяването, на присъда № 85 от 23.07.2008 г. постановена по НОХД № 2028/2007 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в неучастие на осъденото лице в проведеното наказателно производство. Претендира се отмяната на постановената присъда по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, съдебния акт чиято отмяна се иска по реда на възобновяването, не е проверен по касационен ред, а искането е постъпило във ВКС на РБ в законоустановения в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК срок. Следва да се приеме за основателно становището на представителя на ВКП, че осъденият М. е узнал за постановената и влязла в сила първоинстанционна присъда, когато е бил задържан с ЕЗА в Кралство Испания на датата 19.05.2012 г., тъй като по делото липсват данни на базата на които, по категоричен начин да може да бъде сторен извод в различна насока. Разгледано по същество, искането е и основателно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 85 от 27.03.2008 г. постановена по НОХД № 2028/2007 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, осъденият И. Р. М. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от три месеца, при първоначален "общ" режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът постановил, осъденият да изтърпи и наложено му с присъда по НОХД № 594/96 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца, при първоначален "общ" режим на изтърпяване. Видно от материалите по делото, както съдебното производство по НОХД № 2028/2006 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, така на практика и досъдебното такова, са протекли в отсъствие на осъденото лице, като е било прието, че същото пребивава извън територията на РБългария. Наказателното производство срещу осъдения е започнало, когато на 5.03.2001 г., е било образувано дознание № 1333/2001 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен. Производството по същото е било спирано три пъти и възобновено с постановление на наблюдаващия прокурор на 26.02.2007 г., като единственото процесуално-следствено действие проведено с участието на осъденото лице е разпит на М. като уличено лице на датата 29.03.2001 г., по дознание № 999/01 г. по описа на РП - гр. Плевен /л. 17 от досъдебното производство/. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК в редакцията изменена с ДВ, бр. 93/2011 г., искане за възобновяване поради неучастие на осъденото лице следва да бъде уважено, освен ако осъдения след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, осъденият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В настоящият случай, липсва присъствено привличане на осъденият М. като обвиняем /л. 87, 88 от досъдебното производство/ и не е налице хипотезата на изр. 2-ро на чл. 423 от НПК, като основания да се откаже възобновяване поради укриване извън страната. Поради това ВКС намира, че искането на осъденото лице следва да бъде уважено заради задочното му осъждане и осъдителната присъда бъде отменена, като бъде възобновено наказателното производство от фазата на досъдебното производство, съгласно разпоредбата на чл. 425, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК. На основание чл. 423, ал. 4 от НПК, ВКС се занима с мярката за неотклонение на осъдения И. М., която с оглед данните по делото, пребиваването на лицето извън страната и реалната опасност същия да се укрие, следва да бъде най - тежката по вид, а именно - "задържане под стража". По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на задочно осъдения И. Р. М. /И. Р. М./ депозирано чрез защитника му - адв. И. Ц. от П., за отмяна по реда на възобновяването, на присъда № 85 от 23.07.2008 г. постановена по НОХД № 2028/2007 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, се явява основателно, поради и което същото следва да бъде уважено, като бъде отменен постановения съдебния акт, а делото бъде върнато за ново разглеждане на Районна прокуратура - гр. Плевен от стадия на привличането на обвиняем /чл. 219 и сл. от НПК/. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и чл. 423, ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение