Решение № 3687 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7273/2017 г.

Решение № 3687 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7273/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта И. З., против решение № 459 от 29.05.2017 г., постановено по адм. д. № 609/2016 г. от Административен съд С.-област. С него е отменен мълчаливия отказ на касатора в настоящото производство да се произнесе по искането на ЕТ "П. Д.-Е." за издаване на изричен акт по реда на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за наложена на търговеца редукция в размер на 28 000 лв. и преписката е върната на административния орган за произнасяне, в едномесечен срок от влизане в сила на решението, съобразно дадените в мотивите му указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се съдържа оплакване за недопустимост на решението. Освен това се релевират и допуснати нарушения представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване се твърди, че жалбата е била подадена много след изтичането на срока, предвиден в чл. 149, ал. 2 АПК, поради което съдът се е произнесъл по недопустима жалба, поради което решението му следва да бъде обезсилено. На следващо място се твърди, че институтът на мълчаливия отказ бил неприложим по искане за издаване на изрична заповед. По изложените съображения касаторът моли съда, да обезсили съдебното решение и алтернативно да го отмени като неправилно и необосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на договореното и евентуално претендирано адвокатско възнаграждение. Ответната страна по касация, чрез адвокат А. Г.-пълномощник на "ЕТ "П. Д.-Е.", е изпратила писмен отговор на подадената касационна жалба, в който се съдържа становище за неоснователността й. По изложените съображения в него моли, съдебното решение като правилно да се остави в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът правилно е установил фактите по спора, както относно допустимостта на жалбата, а така също и по съществото на спора. Според прокурора разпоредбата на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. задължава изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе със заповед за отхвърляне или одобрение на заявлението за подпомагане. Непроизнасянето му в срок представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК, който може да се оспори пред съда. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Административният съд С.-област е бил сезиран с жалба на ЕТ "П. Д.-Е.", гр. Е., против мълчаливия отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе с изричен акт по реда на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана в изложението само "Наредба № 29", за наложена на търговеца редукция в размер на 28 000 лв. Наложената редукция е била съобщена на едноличния търговец с уведомително писмо за одобрение № 1370/3/312, издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 01-65-00/531 от 12.01.2016 г. Съдът е приел подадената жалба за процесуално допустима, поради което я е разгледал по същество, като я е преценил за основателна. Поради това е отменил мълчаливия отказ на изпълнителния директор да се произнесе с изрична заповед, според изискването на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 29 по искането на едноличния търговец и е върнал преписката на административния орган за произнасяне в срок от един месец, считано от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на указанията дадени в мотивите му. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че между ДФЗ, "Сдружение местна инициативна група Етрополски балкан" - сдружение с нестопанска цел и ЕТ "П. Д. - Е." е бил сключен договор № 39/3/3121524 от 29.04.2015 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Одобрената финансова помощ по договора представляваща 70 % от одобрените за финансиране разходи е в размер на 185 531,23 лв. ЕТ "П. Д.- Е." е подала заявка за плащане № 39/3/3121525 от 28.08.2015 г. за одобрената сума. С уведомителното писмо за одобрение № 1370/3/312 от 12.01.2016 г. заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е уведомил едноличния търговец, че на заявената сума в размер на 185 531,23 лв. е направена редукция в размер на 28 000 лв., поради което оторизираната и изплатена сума е в размер на 157 531, 23 лв., с дата на плащането й - 21.12.2015 г. Едноличният търговец с писмо до Министерството на земеделието, храните и горите и до изпълнителния директор на ДФЗ, подадено на 11.05.2016 г. е поискал издаването на нарочен акт за направената редукция, който да му даде възможност да защити правата си. С жалба от 6.06.2016 г. едноличният търговец е оспорил по административен ред пред министъра на земеделието, храните и горите мълчаливия отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе с нарочен акт. По тази жалба министърът не се е произнесъл, поради което съдът е приел, че подадената пред Административния съд С.-област жалба на 5.07.2016 г. против мълчаливия отказ на министъра на земеделието, храните и горите е в срок. При тези мотиви е преценил жалбата за процесуално допустима. По същество я е приел за основателна, като се е мотивирал с чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 29, в които норми е посочено, че със заповед изпълнителният директор одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансова помощ. При неиздаването на мотивирана заповед, каквато е била поискана от едноличния търговец, но същата не е била издадена, съдът е приел, че е налице хипотезата на мълчаливия отказ, който е отменил. Постановеното решение е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено. От изложените твърдения в касационната жалба, а и от служебно направената справка се установява, че ЕТ "П. Д. - Е." е подала жалба с вх. № 01-6500/531 от 22.01.2016 г., чрез ДФЗ до Административния съд С.-град против уведомителното писмо за одобрение с изх. № 01-6500/531 от 12.01.2016 г., по което е било образувано адм. д. № 1167/2016 г. Жалбата по подсъдност е била изпратена на Административен съд С.-област - лист 30-31 от том втори. Административният съд С.-област по същата жалба е образувал производство по адм. д. № 225/2016 г. Производството по него е било прекратено с определение № 510 от 14.05.2016 г., поради неотстраняване в срок на нередовността на жалбата-невнесена държана такса и представяне на документ по делото - лист 32 от том втори. С обжалване на мълчаливия отказ жалбоподателката всъщност е новирала срока за обжалване пред съда, което обстоятелство не е било обсъдено от административния съд. Но от подаването на жалбата пред съда против уведомителното писмо за одобрение безспорно се установява, че то е достигнало до знанието й, защото по делото няма доказателства за съобщаването му, на 22.01.2016 г., когато е вх...дирана първата й жалба до Административния съд С.-град.. Въпросът който се поставя е дали уведомителното писмо за одобрение, което безспорно не е наречено заповед, има или не белезите на индивидуален административен акт, с който се засягат правата на П. Д.. Уведомителното писмо е издадено от компетентен орган-заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, на когото изпълнителния директор е делегирал права със заповед № 03-РД/4507 от 13.08.2015 г. - лист 67-69 от делото. То е в писмена форма, като съдържа съществените реквизити относно номера на договора, идентификационния номер на проекта, уникалния регистрационен номера на бенефициента, заявката за плащане и писмо за оторизация от 17.12.2015 г., което се намира на лист 231-232 от том трети от делото. В него ползвателката на помощта е уведомена за редукцията, правното основание за извършването й. Посочени са и две фактически основания, послужили за прилагането на правното основание. Подписано е от издателя на уведомителното писмо за одобрение. Следователно от съдържанието му може да се установи ясно и недвусмислено волята на административния орган, издал властническото волеизявление относно тази част от него, с която се засягат неблагоприятно правата на жалбоподателката. Това личи и от съдържанието на искането до изпълнителния директор и до министъра на земеделието, храните и горите да са издаде нарочен акт свързан с редукцията, защото тъкмо с редукцията в размер на 28 000 лв., неблагоприятно се засяга материалния интерес на П. Д.. Да се иска повторно издаване на акт със същото съдържание, но той да носи друго наименование - заповед е недопустимо. По същността си уведомителното писмо за одобрение, което не е именувано заповед, какъвто термин е използван в посочената норма на Наредба № 29, представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване както по административен ред, а така също и по съдебен. От изложеното следва, че заместник-изпълнителният директор се е произнесъл с индивидуален административен акт, поради което е невъзможно да се формира мълчалив отказ според фикцията на чл. 58 АПК, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Жалбата на П. Д. е била процесуално недопустима на две основания: 1) не е имало предмет на жалбата пред съда - мълчалив отказ, защото е било издадено уведомителното писмо за одобрение и 2) то веднъж е било обжалвано, но производството по жалбата е била прекратено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба на изпълнителния директор, че жалбата е била недопустима поради неподаването й в срок, като срокът се брои от датата на заявката за плащане - 28.08.2015 г. с прибавяне на сроковете по чл. 37, ал. 1 от Наредба № 29. Заявката за плащане е била нередовна, което удължава срока за произнасяне, а освен това след отстраняване на нередовността, изпълнителният директор е издал заповед № 03-РД/1871 от 28.09.2015 г. за спиране на обработката на заявката за плащане - лист 118 от том трети от делото. Тази заповед не е била обжалвана, но с нея също е удължен срокът за произнасяне на административния орган. Едва след издаването на заповед № 03-РД/3825 от 16.12.2015 г. - лист 216, е възобновено производството по обработката на заявката за плащане и след това е издадено уведомителното писмо за одобрение на плащането от заместник-изпълнителния директор. Настоящият съдебен състав не споделя изводите, направени в приложените за сведение съдебни решения към отговора на ответната страна по касация. Въпреки че в чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 29 е посочен видът на акта, с който изпълнителният директор на ДФЗ-Разплащателна агенция се произнася, а това е заповед, произнасянето му с уведомително писмо за одобрение не променя правната същност на волеизявлението. То е направено от компетентен орган, в писмена форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването си. В уведомително писмо достатъчно категорично е разпоредено неблагоприятното засягане на ползвателя на помощта, което му дава възможност да обжалва уведомителното писмо. Няма съществено значение как е наименувано произнасянето на административния орган. Важно е правоотношението между страните - на власт и подчинение, включително и ясно изразената воля за неблагоприятните последици, които настъпват в материалната сфера на ползвателя на помощта. Те са преценени правилно от едноличния търговец, след като против уведомителното писмо е била подадена жалба в частта за редукцията в размер на 28 000 лв. След като административният орган се е произнесъл с надлежен акт, то е невъзможно да се формира мълчалив отказ, по искането за ново произнасяне, но под друга форма и с нова дата, което би имало същото съдържание. Едва ли е възможно изпълнителният директор да се произнесе втори път с акт с идентично съдържание на вече произнесения и освен това дали има правомощието да направи това, за да се твърди, че е формиран мълчалив отказ. По изложените съображения решението на административния съд следва да се обезсили, а производството по жалбата на П. Д. против мълчаливия отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе с нарочен акт по искането й от 11.05.2016 г да се прекрати. С оглед на изхода на спора искането на изпълнителния директор на ДФЗ за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, според чл. 143, ал. 4 АПК. Такова искане е направено пред първата инстанция - лист 81 от делото, както и пред касационната инстанция. С оглед на фактическата и правна сложност на спора пред първата инстанция настоящият състав определя възнаграждение в размер на 200 лв. и 100 лв. пред касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правата помощ. Едноличният търговец ще следва да заплати разноски в полза на ДФЗ в размер на 300 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение