Решение № 300 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6499/2007 г.

Решение № 300 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6499/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в"ГПК . И. К. З. и К. И. З. са подали касационна жалба срещу решение № 149 от 19.07.2007 г. по гр. д. № 1* от 2006 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 630 от 15.08.2005 г. по гр. д. № 917 от 2002 г. на Бургаския районен съд в частта за жилищната сграда и е отхвърлил иска за делба на същата. Решението за допускането на делбата на дворното място върху което е изградена е влязло в сила. В жалбата се инвокират оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и неправилното приложение на материалния закон. Ответниците К. Б. А., В. Г. К., О. Т. Г., М. Б. Х., С. Б. К. и А. Г. С. не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 19.01.2008 г. и е изтекъл на 19.02.2008 г., а жалбата е подадена на 10.10.2007 г.и е заведена с 14034 от същата дата. Касираното решение е постановено след отменително решение № 516 от 7.12.2006 г. по гр. д. № 309 от 2006 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение, с което делото е върнато за ново разглеждане с указания по приложението на закона, в конкретност разпоредбите на чл. 68, ал. 1, ЗС, чл. 69 ЗС и чл. 79 ЗС. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са въведените касационни основания за необоснованост и материална неправилност на касираният съдебен акт поради следното: Бургаския окръжен съд е счел, че върху единствената жилищна сграда с площ от 70 кв. м., състояща се от три стаи, кухня, салон и преддверие и баня и тоалетна в двора, изградена в УПИ * от кв.144 по плана на гр. Б., целия с площ от 270 кв. м. липсва съсобственост тъй като К. Б. А. и В. Г. К. са го придобили по давност. Този извод е неправилен и необоснован защото е в противоречие с данните по делото. Няма спор, а и документално е установено, че наследодателите на страните са получили в съсобственост при равни дялове една жилищна сграда от един етаж с три стаи и два навеса, като правото на строеж за П. Д. К. баща на наследодателката на ищците се доказва с представеното у-ние № 4* от 23.10.1957 г. и със същия номер и дата е удостоверението за правото на строеж на наследодателката на ответниците. По делото не се спори, че с разрешение за строеж № 354 от 18.04.1972 г., което е дадено на А. Ан. К. / майка на М. П. З., която е съпруга на първия касатор и майка на втория и е починала на 2.08.2000 г.- у-ние № 890 от 27.03.2002 г./, К. Б. и С. А. е извършено преустройство на сградата и същата е разширена и преустроена в настоящето състояние. Съсобствеността върху новата сграда е била при същите квоти предвид разпоредбата на чл. 66, ал. 2 ЗС защото правото на строеж не се погасява дори и изградената въз основа на него сграда или част от нея е била разрушена, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго. В конкретния случай липсват данни за противна на посочената норма уговорка. Разликата в изразходваните средства между съсобствениците е въпрос на облигационни отношения и не се отразява върху съсобствеността. Преустроената сграда се е ползвала от наследодателката на ищците и от ответниците и тяхната наследодателка С, поч. на 27.10.1995 г./у-ние за наследници № от 1996 г./, за което говорят всички свидетели, без разлика на това, коя от страните ги е посочила. С декларация № 442 от 8.06.1973 г. А. М. /К./, починала на 8.09.1985 г. е заявила в данъчната служба съсобственост в сградата /у-ние № 1* от 8.06.2002 г./. Към момента на смъртта й И. и М. З. са живели на друг адрес, тъй като са имали друго жилище, но и М. П. З. е декларирала през 1985 г. придобиването на съсобствеността върху сградата по наследство и предвид това, че е била жилищно обезпечена е предоставила своята идеална наследствена част от спорната сграда на сестрата на В. Г. К. за което убедително говори свидетелката С. Съгласно чл. 31 ЗС всеки от съсобствениците може да си служи изцяло с общата вещ, като владее своята идеална част като собственик, а за идеалните части на останалите е държател. Данни по делото, че В. Г. е променила анимуса си и е започнала да свои имота има от 1995 г. когато е отказала на М. З. правото да го ползва. От 1995 г. до снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 1* т.01, рег. № 1* н.д. № 135 от 10.04.2001 г. от В. Г. К. и К. А. не са изтекли десет години, поради което не е налице фактическият състав на чл. 79 ЗС за първично придобиване правото на собственост. Исковата молба е заведена на 2.04.2002 г. и отново към тази дата не са изтекли десет години. Освен това с договор от 10.02.1998 г., сключен между общината и М. П. на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за държавната собственост вр. с § 1 от ПМС № 235 от 19.09.1996 г. Панайотова е закупила 139/278 ид.ч. от дворното място, а другите идеални части на същото основание и по същото време са закупени от В. Г. К. и К. А., което говори, че страните са били наясно, че се касае до съсобствена сграда, която е била основанието за закупуване на терена от имота върху който е застроена. Всички посочени данни налагат извод, че между касаторите и ответниците В. Г. К., К. А. и С. Б. К. /единственият от останалите наследници на С. А., който не се е отказал от наследството на майка си/ съществува съсобственост върху сградата при равни дялове за всяка от процесуално противопоставените страни. По отношение на останалите наследници на С. А. решението, с което е отхвърлен иска за делба е влязло в сила още повече, че те са направили отказ от наследство. Решението е неправилно и следва в тази част да се промени и тъй като се касае до втора касация и не се налагат допълнителни процесуални действия, настоящия състав следва да се произнесе по същество като допусне делба на сградата при равни дялове. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.