Решение № 208 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4754/2011 г.

Решение № 208 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4754/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Пламен Георгиев Костов от гр. Варна против решение № 391 от 18.12.2011 г. по адм. дело № 3946 по описа за 2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1 от 11.01.2010 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Варна. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Варна, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за необоснованост и неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд прие следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Варна е решение № 1/11.01.2010 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Варна и оставеното с него в сила разпореждане № 5107091026/13.11.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Пламен Георгиев Костов от гр. Варна е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието за 15 години осигурителен стаж от втора категория. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Варна е приел, че трудът на жалбоподателя от 17.10.1981 г. до 1.07.1992 г. на длъжност "преносвач, товаро-разтоварач" в предприятие "Родопа" - Варна не е бил положен в трудовата среда, изискуема от т. 50 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) - постоянно в хладилните помещения на хладилници за дълбоко замразяване при температура, по-ниска от минус 10 градуса С. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани по отношение на трудовия стаж от 17.10.1981 г. до 31.12.1987 г. и от 1.01.1988 г. до 31.12.1988 г., положен съгласно вписванията в трудовата книжка и запазените допълнителни споразумения към трудовия договор в хладилни помещения при температура под -5 градуса С. Не следва да се кредитират като достоверни и безпристрастни показанията на свидетеля Пейчев - бивш колега на Пламен Костов, съгласно които температурите в хладилните помещения са били от -18 до -30 градуса С. Показанията на втория свидетел Богдан Богданов се отнасят изключително до помещенията за дълбоко замразяване. При извършената проверка по запазените разчетно - платежни ведомости назначеното по делото вещо лице е установило, че през периодите 17.10.1981 г. - 31.12.1984 г. и 1.01.1988 г. - 31.12.1988 г. лицето фигурира като работник в звено "Хладилни работници", бригада "Сибир". Няма данни, че хладилниците са се използвали за дълбоко замразяване и касаторът Костов е бил зает постоянно на работа при температура, по-ниска от минус 10 градуса С. Същите съображения се отнасят и за периода 1.01.1985 г. - 31.12.1987 г., когато съгласно разчетно - платежните ведомости лицето е работило в звено "Замразяване". Изводите на първоинстанционния съд са неправилни по отношение на трудовия стаж през периода 1.01.1989 г. - 1.07.1992 г., когато по запазените разчетно-платежни ведомости лицето фигурира като работник в звено "Дълбоко замразяване". Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е подкрепено и от свидетелските показания на Богдан Богданов, който е съобщил, че се познава с Пламен Костов от 1987 г., когато са се преместили в дълбокото замразяване в "Родопа". Така положеният осигурителен стаж се субсумира във фактическия състав на т. 50 от ПКТП (отм.) и следва да бъде зачетен от втора категория. Сборът от горния осигурителен стаж от втора категория с продължителност 3 години и 6 месеца и вече признатия с продължителност 12 години, 10 месеца и 19 дни надхвърля изискуемия от § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, са незаконосъобразни и подлежат на отмяна. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е изцяло отхвърлена, следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата бъде уважена. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за ново решаване на въпроса по същество съобразно дадените с настоящето решение задължителни указания. Основателно е и следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за водене на делото - 200 лв. за експертиза и 350 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,