Решение № 9199 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15238/2013 г.

Решение № 9199 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15238/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Румяна Стоянова Никодимова с адрес: гр. София, ул. "Козяк" № 21, вх. В, ет. 4, ап. 41 /съдебен адрес: гр. София, ул. "Яков Крайков" № 8-10, ет. 1, ап. 4/, подадена чрез процесуалния й представител адв. Даньовска, против решение № 5758 от 5.09.2013 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 13860/2012 г., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт /РА/ № 2001103785/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 2146/31.08.2012 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че са незаконосъобразни изводите на съда, че задълженията за 2004 г. не са погасени по давност, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на РА след изтичане на законово определения срок и връчването на РД също след изтичането определения в кодекса 3-дневен срок, че не е налице начално салдо към 1.01.04 г. в размер на 40 000 лв. Твърди се също така, че автомобил AUDI A6 е закупен за 10 000 лв., както и че изплатеното застрахователно обезщетение във връзка с кражбата на същия автомобил не е съобразено като налични парични средства. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Калоферова. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2001103785/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 2146/31.08.2012 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП. С него на ревизираното лице във връзка с констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа за облагане с данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 45 531. 22 лв., представляваща недостиг на средства за извършени разходи. Определено е допълнително данъчно задължение в размер на 13 106.79 лв. и лихва 10 353.06 лв. За 2006 г. е определено допълнително дължим данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 75.73 лв. и лихва 40.40 лв., а за 2008 г. допълнително дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 15.30 лв. и лихва 3.71 лв. За 2006 г. и 2008 г. не е установен недостиг на парични средства при изготвения баланс на приходи и разходи, а дължим и невнесен в срок данък върху доходи, чието получаване е безспорно. Съдът е потвърдил РА в обжалваните части. Според настоящата касационна инстанция основателен е доводът на жалбоподателя за това, че публичните вземания за 2004 г., установени с РА, са погасени по давност. Правилно е приел съдът, че 5-годишната погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК, действащ от 1.01.2006 г., по отношение на публичните вземания за 2004 г. и дължими през 2005 г., е започнала да тече от 1.01.2006 г. Срокът на погасителната давност и началният момент, от който тече, установени в ДОПК, не се различават от тези по отменения ДПК. Ревизионното производство е възложено със ЗВР № 1002062/9.03.2010 г. Съгласно чл. чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4 ДОПК от започването на ревизията на 9.03.2010 г. давността е спряла до издаване на първоначалния РА № 2001004955/20.09.2010 г. и по време на обжалването му по административен ред до постановяване на решение № 341/25.02.2011 г., с което РА е отменен и преписката е върната на компетентния орган по приходите за издаване на нов РА по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК. Правилно е приел административният съд, че след отмяната на първоначалния РА по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК не се възлага нова, различна от първата ревизия, а се възстановява висящността на ревизионното производство. Това се потвърждава от разпоредбата на чл. 156, ал. 6 ДОПК, в която изрично е записано, че в случаите по ал. 4 производството по издаване на новия РА започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяната на първоначалния акт. Не е налице обаче основанието по чл. 172, ал. 2 ДОПК за прекъсване на давността. Според посочената норма давността се прекъсва с издаване на акт за установяване на публичното вземане, но ако актът бъде отменен, давността не се смята прекъсната. В случая първоначално издаденият РА е отменен след обжалването му по административен ред. След спирането на давностния срок от започването на ревизионното производство до отмяната на първоначалния ревизионния акт по административен ред с решение № 341/25.02.2011 г. погасителната давност продължава да тече и срокът се прибавя към изтеклата от 1.01.06 г. до 9.03.2010 г., когато е възложена ревизията, давност /4 години и два месеца/. Само при прекъсването на давността от прекъсването започва да тече нова давност. До издаването на повторния РА на 31.05.2012 г., който е бил предмет на обжалване в първоинстанционното производство, е изтекла още една година и три месеца. Следователно, към датата на издаването на втория РА, който е предмет на съдебен контрол, 5-годишната погасителна давност е изтекла. Неоснователни са останалите доводи на касатора за незаконосъобразност на решението. Правилно е прието то съда, че сроковете за изготвяне на РА и за връчване на РД по ДОПК са инструктивни и неспазването им не представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяната на РА. Правилно е прието, че жалбоподателката не е доказала възможността на родителите си да разполагат към датите на откриване на наследството с посочената сума от 40 000 лв. Освен това, е установено закупуване на жилище и на автомобил до 31.12.2003 г. Не е представен договор за закупуването на автомобил AUDI A6 през 2004 г. и жалбоподателката не е доказала твърдението си, че го е придобила на цена от 10 000 лв. При това положение законосъобразно разходът за закупуването му е определен според застрахователната стойност, за която са налице доказателства. Застрахователното обезщетение е изтеглено от Банка Пиреос на 11.01.2007 г., поради което законосъобразно е включено в баланса за 2007 г. Независимо от изложеното във връзка с прилагането на реда за определяне на основата по чл. 122, ал. 2 ДОПК и по-конкретно - т. 7 при липсата на доказателства за придобивната цена на автомобила и при наличие на данни за укрити приходи и установено несъответствие на декларираните и получени приходи на финансовото състояние за 2004 г. /чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК/, погасяването на установените с РА публични вземания за 2004 г. поради изтекла погасителна давност е основание за незаконосъобразност на РА и налага неговата отмяна. Давността е един от способите /начините/ за погасяване на публичните вземания /чл. 138, т. 3 ДПК отм.; чл. 168, т. 3 ДОПК/. Институтът на давността с цел укрепване на правната стабилност и сигурност създава възможност да не бъде получено определено вземане, макар то да е дължимо по принцип. По отношение на определените допълнително с РА данъчни задължения за 2006 г. и 2008 г. конкретни доводи за незаконосъобразност на решението, с което е потвърден РА, не се излагат в жалбата до първоинстанционния съд и в касационната жалба. Недължимост на същите не се установява от събраните доказателства, вкл. и от заключението на вещото лице по назначената ССЕ. При този изход на спора на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за двете съдебни производства, определени съобразно уважената част от жалбата. Не са налице основания за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото то съответства на минималния размер по Наредба № 1/2004 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,