Решение № 3285 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10365/2014 г.

Решение № 3285 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10365/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. С решение № 73/15.05.2014 г. по адм. дело № 62/2014 г. Административен съд - Смолян е оставил без уважение жалбата на Валентин Красимиров Чаушев, от с. Река, област Смолян срещу експертно решение № 0396 от заседание № 064 от 04.10.2013 г. на Националната експертна лекарска комисия. Решението е обжалвано с касационна жалба от Валентин Красимиров Чаушев, от с. Река, област Смолян като се навеждат доводи за неправилност. Касаторът посочва, че заболяването му посочено в експертното решение датира не от 25.08.2009 г., а от преди това и поради него не е отбивал редовна военна служба. Ответникът по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че от представените пред настоящата инстанция медицински документи се установява, че заболяването датира отпреди 25.08.2009 г. Отбелязва, че от данните по медико-експертното досие (МЕД) на Валентин Красимиров Чаушев е видно, че при оспорването по административен ред на експертното решение на ТЕЛК, вкл. относно началната дата на инвалидизиране, от лицето е посочено, че разполага с медицинска документация от 1992 г. до 2010 г. Като не е изследвал тези доказателства съдът не е спазил задълженията си по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 и чл. 171, ал. 4 АПК. Констатираното нарушение съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото са ограничени възможностите на оспорващия за защита. Оспореният съдебен акт е необоснован, тъй като в медицинските документи, приложени към МЕД на лицето се съдържа информация за дата на инвалидизиране по-ранна от приетата в експертното решение (виж епикризи от 07.06.2011 г. и от 15.06.2013 г.), в които е посочено, че от 1991 г. е установена епилепсия. С оглед изложеното, решение № 73/15.05.2014 г. по адм. дело № 62/2014 г. на Административен съд - Смолян следва да се отмени и вместо него се постанови отмяна на ЕР на НЕЛК № 0396/04.10.2013 г. в оспорената част относно датата на инвалидизиране. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. По делото е установено, че с експертно решение № 1311 (зас. № 116) от 24.06.2013 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" - гр. Смолян на Валентин Красимиров Чаушев е определена в процедура по преосвидетелстване след преглед трайно намалена работоспособност (ТНР) - 54 % с дата на инвалидност - 25.08.2009 г. Водещата диагноза е разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък, а като общи заболявания са посочени органична личностова промяна при епилепсия и епилепсия - редки припадъци. Във връзка със спорния по делото въпрос органът по медицинската експертиза е изложил следните мотиви: "ДИ установена 25.08.2009 г. ". При издаването на това експертно решение е съобразено експертно решение № 1545 (зас. № 092) от 27.05.2013 г. на специализирана ТЕЛК "Психиатрична" при МБАЛ Пловдив АД гр. Пловдив, в което са изложени констатации, че органично мозъчните личностови промени, съпътстващи епилептичното страдание датират от юношеска възраст. В медицинското експертно досие на лицето е налично и първото експертно решение по освидетелстване № 0022 (зас. № 002) от 05.01.2012 г. на ТЕЛК при МБАЛ Пловдив АД специализиран състав, с което е приета като водеща диагноза - "органично разстройство на личността", а като общи заболявания - "ЕПИ характерова промяна и епилепсия редки големи ЕПИ припадъци". Датата на инвалидността е определена със следните мотиви: "За ДИ - ТЕЛК Смолян определя 25.08.2009 г. - датата на епикризата от НО Смолян". Специализираната ТЕЛК е възприела изводите от ЕР № 1677 (зас. № 155) от 16.09.2011 г. на ТЕЛК при МБАЛ"Д-р Братан Шукеров" - Смолян, с което като водеща диагноза е посочено: "Генерализирана идиопатична епилепсия и епилептични синдроми" при общи заболявания "епилепсия - редки големи епиприпадъци и личностова промяна". Досежно датата на инвалидизиране органът по медицинската експертиза на работоспособността е посочил "ДИ се приема 25.08.2009 г. - датата на епикризата на НО - Смолян". Във визираната епикриза е посочена като окончателна диагноза "епилепсия - първично генерализирани тонично-клонични пристъпи". В анамнезата снета по данни на пациента не е изследвано възникването на заболяването и неговото протичане през годините. В анамнезата на протокол изх. № 641/16.06.2011 г. на медицинска комисия за насочване към ТЕЛК за група инвалидност е посочено, че се касае за болен с доказано заболяване епилепсия - първично генерализирани тонично - клонични пристъпи, дебютирало през 1991 г. Данни в тази насока се съдържат в епикриза на неврологично отделение на Многопрофилна болница за активно лечение "Д-р Братан Шукеров" АД, гр. Смолян от 07.06.2011 г.; етапна епикриза от 20.12.2011 г. на ЕТ "Д-р Божана Кожухарова - АСМП по Психиатрия - ИП" - Божана Кожухарова, гр. Смолян; психологично изследване от Кабинет по медицинска психология от 30.12.2011 г.; психологично изследване от Кабинет по медицинска психология от 20.05.2013 г.; етапна епикриза на АСМП по психиатрия от 16.05.2013 г. Част от представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, касаят периода преди 2009 г., но същите не могат да бъдат ценени от касационния съд като несвоевременно представени по делото - липса на връзка с касационните основания. Отчитайки съдържанието на експертното решение на Националната експертна лекарска комисия обаче е видно, че същите са били на нейното внимание вероятно по време на медицинския преглед на освидетелстваното лице на 04.10.2013 г. Не е ясно обаче защо същите не са приобщени към медицинското досие. Всички тези въпроси е следвало да бъдат изяснени от административния съд, но той е приключил производството в едно съдебно заседание без да ги изследва и да изпълни своите задължения по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 и чл. 171, ал. 4 АПК. В анамнезата на ЕР на НЕЛК е прието, че заболяването "Епилепсия - първично генерализирани тонично - клонични пристъпи" датира при Валентин Красимиров Чаушев от 1991 г. Посочва се, че е имал припадъци от 14 годишна възраст. Бил е освободен от военна служба. Завършил е VII клас и е посещавал оздравително училище. През 2011 г. е хоспитализиран в Н. О., поради зачестили припадъци с придружаващо заболяване. В рамките на цялостната фактология по спора Националната експертна лекарска комисия е изложила следните мотиви досежно датата на инвалидизиране: "НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК по дата на инвалидизиране", а мотивите на ТЕЛК по този въпрос както беше посочено по-горе са: " ДИ установена 25.08.2009 г. ". Така наличната лаконичност във връзка с определяне датата на инвалидизиране Върховният административен съд определя като липса на конкретни фактически и правни основания при издаване на оспорения индивидуален административен акт, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и обуславя незаконосъобразност на експертното решение в атакуваната му част. Изводите на административния съд, че освидетелстваното лице не се е явило на прегледа пред НЕЛК не съответстват на доказателствата по делото. Видно от съдържанието на експертното решение на НЕЛК е, че преглед на лицето е бил извършен на 04.10.2013 г. Не са верни и констатациите, че липсват доказателства относно установяване на заболяването за друга по-ранна дата. В диспозитива на своето решение административният съд е използвал непрецизния израз "оставя без уважение жалбата". Правомощията на съда при постановяване на съдебното решение са да обяви нищожност на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването - чл. 172, ал. 2 АПК. Няма нормативно разписано правомощие да остави без уважение жалбата. Използвания израз настоящият състав приравнява на правомощието отхвърляне на оспорването. Освен визирана непрецизност, административният съд се е произнесъл плюс петитум. Предмет на спора е експертното решение на НЕЛК, но единствено в частта му досежно определената дата на инвалидизиране. В останалата му част акта не е атакуван от жалбоподателя. При така дефинирания правен спор Административен съд Смолян не е имал правомощието да се произнася по законосъобразността на целия индивидуален административен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение