Решение № 10142 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6803/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Т. А. О., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н. Касабов. Жалбата е против решение 16406 от 14.05.2025 г., постановено по адм. дело 772/2025 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба и депозираното допълнение към нея се излагат оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение и на касатора да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представя два броя справки за актуалното обществено-политическо положение в Сирийската арабска република с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и МД-02-528 от 30.09.2025 г., които са приети като доказателства по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура прокурор Пиронева, дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Т. А. О., гражданин на Сирия, срещу решение 11062/24.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на Т. А. О. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административния съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма. Съдът е счел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗУБ. Административният съд е приел, че оспореното решението е издадено и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В тази насока съдът е счел, че правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е приел, че от оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група изразено е единствено опасение от евентуална мобилизация. Последното е обсъдено подробно от административния съд, редом с евентуалните последици, и е направен извод, че отбиването на военна служба от страна на лицето само по себе си не би могло да е основание за предоставяне на статут. На следващо място, съдът e приел, че от страна на жалбоподателя не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Отчетена е липса на изложени твърдения и обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и 8 от ЗУБ. Не били налице предпоставките по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, доколкото жалбоподателят не заявява член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в Република България. Личните, респ. икономическите мотиви на жалбоподателят да остане в България не могат да бъдат оценени като хуманитарни по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, както е приел и административният орган. Изхождайки от бежанската история на Т. А. О. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени както в хода на административното производство, така и пред първоинстанционния съд със справка и вх. МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от Т. А. О. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд София-град, съобразявайки и подробно анализирайки събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на касатора. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В касационната жалба се извеждат по-скоро морално-психологически съображения за търсене на закрила. Правилно е отчетено и анализирано от административния съд опасението от мобилизация и последиците от нейното евентуално настъпване. Настоящата инстанция споделя изцяло изложеното по този повод в атакуваното съдебно решение. Вследствие на проведеното с Т. А. О. интервю по реда на глава шеста, раздел I чл. 63а от ЗУБ, се обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. Въпросното твърдение може да бъде подкрепено и от изложеното в касационната жалба, че лицето търси условия да работи и учи. Няма информация в страната си по произход същото да е имало проблем заради религията или етноса си. Не е било арестувано, нито осъждано, не е членувало в политическа партия или организация, нито в религиозна общност. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Както бе споменато и по-горе, от страна на Т. А. О. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от Т. А. О. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Сирия. Административен съд София-град подробно е обсъдил данните, дадени със справки с вх. ЦУ-1624/12.07.2024, ЦУ-1841/23.08.2024, МД-02-160/14.03.2025 и МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Фактически е установено и че конфликтът не засяга територията на цялата държава. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите като доказателство в касационното производство справки с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и МД-02-528 от 30.09.2025 г., относно актуалното положение в страната и относно отбиване на редовна военна служба в Сирийска арабска република. В този ред на мисли, неоснователни са доводите на касатора, че представените справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ (четири броя в производствата пред административния орган и административния съд и два пред настоящата инстанция) не отразяват достоверно събитията, случващи се в Сирия. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че именно фактът, че справките датират от няколко дни преди проведените заседания, а и че се представят периодично, води до извод, че обстановката се обновява и отразява редовно. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. В допълнение следва да бъде отчетено, че горното е достатъчно показателно за редовно отразяване на промените в обществено-политическата обстановка. Цитираната в касационната жалба разпоредба на чл. 48, ал. 3 от ЗУБ, задължаваща председателя на ДАБ ежегодно да извършва промени във връзка с категориите чужденци, е отменена преди почти десет години. С оглед на недоказаността, неотносимостта и бланкетността на останалата част от твърденията в касационната жалба и вследствие на гореизложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение